Финансираше ли някой Хитлер, за да дойде той на власт

РЕЗЮМЕ (етапи на настъпленеито на хитлеризма)

1. На 19 юни 1933 в Берлин се свиква последната всегерманска конференция на ГСДП. Хитлер е вече от 5 месеца райхсканцлер. КПГ е подтисната. Синдикатите са разпуснати. Социалдемократите и комунистите се страхуват за живота си. Ръководството на ГСДП е избягало в Прага.

И докато евреите усещат терора на нацистите, конференцията на ГСДП избира ново ръководство, наречено Директориум. НИКОЙ ОТ ДИРЕКТОРИУМА НЕ Е ТРЯБВАЛО ДА ИМА НЯКАКВИ ЕВРЕЙСКИ КОРЕНИ, което е едно признаване на новите управници. Депутатът в Райстага Ernst Heilmann коментира тази стъпка, като казва, че „по този начин трябвало да се плете нишката на законността до тогава,  докато можела да се заплита и по-нататък“. (Само след дни „нишката“ се скъсва – на 26 юни 1933 споменатият депутат Хайлман е арестуван от Гестапо, докато си пие кафето в „Cafй Josty “; после е изпратен в концлагера „Columbia“, а няколко дни след това в Управлението на берлинската полиция на „Александърплац“; Още в първите дни на арест Хайлман е инквизиран жестоко. Преминава през Пльотцензее, КЦ Bцrgermoor, КЦ Esterwegen, КЦ Oranienburg, КЦ Sachsenhausen, КЦ Dachau в накрая, през септември 1938 – в концлагера Бухенвалд. На 31 март 1940 г. е вкаран в бункера на лагера, а на 3 април 1940 г. е умъртвен чрез инжектиране на отрова от известния като „палачът на Бухенвалд“, СС-хауптшарфюрера Martin Sommer.)

**************************************************************************

2. На 22 юни 1933 г. правителството на Хитлер обявява ГСДП за забранена.

Последната германска организация на работниците напуска  политическата сцена, като статистка в събитията. Голямата отбранителна борба срещу нацистите, която ГСДП беше обявила 3 години преди това, е изтрита без замяна.

**************************************************************************

3. СОЦИАЛНИЯТ ХАРАКТЕР НА „КАФЯВИТЕ РИЗИ“

Те идват преди всичко от дребните буржоа, следователно от ония слоеве на населението, които стоят между работническата класа и класата на капиталистите: дребни занаятчии, еднолични търговци, дребни селяни, по-високи чиновници и т.н.

В онези години този слой представлява над 30 % от населението (днес те са приблизително 15 %). В тях господстват противоречиви идеологически тенденции: от една страна мнозина дребни буржоа имат един по-скоро суров антикапиталистически мироглед. Дребният търговец или занаятчия изпитва страх за съществуването си пред печалбите на крупните предприятия. Всъщност работническото движение тогава би трябвало да намери допирните точки с тяхното съзнание, особено поради това, че на дребната германска буржоазия се налага да претърпи големи загуби поради хиперинфлацията през 1923 г. Буржоазно-демократичната република не  предизвиква вече тяхното доверие.

Не е случайно, че от 1928/1929 г. дребните буржоа на тълпи се присъединяват към NSDAP (Националсоциалистическата германска работническа партия), а заедно с тях и не малко млади хора и квалифицирани и неквалифицирани работници.

***************************************************************************

4. СВЕТОВНАТА КРИЗА

През есента на 1929 г. световната икономика изпада внезапно в най-дълбоката криза от възникването на капитализма. През  седмицата от 24 до 29 октомври 1929 г. се срутват борсовите курсове в САЩ. В резултат на това се снижава силно индустриалното производство. Всеки 4-ти в САЩ остава без работа. Надниците и заплатите преминават към свободно падане. Икономиката на САЩ се опитва да смекчи кризата, като изтегля заеми от чужбина и особено от Германия. Там икономическият бум на двадесетте години е финансиран с кредити. Стопанството още не си е отдъхнало от военните последици, а репарациите натоварват немския бюджет. Изтеглянето на американските финанси тласка германската икономика към пропастта. В никоя друга индустриална страна световната икономическа криза не оказва толкова ужасяващи последици, колкото в Германия. До 1932/33 г. броят на безработните нараства на повече от 6 милиона души. Помощта за безработица и помощта при кризи не достигат, за да се заплати най-необходимото, а който и тях не е получавал, той застава на дългите опашки пред КУХНИТЕ ЗА СУПА. Господстват глад и бедност.

