Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.12.2017 20:04 - РЕВОЛЮЦИИТЕ ПО СВЕТА ЗА СМЯНА НА ОБЩЕСТВЕНО-ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ФОРМАЦИИ
Автор: iliaganchev Категория: Политика   
Прочетен: 828 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

РЕВОЛЮЦИИТЕ ПО СВЕТА ЗА СМЯНА НА ОБЩЕСТВЕНО-ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ФОРМАЦИИ

(Който не познава задълбочено историята, как ще се ориентира в настоящето и близкото бъдеще???)

Регенсбург, 19.12.2017

          От актуална гледна точка би трябвало да си зададем първо въпроса за сегашната обществено-икономическа формация, която се нарича КАПИТАЛИЗЪМ.

          Що е капитализъм?

          Даже и на този елементарен въпрос официалното мнение в различните страни е различно и е в зависимост от степента на обществената култура в дадената страна:

          На български можем да прочетем следното:

Капитализмът (от френски: capitalisme) е икономическа система, при която търговията, индустрията и средствата за производство се контролират от частни собственици и с цел печалба в условията на пазарна икономика. Основни характеристики на капитализма са натрупването на капитали, конкуренцията и пазара на труда. В капиталистическата икономика участниците в пазара определят цените на активите, стоките и услугите. …“

На англо-американски е казано следното (което са преписали частично българските официози) :

          Capitalism is an economic system and an ideology based on private ownership of the means of production and their operation for profit.  Characteristics central to capitalism include private property, capital accumulation, wage labor, voluntary exchange, a price system and competitive markets.”

          Германците предлагат следното определение:

          „Kapitalismus bezeichnet zum einen eine spezifische Wirtschafts- und Gesellschaftsordnung, zum anderen eine Epoche der Wirtschaftsgeschichte. Die zentralen Merkmale sind in Anbetracht des historischen Wandels und der zahlreichen Kapitalismusdefinitionen sowie ideologischer Unterschiede umstritten. Allgemein wird unter Kapitalismus eine Wirtschafts- und Gesellschaftsordnung verstanden, die auf Privateigentum an den Produktionsmitteln und einer Steuerung von Produktion und Konsum ьber den Markt beruht. Als weitere konstitutive Merkmale werden genannt: die Akkumulation, fьr manche das „Herzstьck“, Hauptmerkmal und Leitprinzip des Kapitalismus, und das „Streben nach Gewinn im kontinuierlichen, rationalen kapitalistischen Betrieb“. …“

          Струва си да преведем немското определение на български – нали най-близък капиталистически партньор на България е Германия:

          Капитализмът означава от една страна един икономически и обществен ред, от друга страна една епоха от икономическата история. Основните белези са свързани с историческите промени и с многобройните дефиниции на капитализма, както и с идеологическите разлики. В общия случай под капитализъм се разбира един икономически и обществен ред, който почива на частна собственост върху средствата за производство и регулиране на производството и потреблението чрез пазара. Като други определящи белези се посочват: НАТРУПВАНЕТО (акумулацията), която спред някои е „сърцевината“, главен белег и ръководен принцип на капитализма и на стремежа към печалба в устойчивото и рационално капиталистическо предприятие“. …“.

          Следващият жалон, който е особено важен за разбирането на последните 100 години и предстоящите 20-30 години, е кога и как са протекли основните революции, предизвикали смяната на предишния обществено-икономически ред, ФЕОДАЛИЗЪМ, със сегашния ПОСЛЕДНО възникнал ред, а именно КАПИТАЛИЗЪМ.   

(Последните 100 години показват, че можем да изключим в разсъжденията си на този етап повече или по-малко продължилите преждевременни опити за преодоляване на капитализма в няколко страни на света, довели по същество до анахронизъм от феодален ред, т.е. нов вид абсолютистки монархии, наричани погрешно „социалистически републики“)

          Посочените тук капиталистически (или буржоазни) революции са предшествани в относително независимите по онова време страни от редица еволюции с различно времетраене.

1.    Английската буржоазна революция

Даже и нейното наименование е различно на различните езици:

Докато на български и братския руски език тя носи посоченото наименование, то на английски се нарича просто „гражданска война“ – „English Civil War“.

Феодалните интереси на кралския двор, аристокрацията и епископата, както и законите и политическите учреждения пречели на свободното развитие на капиталистическите отношения. В края на 16 в. и началото на 17 век започва индустриалният подем, който довел до голям растеж на обема на английската търговия. Настъпва преход от износ на суровини към износ на готови изделия. Англия престанала да бъде само доставчик на суровни за западноевропейските страни и започнала да ги конкурира с производството си. Започнала английската колониална експанзия с цел търсене на пазари и суровини. Развитието на задморската търговия  заставило търговската класа да почувства и се противопостави на ограниченията, които затормозвали нейното развитие в страната.

