Ахмак написал лъжа в блога си. Лъжа, ама загрижена за народа. Водата на столицата била отровна.
Друг ахмак я прочел и най-загрижено я преписал.
Трети написал лъжата в сайт, където да я прочетат повече хора и да се загрижат и те. Не само да се загрижат, но и да се изплашат.
Защо ги наричам ахмаци, а не граждани? Защото ако бяха граждани, щяха да знаят коя държавна институция отговаря за тези неща и да се обърнат към нея, за да им каже какво е положението. Само за ахмаците нечий блог е институция, от която може да се черпи достоверна информация.
Поредният ахмак изпратил кьорфишека на известен депутат от опозицията. Депутат от партия, която криеше опасностите от народа, когато беше на власт.
И сега да видим как депутатът употребява положението си – 21 век е, ще използва Фейсбук, за да разпространи лъжата. Демек – всяка власт е като нас, крие опасностите от народа, вместо да го предупреди.
Дотук с партийния интерес.
Нашият интерес е да знаем какво знае и какво не знае депутатът. Оказва се, че не знае кои са институциите, които се занимават с опасностите за народа, за да се обърне към тях, преди да разпространява информация. И като получи отговор, тогава да напише във Фейсбук какъв отговор е получил.
Вместо това той най-безотговорно разпространява лъжата и дори пита има ли държава.
А като член на законодателната власт той не е ли част от държавата? Оказва се, че депутатът Таско Ерменков не само не знае устройството на държавата, но не знае и какво е мястото му в нея - т.е. не знае кой е той самият.
В случая употребата на депутатското положение е злоупотреба с авторитета, който властта дава на всеки депутат.
Има и друг вариант – дали партията, която представлява в парламента, нарочно поставя в листите си не граждани, а ахмаци?
И се питам - как пък никой досега не преписа от моя блог нещо и да го разпространи в публичното пространство?
Неведнъж съм предупреждавал народа за ахмаци. :)