Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.08.2018 15:51 - Какво отговаря Дядо Вазов, когато Русия нарича България „Юда”?
Автор: kolevn38 Категория: Политика   
Прочетен: 1413 Коментари: 4 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Патриархът на родната литература обявен за „великобългарски шовинист” – отказал да сведе чело пред „освободителите”   image

Иван Вазов

19AUG2018  

Виолета К. Радева, специално за Faktor.bg

След края на измамата Санстефанска България българите, чиито земи са разкъсани на парчета, а самите те поставени в различни режими на зависимост, заживяват с мисълта как да се обединят. Неосъщественият национален идеал, така идиотски проигран през поредната руско-турска война от 1877-1878 г., ляга в основата на въстания и четири войни през първата половина на ХХ век, завършили с национални катастрофи и завинаги изгубени надежди за обединение.
Но измамата Санстефанска България има и друго, още по-страшно измерение. Тя противопоставя българи на българи и издълбава дълбока , непреодолима сякаш пропаст между русофили и русофоби. Вътрешни межодуособици, преврати, организирани и провеждани от оръдия на Руската империя; убийства на политици и държавници, опитали се да противостоят на агресията; саботажи, разбойнически банди, терор, метежи и бясна болшевишка пропаганда след заграбването на властта в Петербург от Лениновата шайка – такива са плодовете на завоевателната многовековна политика на северната мечка, нацелена на юг, към проливите и Константинопол!

Съзнанието на масовия българин

още от детската градина се обработва в чуждопоклонничество, в коленопреклонно мислене по отношение на „братушките”. Иван Вазов, безспорният народен поет, създателят на всички жанрове в новата българска литература, е иконата на русоблизците /думата е производна от „руснак” и „близък”, тоест „русоблизък –ед.ч., русоблизци – мн.ч.” – бел. В. Р./ с неговите стихотворения „Здравствуйте, братушки!”, „Русия!”, „Чуйш ли гърмът при Морава”, „Голгота” и други. Запален русофил, той естествено ненавижда отстояващия независимостта на Княжество България държавник и довчерашен апостол и поет Стефан Стамболов и след потушаването на русофилския бунт от 1886 г. Вазов емигрира в Руската империя. Но сърцето на поета е сърце на българин и душата му копнее за родното небе, за сладката майчина реч, за бащината стряха. Чуждият хляб, който е ял, едва ли му се е усладил! И това проличава в по-късното му творчество. 
Иван Вазов по неповторим начин възпява самоотвержеността на нашия войник, героизма му, отдадеността на националния идеал, проявени още по време на Сръбско-българската война от 1885 г., когато сръбският крал Милан, подтикнат от Русия, напада след Съединението на Княжество България и Източна Румелия останалата без кадрови офицери българска войска. Тези чувства изразява в стихосбирката „Сливница”: „Бащата на доброволците”, „Завръщането на лавроносните войски”, „Българският войник”, „Само ти, солдатино чудесни”, „Новото гробище над Сливница” и други. 
Русофилските и славянофилски чувства на Вазов, колкото и силно да го владеят, особено по време на руско-турската война от 1877-1878 г. и до края на XIX век, отстъпват пред любовта му към отечеството и верността му към националния идеал за етническо обединение. В трите стихосбирки: „Под гърма на победите” /1914/, „Песни за Македония” /1916/ и „Нови екове” /1917/ той възхвалява силата на българското оръжие и дава израз на народните въжделения и мечти, вдъхнали сила и породили небивал устрем у облеклите войнишки дрехи довчерашни орачи, учители, чиновници през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Заради стихотворенията от тези стихосбирки комунистическите литературни критици

деляха Вазов на „прогресивен” и на „певец на великобългарския шовинизъм”

„Прогресивен”, защото „българо-съветската дружба, без която не бихме могли да изградим нашия нов социалистически живот и нашата нова социалистическа култура, има своите дълбоки корени в историческия развой на нашия народ, посочени по художествен начин в творчеството на Вазов” /Георги Цанев/. „Певец на великобългарския шовинизъм”, тъй като „Балканската война беше замислена, подготвена и водена като война завоевателна” /същият Георги Цанев/.
През десетилетията на комунистическа тотална власт след септември 1944 г. тъй наречените „шовинистични” стихове на Иван Вазов стояха притиснати и безмълвни между кафявата подвързия на неговите Събрани съчинения в 20 тома. Но покрай отбелязването на стогодишнината от включването на Царство България в Първата световна война тук-там бяха припомнени редове от сбирката „Нови екове” и по-специално стихотворението „На руските воини”, където мнозина с изумление прочетоха следните редове:
 „О, руси, о, братя славянски,
защо сте вий тука? Защо сте
дошле на полята балкански
немили, неканени гости?”
Особено впечатление правеха стиховете:

„И пак ви не мразим /не крия:
обича ви още народа/;
но любим и свойта свобода,
стократно по любим я ние.
За тоз кумир ние се бием
и с чужд, и със близък упорно
и няма ний врат да превием
пред никакво иго позорно!”