***************************************************************************

5. КАК ГОСПОДСТВАЩАТА КЛАСА ПОДГОТВЯ ДЪРЖАВНИЯ ПРЕВРАТ

Господстващата класа се приготвя организационно към удар за отстраняването на републиката и конституцията. Едновременно с това райхсминистерството на отбраната и там особено генерал Kurt von Schleicher се превръщат в най-твърдото ядро на антидемократичния заговор: От 1928 г. Фон Шлейхер търси по поръчение на престарелия райхспрезидент Paul von Hindenburg съучастници в желаното преустройство на държавата. Те бързо са намерени: консервативни политици и бивши военни, сенчести герои, които подтикват към незаконното превъоръжаване на Германия.

Това са хора като Friedrich Freiherr von Willisen, който се посвещава на въоръжението на авиацията; или Gottfried Treviranus, който е председател на монархическата Германско-национална народна партия (DNVP), който набързо е изтласкан от медийния крал Alfred Hugenberg към висшата партийна длъжност; или Otto MeiЯner, държавният секретар на канцеларията на Райхспрезидента. И естествено станалият прочут политик от Центъра Heinrich Brьning.

***************************************************************************

6. БИ БИЛО ПОГРЕШНО ДА СИ ПРЕДСТАВЯМЕ партията ГСДП ОТ 30-ТЕ ГОДИНИ КАТО днешната ГСДП

Днес ГСДП все повече и повече е една буржоазна партия, а това не е в никакъв случай положението й в крайната фаза на Ваймарската република.

Още тогава ръководството й се състои от хора, които стоят много по-близо до салонността и  деликатесите на буржоазното общество, отколкото до предприятията, например въглищните мини (ЗАБЕЛЕЖКА: „буржоазно общество“ все още не означава „гражданско общество“, както някои в България и днес елементарно се заблуждават). ХАРАКТЕРЪТ НА РЪКОВОДСТВОТО НА ГСДП БЕШЕ БУРЖОАЗЕН, А НА ЧЛЕНСКАТА МАСА – РАБОТНИЧЕСКИ. Масите от работници затова и гледат само на обикновените ГСДП-членове като на свои политически представители.

Така че двата субекта имат различни цели: членският състав се стреми към социалистическо общество, т.е. общество справедливо за всички, а ръководството се стреми да запази капитализма.

***************************************************************************

7. НАЧАЛНИЯТ „ИЗСТРЕЛ“ ЗА ДЪРЖАВЕН ПРЕВРАТ ИДВА ОТ РАЙХС-АСОЦИАЦИЯТА НА ГЕРМАНСКИТЕ ИНДУСТРИАЛЦИ (RDI)

Именно тя е, която иска още през декември 1929 т., под натиска на глобалната рецесия, отказ от парламентаризма. На едно събрание на RDI през същия този декември един от ораторите им декларира даже, че трябвало всички ръководни партийни дейци да се изгонят от Германия, за да се постигне отново стопанско процъфтяване. Неговите слушатели му благодарят с викове „Браво“ и „Мусолини“! Още преди края на годината RDI се противопоставя на германската народна партия (DVP), която заедно с коалицията Център/Баварска народна партия (предшествениците на ХДС/ХСС), DDP и ГСДП участва в правителството, като дава обещание при първа възможност да помогне да се разтури коалицията със социалдемократите. Точно на Коледа заговорническите кръгове се споразумяват нов райхсканцлер да бъде Brьning.

