Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.11.2017 14:26 - За бъркотиите в ленинската глава, свързани с понятията социализъм и комунизъм
Автор: iliaganchev Категория: Политика   
Прочетен: 502 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

За бъркотиите в ленинската глава, свързани с понятията социализъм и комунизъм

07.11.2017, Размисли в Регенсбург в деня на Великата Октомврийска ...

          Великият Ленин, който искаше да се превърне в продължител на Маркс, казваше, че „Комунизмът – това е съветска власт плюс електрификация на цялата страна!“

Представи си ти, другарю соцпартиец, че Ленин се е преродил в тебе и разсъждавай, ако можеш:

За построяване на светлото социалистическо бъдеще ти е необходимо електричество, което ще снабди заводите с мощност, а хората със светлина и топлина. И тогава ти разработваш плана ГОЕЛРО, произнасяш шепа ярки цитатчета, които ще запишат в учебниците, твоята програма тържествено ще бъде приета на 22 декември 1920 г. под аплодисментите на делегатите на 8-ия Всерусийски конгрес на Съветите. Но всичко не е така просто – страната е разрушена от Гражданската война и никой не знае, с какво да започне. КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?

Според представите на ентусиазирания Ленин и неговите съратници, Октомврийският преврат е извършен в името на строителството на нов обществен и държавен строй, обещаващ райски живот на земята на пролетариата и неговите съюзници. Такъв обществен строй Ленин е считал за социализъм, за който е било известно само, че това е строй, отхвърлящ частната собственост и основаващ се върху „обществената“  собственост, фактически представляваща държавна собственост, съсредоточена в ръцете на онези, които се занимават с нейното разпределяне и преразпределяне.

Изглеждало така, че осъществявайки социалния експеримент в цялата страна, Ленин е бил длъжен подробно да разгледа проблема за социализма и комунизма (като втора фаза на социализма, съгласно  Маркс). Обаче не само предреволюционните работи на Ленин, но и в следоктомврийските му съчинения няма ясно обяснение, какво представлява такъв социален строй, какъвто са се готвили да построят болшевиките. Освен най-общи разпиляни и нищо не обясняващи постановки, в работите на Вожда на болшевизма по този въпрос нищо няма да намериш. Има само фрази за двете фази на комунизма в труда му „Държавата и революцията“, заимствани от произведението на Маркс „Критика на Готската програма“.

И след Октомври – разпиляни, нищо не предлагащи изказвания на Ленин, определящи социализма и комунизма метафорично, но в никакъв случай научно. Оказало се, че социалният експеримент, в името на който са били проляти морета от кръв, представлява теоретически неподготвен. Не е имало по същество никакъв план не само за държавно строителство, за което иначе се споменавало, но и за план за създаване на нов обществен строй. Социалният експеримент се осъществявал на празно място, с опипване.

          Малко преди Октомврийския преврат в труда си Заплашващата катастрофа и как да се борим с нея, написан на 10-14 (23–27) септември 1917 г., Ленин определя социализмa по следния начин:

Социализмът не е нищо друго освен държавно-капиталистически монопол, обърнат към ползата за целия народ и в този смисъл престанал да бъде капиталистически монопол(т. 34, стр. 192). Такова определение за социализма като държавно-капиталистически монопол в полза на целия народ нищо не обяснява по същество и представлява фраза. Говорейки тук за социализма, Ленин фактически има предвид не нещо друго, освен ДЪРЖАВНА ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ, която ни е известна от историята на източните деспотични режими. Ще припомня, че Маркс, а заедно с него и Енгелс, са считали, че ключът към разбирането на т.н. „азиатска формация“ е в отсъствието на частната собственост върху основните средства за производство, върху земята, водата и, отчасти, върху робите. В тези деспотства е господствала не индивидуалната частна собственост, а държавната частна собственост. Ленин свежда именно към такава собственост онази, която му се е струвала обществена. Във всеки случай – в посоченото изказване няма нищо друго, освен общите думи, че социализмът е държавно-капиталистически монопол, обърнат към полза за целия народ. А монополът винаги си остава монопол. И на трудещият се човек му е все едно, кой го експлоатира: индивидуалният частен собственик или държавата като частен собственик, т.е. като монополист. Нещо повече – експлоатацията от държавата като монополист е къде по-тежка, тъй като на трудещият се не му остава никакъв избор, никаква алтернатива. А именно така е предполагал и Ленин, говорейки за държавно-капиталистически монопол, насочен към полза за целия народ. Точно това се отнася безусловно и до СОЦИАЛИЗМА КАТО УТОПИЧНА СИСТЕМА.