          Гражданската война, т.е. конфликта между краля и парламента, започва през 1642 г. и приключва през 1645 г. Парламентът побеждава, обезглавява крал Чарлз I и постепенно е открит пътят към индустриалната революция в страната.

          Отприщването на науката и тласъкът, даден от революцията на свободната мисъл и опита, са имали огромно значение за развитието на техниката, осигурила стръмния индустриален и подем на следващия 18-ти век. Идеите за републиканско по същество устройство, права за народа, равенство на всички пред закона, които настъпват чрез революцията, оказват влияние върху историята на другите държави в Европа.

          2. Френската буржоазна революция

Тази революция от 1789 до 1799 г. е едно от най-влиятелните исторически събития в Европа от по-ново време.

Отстраняването на феодално-абсолютистката съсловна държава, както и пропагандирането и прокарването на основните ценности и идеи от „Епохата на Просвещението“ (Декарт, Волтер, Русо 17-18 век) като цели на Френската революция, по-специално човешките права, стават едни от основните импулси за дълбоките властови и обществено-политически промени в цяла Европа и оказват решително въздействие върху съвременното разбиране за буржоазната демокрация.

Основните причини за френската революция трябва да се търсят в обществено-икономическите структурни промени, както и в намиращият се в развитие капитализъм, който заедно с обслужващата го буржоазия се чувства притеснен от феодално-абсолютиския Стар режим (Ancien Rйgime) – в случая с Франция – династията на Бурбоните.  

Промяната в политическото съзнание, което е намерило тогава почва преди всичко в буржоазната класа, се превръща в инструмент за прокарване на собствените й икономически интереси. Конкретните причини, подтикнали революцията през 1789 са преди всичко следните: 

·      Финансовата криза на короната,

·      Закостенялата опозиция от страна на служебните благородници – блокаж от тях на реформите,

·      Обусловената от поскъпването свръхбедност, достигнала до глад в Париж.

Всичко това се е съпровождало от просветителско мислене и политизация

          3. Еволюцията към предреволюционни ситуации в останалия свят

          Какво става в другите страни през периода след 1650 г. и особено до 1948 г.? Особен интерес от гледна точка на последователност в днешните анализи представляват онези от тях, които сега са доминиращи в Европа и света икономически, политически или във военно отношение.

·      Германия:

През 1948-49 г. в спящата във феодално състояние територия, в която отделните кралства, княжества и графства са уж обединени в т.н. Германски съюз 1815-1866 стават бурни революционни събития. В събитията участват и съседни държави извън Съюза, като Унгария, Горна Италия и Познан. Тези събития са част от буржоазно-демократичните и национални брожения за независимост, насочени против реставраторските стремежи на обединените в „Свещения съюз“ (Heilige Allianz) господстващи династии – австрийската на Хабсбургите (1273-1918) и пруската на Хоенцолерните (1415-1918)  (въстания в Северна Италия против австрийското владичество и в Южна Италия против испанската Бурбонска династия). „Заразата“ идва от Февруарската революция във Франция през 1848 г.

          Консервативните феодални владетели в Германия се съпротивляват упорито и след наподобяващите гражданска война събития успяват отново да утвърдят властта си. Преди да успее опитът да се създаде единна германска национална държава въз основа на демократична конституция, революцията е разгромена от пруските и австрийските войски с кърваво военно насилие.

·      Русия

През 1721 г. Петър I става император, а Русия е обявена за империя – така съсловното Руско царство се превръща в абсолютистка империя.

Минали са 76 години от Славната Английска буржоазна революция и остават 78 години до Великата Френска буржоазна революция ...

Повечето от селяните още от времето на Московското царство са крепостни, т.е. фактическа собственост на едрите земевладелци (помещиците),  – от 1497 г. до 1861 г. (Забележка: В Германия и Австрия крепостничеството е премахнато през 1848 г.)