***************************************************************************

8. Първите депутати във унифирма на SA („Sturmabteilung“ - Отдел АТАКА)

Когато през септември 1930 г. новоизбраният Райстаг се събира на първо заседание, вместо както дотогава 12 депутати, сега 107 депутати от NSDAP заемат местата си в пленарната зала. NSDAP е увелиила броя на своите избиратели на 18,3 % и става по този начин втората по сила партия след ГСДП, която успява да събере 24,8 % от гласовете и понася огромни загуби. Но и Комунстическата партия на Германия (KPD)  увеличава гласовете си и с 1,3 милиона избиратели достига 13,1 %.

УСПЕХЪТ НА ХИТЛЕР Е ПОБЕДА ПРЕДИ ВСИЧКО НАД БУРЖОАЗНИЯ ЦЕНТЪР, чиито партии, независимо от Центъра, фактически са разложени. Медийният интерес към личността на Хитлер и неговия произход бързо набира скорост.

***************************************************************************

9. Баварското министрество на отбраната му е благодарно и го излъчва да установи контакт с дяснорадикалните групировки. Така Хитлер достига до новооснованата Германска работническа партия (DAP). Той следователно става нещо като „П-човек“ (Човекът за Преговори). И както вече е известно от станалите скоро преди това събития около десния терор на „Националсоциалистическия ъндърграунд“  (NSU), т.н.  „П-хора“ рядко обслужат само сигурността. ХИТЛЕР ИМА ЗАДАЧАТА ДА ИЗПРОБВА ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА УПОТРЕБА НА DAP В БОРБАТА СРЕЩУ РАБОТНИЧЕСКОТО ДВИЖЕНИЕ. При това той се справя така добре, че скоро поема ръководството на партията и постига нейното преименуване в „Nationalsozialistische Deutsche Arbeiterpartei“ (NSDAP).

Баварското министрество на отбраната „снабдява“ Хитлер: то му предоставя огромни парични средства. От черните каси на Райхсвера (армията) е финансирано купуването на вестник „Vцlkischer Beobachter“. Тогава това е вестникът на антисемитската омраза, който получава известност в Мюнхен, но скоро фалира. Хитлер го превръща в партиен вестник. Министреството на отбраната му изпраща и персонал. Даже и в държавите от Антантата, които след своята победа над Германия сега се страхуват от социалистическата  революция, отварят портмонетата си за Хитлер.

***************************************************************************

10. След 3 години градивна работа Хитлер вярва, че е дошло неговото време.

В съюз с генерал Лудендорф той прави опит на 9 ноември 1923 г. с един марш към столицата да вземе властта. Но поради това, че баварският диктатор Фон Кар и други представители на буржоазията не желаят да свират втора цигулка, те осуетяват това безнадеждно за тях мероприятие още в Мюнхен.

***************************************************************************

11. През юли и август 1931 г. Комунистическата партия на Германия подкрепя инициирания от NSDAP, DNVP и „Stahlhelm“ референдум за разпускане на Пруския Ландтаг (парламент).

Целта е да се отстрани пруското правителство - коалиция между ГСДП, Центъра и DDP. Въоръжени с бръщолевенето на Коминтерна (за т.н. „социалфашисти“ и „националфашисти“), двата ешалона на буржоазните десни и КПГ решават да действат заедно. Ернст Телман и другарите му вярвали по този начин да осъществят „Einheitsfronttaktik von unten“ (тактика на единния фронт отдолу).

Йозеф Гьобелс, гаулайтерът на NSDAP в Берлин, се подиграва в двореца на спорта, че ако КПГ е толкова глупава да прегръща нацистите, тогава не трябвало да й се пречи, сама да се качи на бесилката. Само благодарение на политическия инстинкт на обикновените работници, свързани с КПГ не се стига до смъкване на пруското правителство на ГСДП през 1931. Те остават в къщи и не случайно социалдемократическият вестник „Vorwдrts“ говори тогава за генерална стачка на комунистическите избиратели срещу ръководството на КПГ.