В Добруджа гръд срещу гръд се изправят български и руски войници. В очите на Вазов това е „борба небивала, нечута!”, тя е като битката на Давид с Голиат, това е
„... страшен напън на жили,
на мишци, на воля железна,
о, Роде, в двубоя, в кой влезна,
какъв могъщ изблик от сили,
когато разбиваш вълните
свирепи на цял рой душмани,
и твойте деца-урагани
на Хидрата чупят главите!”
Пропагандната война на Северната империя срещу Царство България е в пълен ход. Руските вестници наричат България „Юда”. Тя била предала своите освободители, своите братя, святото славянско дело. На тези обвинения Вазов отговаря със стихотворението „Юда” ли?”, в което диша цялата любов на стария вече поет към народа, чийто син е:

„Нарекоха те „Юда”,
народе славен мой –
вик злобен на заблуда
в заблудите без брой!
Как? Юда – ти ли, който
за правда бе борец
и на челото, свойто,
трънлив носи венец?
Ти, Юда? Кой живота
жертва за роба брат
и своята Голгота
има на тоя свят?
...
Не носиш ли дълбоки
ти рани по снага?
За цели най-високи
не лейш ли кръв сега?
Такъв ли знай земята
предателя Христов –
борец за правда свята
и пълен от любов?
Кое сърце туптяло
кат твойто за честта?
Кое чело блестяло
с по-висша красота?”
1916 г.
Стихосбирката „Нови екове” е апотеоз на българския дух, но и еремиев плач за гибелта на толкова свидни чеда на народа. Прочетете отново „Завоят на Черна”, „Македонските витязи”, „Родината”, „Дивиш ме...” и много други.
Ще завърша със следното стихотворение, което Иван Вазов пише на 26 декември 1916 година:

БЪЛГАРИО, ЖИВЕЙ!

„Охулиха те злобно враговете,
прокле те лицемер и фарисей,
но твоята съдба по-ярко свети:
Българио, живей!
Жестоки рани те покриха, злото
извика с радост: „Тя ще угасней!”
Но ти издигна гордо пак челото –
Българио, живей!
„Да мре! – решиха на съвет събрани
вразите, – щом за себе по милей!...”
Но ти каза: „Не ща да мра, душмани!” –
Българио, живей!”




Гласувай:
5



1. krumbelosvet - .
20.08.2018 07:10
.
Не те ли е срам, колега? Кой е карал Вазов да свежда глава?
И какво по-естествено за РОДОЛЮБЕЦА (каквито са русофилите с нищожни изключения) от това - да защити народа си ОТ КОГОТО И ДА БИЛО.
А не като тебе, колега. Да си казал досега една дума срещу ЕЖЕМИНУТНОТО ХУЛЕНЕ НА НАРОДА НИ В МЕДИИТЕ?
цитирай
2. krumbelosvet - .
20.08.2018 07:13
.
цитирай
3. getmans1 - . . . КАК Я ВИЖДАШ ТАЯ РАБОТА С РОДО...
20.08.2018 12:01
... КАК Я ВИЖДАШ ТАЯ РАБОТА С РОДОЛЮБИТО НА ХОРА КОИТО ИЗДИГАТ ЛОЗУНГА ЧЕ,
„ РОДОЛЮБИЕТО ПРИМИНАВАЛО ПРЕЗ ЛЮБОВТА КЪМ РУСИЯ'''




krumbelosvet написа:
.

цитирай
4. planinitenabulgaria - Прекрасен поучителен постинг!
20.08.2018 23:45
Никак няма да е по вкуса на платените тролове, промитите мозъци, бетнонните глави, русофолистиците, пропойците, безделниците, бандюгите, заблудените още от забавачкта и много други, на които с лъжи са обяснени истините за интересите на Русия към България. До появата на 20-те тома събрани съчинения на Вазов през 1955 г. той бе охулван от литературните критици-платени проститути, после охулванетето на нашия духовен отец и патриарх на българската литература продължи, той беше набеден и за руски агент от привържениците на царо, разработен от Примаков.
Случаят е политически, но има и по-просташки казуси. Сега една недоклатена, а възможно е да е и никога непоклащвана, се е захванала да громи Николай Хайтов. Преди - Велислава Дървева, известната мис България 1985, сега една като нея, но по-грозна. Злобата човешка, завистта и простотията нямат край. Но да хулиш Вазов, означава само едно - че работиш за интересите на страната, в която живеят най-щастливите хора на света.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kolevn38
Категория: Политика
Прочетен: 4085826
Постинги: 2845
Коментари: 5917
Гласове: 5073
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031