          През 1762 г., т.е. 37 години преди Френската революция, германката София Аугуста Фредерика фон Анхалт-Цербст, в качеството й на вдовица на цар Петър III (германец с първоначално име Карл Петер Улрих фон Шлезвиг-Холщайн-Готторф), става руска императрица с новото православно име Екатерина II Алексеевна и управлява Руската империя до 1796 г. Още през 1770 г. младата императрица започва един непрекъснат „Дранг нах Остен“ (понятие, което съм научил от известния австриец Адолф), но го разширява и в „Натиск на Запад, Север и Юг“ и заграбва с войни и освободителни войни: Цикладите и Икария в Гърция; Ингушетия в Северен Кавказ; Керч, Еникале и Кинбурн в Северното Черноморие; Инфлантското, Мстиславското и големи части от Полоцкото, Витебското воеводства на  Реч Посполита; Олденбург и Делменхорст в Долна Саксония; Голяма и Малка Кабарда в Северен Кавказ; Осетия в Кавказ; Дунавските княжества Влашко и Молдавия; Тарковското шамхалство в Северен Кавказ – сега в Дагестан; Чукотка в Далечния Изток; Курилските острови до Япония; Кримското ханство и Малката Ногайска орда в Северното Черноморие; и още 20 воеводства от Реч Посполита.

Население на Руската империя, в огромната си част обезправено,  въпреки това е нараствало – така например през 1897 г. е било 130 милиона, през 1914 г. – между 166 и 175 милиона.

Най-голямото революционно събитие в Руската империя е била Селската война (1773-1775), наричана още Въстанието на Емилян Пугачов: в него освен руснаци са участвали башкири, татари и казахи. Въстанието е потопено в кръв, а в резултат феодалният абсолютизъм се засилва още повече.

Буржоазно-демократичната революция в Русия и свалянето на монархията става през февруари 1917 г. Настъпва възможност за нормално развитие на капитализма и на териториите на бившата Руска империя...

·      Китай

Точно през 1645 г., когато в Англия е сложен край на феодализма чрез Славната революция, в Китай (Джунгуо, в превод от китайски – „Централното царство“), в условията на дълбок азиатски феодализъм се възцарява династията Цин.

Не много преди това, още по време на предшестващата династия Мин са направени първите опити за колониализация на Китай:

През 1557 Португалия получава правото на аренда върху китайската територия Аомън, известна с португалското име Макао.

В Китай се появяват католически мисионери от йезуитския орден. Те въвеждат в Китай производството на огнестрелно оръжие.

Военните сблъсъци между Цинската и Руското царство (по-късно и Руската империя) за граничните райони от Байкал до Владивосток приключват едва с 3 договора:

·      Нерчински довор от 1669 г.;

·      Айгунски договор от 1858 г.;

·      Пекински договор от 1860 г.

Колонизацията на Китай продължава и се засилва особено с т.н. „Опиумни войни“ на китайска територия срещу агресията на Англия и Франция: Първата война – от 1840 до 1842 г., Втората война – от 1856 до 1860 г. В резултат от разгрома на китайската армия са фактически подчинени на 2-те империалистически държави (Англия, Франция) големи важни райони по китайското крайбрежие.

През 1897 г. Германия също окупира част от Китай:

Товa става по споразумение между руския император Николай II и германския император Вилхелм II. Извършена е провокация с убийство на германски мисионери и на 14 ноември 1897 г. германците правят морски десант в крайбрежния град на провинция Шандун, Дзяоджоу. Германия получава града под аренда за 99 години и едновременно с това е предоставена на концесия постройката на 2 ж.п. линии в Шандун и редица минни концесии в същата провинция.

Най-голямото революционно събитие в Китай през 19 век е Тайпинското въстание от 1851 г., което разклаща сериозно Цинската династия. Ръководител на въстанието е бил китайският християнин Хун Сюцюан. Основната цел на въстанието е била свалянето на династията и изгонване на чуждестранните колонизатори. Въстанието продължава до 1864 г., когато е окончателно сразено от императорските войски с помощта на Англия и Франция.

Първата сравнително успешна революция в Китай е Синхайската революция от 1911 г.

Тя бива считана за антифеодална буржоазна революция, Започва с Учанското въстание на 10 октомври 1911 г. На 2 февруари император Пу И абдикира, но това не води до победа на революцията. През 1913 г. избухва Втората революция под ръководството Сун Ятсен. След разгрома й е установена военната диктатура на Юан Шикай.

На 22.08.1914 г. Япония обявява война на Германия и извършва десант с 30 хилядна армия на север от най-голямото пристанище на Шандун, гр. Циндао, заграбва всички територии на германците и установява контрол върху цяла провинция.

На 22.03.1916 г. Китайската република е възстановена.

Известна стабилност е налице до 1924 г., когато умира първият президент Сун Ятсен и властта е заграбена от дясното крило на Гоминдана начело с Чан Кайши.

 

 

 




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 5259239
Постинги: 4968
Коментари: 877
Гласове: 1345
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031