***************************************************************************

12. ЗА „АНТИКАПИТАЛИЗМА“ НА НАЦИСТКОТО ДВИЖЕНИЕ

За канцлера Brьning Хитлер твърде бързо става интересен. Флиртувайки с ГСДП за една толерантна политика, Брюнинг тайно преговаря с Хитлер.

Още през октомври 1930 г. двамата стигат до следното споразумение: Хитлер трябвало отначало да играе ролята на непоправима опозиция и по-късно във втората фаза да влезе в правителството, за да можел Брюнинг да постигне мнозинство!

Брюнинг и съзаклятниците от Министерството на отбраната на Райха се надяват с помощта на NSDAP да са намерили онази сила, която би подкрепила откъм масите намерението за АВТОРИТАРНО ПРЕУСТРОЙСТВО НА ДЪРЖАВАТА. Хитлер се съгласява, макар че още тогава преследва много по-далечни цели.

***************************************************************************

13. ЗА РЪКОВОДНИТЕ ФОРУМИ НА ГЕРМАНСКИТЕ БАНКИ И ФИРМИ Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ИНТЕРЕСНО, КАК ВЪОБЩЕ ХИТЛЕР СЕ ОТНАСЯ КЪМ КАПИТАЛИЗМА.

Пред техните очи  в това отношение се очертават противоречиви тенденции: От една страна сред тях още по-рано се срещат спонсори, които дават пари на NSDAP, на Хитлер и на неговата ударна група SA (ЩУРМОВИТЕ ОТРЯДИ):

например фабрикантът на пиана Edwin Bechstein или

председателят на Общия съюз на работодателите от металната и електротрхни1еската индустрия Ernst von Borsig.

Fritz Thyssen осигурява на Хитлер кредит от 400.000 райхсмарки за купуването на „Brauneс Haus“ (Кафявия дом) в Мюнхен. Той е гарантът за тази сума, макар и да знае, че NSDAP не би могла да я върне.

ОЩЕ ВЕДНЪЖ ТИСЕН ДАВА 400.000 МАРКИ за обширни ремонтни работи на партийната централа на нацистите.

Даже американският автомобилен магнат и антисемит Хенри Форд е принадлежал към десетките приятели и дарители на пари на Хитлер.

ТЕЗИ ВРЪЗКИ СА ДАВАЛИ НАДЕЖДА НА КАПИТАЛИСТИТЕ.

***************************************************************************

14. КАПИТАЛИСТИТЕ ОЧАКВАТ АБСОЛЮТНА ЯСНОТА

Emil Kirdorf, мултимениджърът на германската минна индустрия, прави предложение на Хитлер още през 1927 година да представи в една брошура своите икономически възгледи, която Кирдорф да разпространи сред своите бизнеспартньори и приятели.

Хитлер естествено се съгласява и по този начин индустриалците на Германия (онези, които Хитлер нарича мързеливци), съвсем в стила на днешните прокапиталистически неолиберални политици, успяват да се уверят, че той няма да докосне частната собственост върху средствата за производство и би повел Германия към една ГРАБИТЕЛСКА ВОЙНА.

Въодушевлението е все още приглушено – все пак Хитлер е още една малка светлинка за тях.

Това се променя с изборния успех през септември 1930 година. Сега Хитлер обядва вече с хора като Ritter von StauЯ. Членът на Управителния съвет на Дойче банк  успява да се увери, че пропагандистките нападки от страна на NSDAP спрямо „хищническия капитал“ и банковия свят са само едни фрази.

**************************************************************************

(ПРОДЪЛЖEНИЕ от 7.3.2016)

15. ПЪРВИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРОТЕКЦИЯТА от страна на капитала

„Успехът“ от това протежиране бързо се усеща:

Терорът срещу работническото движение добива характер, подобен на обстоятелствата при гражданска война. Особено безработни, принадлежали доскоро към средното съсловие, които са загубили бизнеса си или чието трудовоправно отношение на чиновници и служители е прекратено, влизат масово в ЩУРМОВИТЕ ОТРЯДИ (SA). В домовете-седалища на SA има СУПА и ПОДСЛОН, финансирани с парите от германските предприемачи. Униформите на SA са произведени от Hugo Boss и трябва да бъда купени от членовете на SA оттам за много пари!