          След Октомврийския преврат Ленин достатъчно дълго не се е обръщал към въпроса за това, що е социализъм и комунизъм. В трудовете му има само неща, приближаващи се до тези понятия. Така например в първоначалния вариант на статията „Поредните задачи на Съветската власт“ Ленин казва следното:

„Задачата на Съветската власт, след като буржоазията бъде експроприирана политически и икономически, се състои явно (главно) в това, да се разпространят  кооперативните организации върху цялото общество, за да се превърнат всички граждани от дадена страна поголовно в членове на един общонационален или, по-точно, общодържавен кооператив“ (т. 36, стр. 161).

По същество, Ленин се връща към изказаната в „Държавата и революцията“ мисъл за единната общодържавна корпорация след експроприацията на буржоазията както политически, така и икономически.

 

Във връзка с това си струва да приведем изказването на френския политолог Жан-Кристоф Руфен, който на страниците на в. „Московски новости“ (№ 14 от 5 април 1992 г.) заяви, че комунизмът и болшевизмът като идейна доктрина са умрели. Не, не са умрели, уважаеми господин Руфен! Комунизмът и болшевизмът е рано да бъдат опявани. Подобна гледна точка е резулат от едномерното разбиране за болшевизма като социална утопия и мит – за онова, което са мислили да създадат, без да имат сериозна представа за това, какво е то. Но болшевизмът, както показа историята на бившия Съветски съюз и неговите страни-сателити, - това не е само социална утопия, не е само идеология, но е също и политическа структура, политически режим на насилие. При това – да се унищожат вярванията, да се ликвидира утопията, както се вижда, не е много лесно:

НА ПОКОЛЕНИЯТА, БОРИЛИ СЕ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА СОЦИАЛНАТА УТОПИЯ, ИМ Е МНОГО ТРУДНО ДА СЕ РАЗДЕЛЯТ С ОНЕЗИ МИСЛИ, С КОИТО ТЕ СА ИЗРАСНАЛИ, КОИТО СА ГИ УТЕШАВАЛИ И КОИТО Е ТРУДНО ДА БЪДАТ ПОЖЕРТВАНИ.

За това, как Ленин е разбирал социализма, свидетелства следното негово изказване: Отговаряйки на записка от заседанието на Първия конгрес на селскостопанските работници от Петроградска губерния на 13 март 1919 г., Ленин, във връзка със закона „Положение за социалистическото земеустройство и за мерките за преход към социалистическо земеделие“, обсъждан в Съвета на народните комисари и утвърден от Централния изпълнителен комитет  , и член 46 от този закон - „Никой от работниците и служещите няма право да отглежда в стопанствата собствени животни, птици и зеленчуци“, казва следното:

„Защо този член влезе в закона? За да се създава общ труд в общото стопанство. А ако отново отглеждаме отделни зеленчуци, отделни животни, птици и т.н., то всичко ще се върне към дребното стопанство, както беше и досега. В такъв случай, струва ли си правим зеленчукови градини? Струва ли си да устройваме съветско стопанство?“ (т. 38, стр. 28).

И това се е говорело в условията на страшен недостиг на продоволствие в обхваната от гражданска война страна. Страхът от дребното стопанство, от дребната „частна“ собственост, а на практика – от личната собственост, е замъглявал очите на председателя на Съвета на народните комисари на Русия, товарищ Ленин. Това е щяло да е смешно, както се казва, ако не е било така тъжно! Това е и едната от причините за „разселячването“ (унищожаването на селячеството) в страната. Тя е довела по-късно до безбройно изземване на добитък, градини, птици в совхозите и колхозите и е докарала страната до глад и нищета.

Русия, която при царизма е експортирала продоволствие и особено зърно, в 1990-те години устойчиво импортираше ежегодно десетки миллиони тона зърно от страните на  „загниващия капитализъм“.

(ПРОДЪЛЖАВА тържественото юбилейно писание)

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 5259951
Постинги: 4968
Коментари: 877
Гласове: 1345
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031