Доц. д-р инж. Илия Ганчев, Варна
Научно-изследователската дейност в Германия се извършва в следните видове висши учебни заведения и научно-изследователски институции (данни за 2010):
* Висши учебни заведения (333 – 216 висши института и 117 университета)
* Сдружението „Макс Планк” (89 научни институти и центрове)
* Сдружението „Фраунхофер” (85 научни институти и центрове)
* Сдружението „Лайбниц” (88 научни институти и центрове)
* Академии (11)
* Федерални институции
* Провинциални институции
* Институции за специализирана информация и библиотеки.
Централизацията е характерна за страните на тоталитарния комунизъм, а децентрализацията, т.е. развитата регионализация е основна характеристика на демократичните държави.
В този смисъл от общо 600 основни научно-изследователски средища (университети, институти, сдружения, академии и т.н.) в Германия само малко повече от 40, т.е. 7 % са в столицата Берлин.
В германските академии на науките няма нито един институт.
Научно-изследователските институти и центрове в Германия се намират в научните обединения и университетите, а някои от тях едновременно и в двете образувания.
Самата канцлерка г-жа Меркел идва от бившата Академия на науките на бившата ГДР и точно знае, как се реорганизира тоталитарно организирана наука така, че не само да не се ликвидира, а тъкмо обратното – да се разшири, но ставайки рационална и полезна за обществото и държавата, т.е. в качеството й на непосредствена продуктивна сила да движи иновационните процеси, водещи до технологично обновление и икономически растеж и стабилност на държавата.
Един особено важен пример:
Бившата Академия на науките на ГДР със седалище в Източен Берлин, която е открита през 1946 година под името „Германска академия на науките“ продължи отчасти традициите на Пруската академия на науките, създадена на 11 юли 1700 година от крал Фридрих I.
С влизането в действие на Договора за обединение на двете германски държави от 3 октомври 1990 г обединението на учените ГАН беше отделено от научно-изследователските институти в други научно-изследователски обединения.
В персонална наследственост от АН на ГДР дейностите на това обединение от учени продължават от 1993 г в рамките на организацията „Дружество Лайбниц”. В него членуват общо 308 души, от които 122 бивши членове на АН на ГДР). Те се събират ежемесечно на заседания, на които изнасят доклади и дискутират, а ежегодно провеждат научен колквиум.
В Германия членовете на академиите не ги наричат академици, тъй като това е название за завършилите висше образование.
На 31 декември 1991 г институтите на АН на ГДР бяха разформировани и в голяма част на другия ден основани наново в рамките на НАУЧНИТЕ ОБЕДИНЕНИЯ „Лайбниц”, „Хелмхолц”, „Макс Планк”, редом със съществуващото вече научно обединение „Фраунхофер”.
Как точно действа и взаимодейства цялата германска наука за благото на народа и държавата, би могъл да разбере за няколко дни всеки български политик или държавник, стига да не го мързи да чете и да се образова, мислейки, че знае всичко. Ако пък толкова няма възможност да загуби от драгоценното си време, нека да помоли чрез министър-председателя ни уважаемата г-жа канцлер и нейното министерство на образованието и науката – те със сигурност ще се отзоват на помощ на българските си колеги, с които както знаем са в прекрасни взаимоотношения.
Както казва българския народ: „Ден година храни!“
Колкото по-бързо държавниците ни реорганизират рационално, а не формално както досега българската наука, толкова по-скоро всички ще усетим нейната народополезност …