*************************************************************************

И в тези униформи нацистките банди шарят по улиците и тероризират работниците. 400 000 нацисти в SA и SS не се спират пред извършване на никакво насилствено деяние.  Само през юли 1932 г. нацистите умъртвяват 86 работници, които демонстрират или стачкуват. Точно в такива акции се заключава за капиталистите СТОЙНОСТТА НА НАЦИСТКОТО ДВИЖЕНИЕ: То иска да разгроми работническото движение и може да помогне по този начин на капиталистите да снижават заплатите, да влошават трудовите условия и така да си осигурят увеличаване на печалбите. Без фашисткия терор капиталистите сами не биха могли да постигнат това.

***************************************************************************

16. NSDAP СЕ ОТПЛАЩА СЕРВИЛНО НА ГОСПОДСТВАЩИТЕ КАПИТАЛИСТИ

Окончателно обаче ледът е строшен едва с речта на Хитлер пред „Industrieklub“ (Индустриалния клуб с председател споменатия по-горе Емил Кирдорф) на 26 януари 1932: Залата на Дюселдорфския Паркхотел е препълнена до спукване. Докато пред сградата полиция и SA ръка за ръка действат срещу антифашистките демонстрации на противопоставяне, Хитлер произвежда една мисъл, върху която и днес все още можем да се замислим: NSDAP била партия, която поставяла авторитета на Избраната личност в центъра на своята политическа воля. Демокрацията измествала в политиката качеството на Избрания фюрер (вожд) чрез количеството на масата. Това, което демокрацията била в политиката, същото бил комунизмът в икономиката. Защото мерките по одържавяване щели да изместят качеството на капиталистическия предприемач от количеството на работниците, на които тогава щели да принадлежат предприятията.  Следователно, демокрацията и комунизмът са братя и двете трябва да бъдат унищожени. Бурни аплодисменти се разнасят из залата ...

***************************************************************************

17. СДЕЛКАТА НА ФРАНЦ ФОН ПАПЕН С НАЦИСТИТЕ

Франц фон Папен е член на Партията на Центъра от 1921 до юни 1932 г., когато е изключен от нея. От юни до декември 1932 г. е служебен канцлер на Райха, от януари 1933 до юли 1934 е вицеканцлер в кабинета на Хитлер, след което е посланик на Третия Райх последователно във Виена и Анкара.

Като служебен канцлер Franz von Papen веднага сключва с Хитлер мълчаливо споразумение. Разпуска Райхстага и по този начин помага на нацистите да постигнат на изборите зашеметяващ успех: 37,4 % от избирателите дават гласа си за NSDAP. Въпреки загубата на ГСДП с 2,9 %,  работническите партии успяват да задържат благодарение на големия процент за КПГ общо високо представителство.

Заедно с Kurt Freiherr von Schrцder фон Папен организира във вилата си във Кьолн през януари 1933 РЕШАВАЩАТА СРЕЩА С ХИТЛЕР. Там е решено, че фюрерът на NSDAP трябва да стане райхсканцлер, което се и случва на 30 януари 1933 г. Консервативните политици все още се надяват да успеят да го „поставят в рамки“ и да му вържат ръцете. За целта заедно с Хитлер в правителството като вътрешен министър е поставен Wilhelm Frick. (На 16 октомври 1946 г. Фрик, който получава смъртна присъда от Нюрнбергския международен съд  като военнопрестъпник, е обесен).

Хитлер ги разочарова – успявайки да вземе властта като канцлер, той знае как да я използва за целите си. Терорът срещу организираното работническо движение е в ход: преследвания, арести, убийства. Особено след подпалването на Райхстага на 28 февруари 1933 г., в резултат на което основните права са поставени извън закона.

На 1 май 1933 Синдикатите капитулират пред Хитлер. Те призовават своите членове да вземат участие в майските празници на нацистите. Синдикалните ръководства се надяват по този начин да бъдат интерирани в „Третия райх“. Но това се оказва безполезно. На 2 май 1933 г. Седалищата на синдикатите са щурмувани и окупирани от хитлеровите Щурмови отряди SA, а самите синдикати са разтурени.

В мазетата на  синдикалните седалища SA създава първите концентрационни лагери.

На 22 юни е забранена и ГСДП.

***************************************************************************

18. ВСЕКИ ШЕФ – ЕДИН ХИТЛЕР

За едрите капиталисти нацистката диктатура е преди всичко собствената диктатура в предприятието. Разрушаването на синдикатите и колективните съвети е предприятията в условията на господство на терор осигурява СПОКОЙСТВИЕ ВМЕСТО КЛАСОВА БОРБА. Официално вече няма никакви класи – Германия е станала „Народна общност“.

В действителност е налице едно класово господство, каквото още никога не е имало в този вид. „Фюрерският принцип“ означава, че всеки шеф на фирма е станал един малък Хитлер.

            „Законът за порядъка в националния труд“ (Gesetz zur Ordnung der nationalen Arbeit) от 1934 регулира абсолютната подчиненост на по-голямата част от населението спрямо капиталистите:

„1. В предприятието работят СЛУЖИТЕЛИ и РАБОТНИЦИ като „последователи“...

2. Вождът на предприятието решава спрямо последователите по всички служебни въпроси ... “

НАЦИСТКОТО ГОСПОДСТВО В ИСТИНСКИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА Е ЗЛАТНО ВРЕМЕ ЗА ГЕРМАНСКИЯ КАПИТАЛИЗЪМ:

• При банковия крах 1931 г. банките се спасяват само чрез едно частично одържавяване. Сега дяловете на банкерите на Дрезденската, Търговската и Германската банка се подаряват „за една ябълка и едно яйце“.
• ПРИВАТИЗАЦИЯТА е написана с голяма буква – най-печелившите общински предприятия са разпродадени.
• През 1934 година са проведени данъчни облекчения на стойност 500 милиона марки, „за да се доведе обществото отново до подем“.
• Тарифната надница на квалифициран работник е снижена от 101 пфенига през 1929 г. на 81,6 пфенига през 1932 и на 79 пфенига през 1939.
• Между 1932 и 1938 година делът на капиталистите в националния приход нараства от 17,4 на 26,6 %.
• Хитлер дава за подготовката на войната огромни суми за въоръжения. Печалбите на тежката индустрия между 1933 и 1938 г. нарастват от 6,6 на 15 милиарда марки.

***************************************************************************

Ако се върнем към Ваймарската република и отговорим на въпроса КОЙ КОЙ Е? Ще установим следните факти за немската икономика:

На първо място е предишният президент на Райхсбанката и след това при Хитлер министър на икономиката - Hjalmar Schacht;

Слеващият е Friedrich Reinhardt, шефът на Commerzbank и член на Надзорния съвет на AEG;

Kurt Freiherr von Schrцder, частен банкер от Кьолн;

Erich Lьbbert, генерален директор на Банковия концерн Dywidag;

Fritz Thyssen – познатият от по-горе спонсор на хитлеристите и други ...

ВСИЧКИ ТЕ ИСКАТ ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА ХИТЛЕР ЗА РАЙХСКАНЦЛЕР.

***************************************************************************

ВЪПРОСЪТ ЗА ОТГОВОРНОСТТА

            Както се вижда от изложеното дотук,  на въпроса за отговорността може да се отговори само след задълбочен анализ с отчитане на всички факти от историята на Германия в периода от 1914 до 1933 година. Предмет на отделно разглеждане са грубите грешки на Германската комунистическа партия, извършени благодарение на поставеното й от Москва ръководство и погрешните настоятелни „съвети“ (всъщност нареждания) на Коминтерна. Най-доброто доказателство за това са протоколите от заседанията на Политбюро на ВКП(б), чиито указания незабавно и безпрекословно са ставали решения на всички партии, считани съгласно организационните принципи за СЕКЦИИ НА КОМИНТЕРНА ...