Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.07.2013 12:11 - Грешката на Маркс
Автор: iliaganchev Категория: Политика   
Прочетен: 583 Коментари: 0 Гласове:
0



Грешката на Маркс

Автор: Ангел Попов, мой съвипусник (1960-65) 

13.02.2009

http://chovekat.com/?p=199

Става въпрос за знаменитата формула на Маркс: “Пари-стока-пари прим”. Всъщност грешката може да не е на Маркс, а да идва от грешно тълкуване на формулата.  Проблемът може да датира и от времето на създаването на финикйските знаци. Но все пак формулата е дадена от Маркс. Човек не ходи с “Капитала” под мишница, за да прави постоянно справка какво точно е искал да каже автора, но помни тази формула.

         От формулата, която не само ние, бившите граждани на социализма, но и целият свят много добре познаваме, излиза, че всичко се свежда до парите. Те са начало и край на всяко производство. Тук понятиего производство е употребено в най-широк смисъл. Става въпрос за почти всичко, свързано с човешката дейност, създаващо някакъв пазарен продукт, т. е. стока или услуга. За да видим в какво се състои “грешката” нека разгледаме съставките на формулата и най-вече какво се крие зад тях. Още при първата съставка “пари” става ясно, че въпросът опира не само до пари, но и до редица основни елементи., които съдържа всеки нормален производствен процес. На първо място това е творческият труд, в т. ч. управлението на производствения процес, след това е вложеният пряк производствен труд, материалите, суровините, енергията, машините и съоръженията. Сред тях своето място заемат и финансовите средства, необходими за целия производствен процес. Втората съставка е само друго изражение на първата. Съдържа посочените елементи, но изразени чрез физическата и финансова същност на произведения вече продукт. Тази съставка обаче съдържа и нещо много важно, което не е включено във формулата. Това е възможност за излизане на продукта на пазара и за неговата реална продажба. Третата съставка отново повтаря съдържанието на първата, но в нея са включени и необходимите средства за възпроизводство на изброените елементи, т. е. към цената е включена и печалбата. Тази печалба, отдавна превърната в истински фетиш, може да бъде в нормални граници с цел осигуряване на възпроизводството, но може да надхвърли себестойността на произведения продукт многократно. Както е сега у нас и на много места по света. Според съвременните разбираня това се нарича пазарна икономика. И няма нищо чудно след като парите са превърнати в самоцел при всяко производство.

         От този кратък анализ се вижда, че Маркс, или тези, които са почитатели на неговата формула, възприемат в буквалния смисъл нейното съдържание, обръщайки внимание главно на финансовата страна. За съжаление това не е някакъв чисто теоретичен извод, а аксиома днес, когато финансовият елемент във всеки производствен процес по света е не само естествена част от този процес, но е самостоятелен, водещ и дори доминиращ. Доказателствата за това състояние на икономиката са налице отдавна, но най-голямото вече се нарича световна финансова криза. Тя се превръща все повече и в световна икономическа криза именно поради факта, че финансовият елемент е станал доминиращ навсякъде. В интерес на истината трябва да се каже, че решения за избягване на ставащото днес, са търсени неведнъж в човешката история. Те продължават да се търсят и сега. Срещите на световни лидери в Давос и на други места официално бяха посветени на този проблем, застрашаващ чялото човечество. Но цялостни решения за избягване на подобни бъдещи кризи все още не са намерени.

Какво е характерното в търсенето на досегашните решения?

         Разглеждайки основните елементи на производствения процес се вижда, че решенията са били не само несполучливи, но и свързани с много човешки жертви и страдания. Това е така, тъй като досега отделните елементи са разглеждани едностранчиво и дори егоистично. Изключително важният проблем с пазарите, например, е решаван най-често чрез войни. Така е било, и както изглежда и сега е така, и с осигуряването на суровини и материали. За енергйните източници това е още по-очевидно. Намаляването на трудовите разходи е постигано най-често чрез експлоатация на прекия наемен труд. Това, естествено, е водило до социални революции. Революциите от своя страна провъзгласяват социално равенство и справедливост, но на практика често са били пречка за развитието на нормалния производствен процес. Така е при Великите Френска и Руска революции, въпреки тяхната специфичност. Такава беше и нашата соцалистическа революция, която на свой ред провъзгласи диктатурата на пролетариата и спъна развитието на творческия процес, без който развитието не само на производствения процес, но и на човека е затруднено. В последните години, на принципа на махалото, у нас отново се залага на пазарната икономика и както навсякъде по света главното внимание е насочено към печалбата. Затова с предимство се развиват сектори, отговарящи най-добре на тази цел. Така възникнаха и бързо се размножиха обменните бюра, хазартът, игралните домове, заложните къщи, застаховането и банковото дело, които на пръв поглед също са производства, без да имат нищо общо с отраслите, създаващи материални балага, но имащи доминиращи функции спрямо класическия производствен процес. На същия принцип на лесната печалба се развиха и секторите на сенчестата икономика: наркотици, проституция, корупция, отвличания и т. н. Така всяка естествена връзка между класическото производство, създаващо полезни материални блага, и източника на финансови средства за това производство, се усложни много и дори се превърна в своята противоположност.

         Какъв е изходът?

         Изходът трябва да бъде валиден не само за нас, но и за целия свят. Азбучна истина е, че цялото човечество, или поне икономиките на света, се превръщат все повече в скачени съдове и това е очевидно за всички особено след световната финансова и икономическа криза, предизвани от безконтролната човешка алчност. Спасителни решения, валидни за всички страни, могат да бъдат намерени само при зачитане на основните производствени елементи. Водещо начало трябва да имат творческият дух и изява на човека, както и гарантирането на жизненоважните трудови и социални права на заетите във всеки конкретен производствен процес. Ролята на финансовият елемент също трябва да бъде зачетена, но да бъде сведена чрез международни правни норми до дейното естествено положение на подпомагаща производството без претенции за доминираща роля в този процес. Споровете за пазари и енергийни и суровинни източници, а в бъдеще и за питейна вода, трябва да бъдат решавани само по пътя на сътрудничеството при зачитане правата на пряко заинтересованите страни. Не на последно място екологичните проблеми на планетата трябва да бъдат приети като неоспорим приоритет от всички. Решения по тези стратегически важни въпроси трябва да приеме всяко правителство, но най-добре е това да стане под егидата на Организацията на обединениете нации. Проблемът е не толкова национален, колкото планетарен. Необходима е гаранция за намирането на най-добрите общовалидни и дълготрайни решения за целия свят. В противен случай лозунгът, издигнат от Маркс: “Пролетарии от всичики страни – обединявайте се!” ще продължи да звучи още дълго като: “Пари от всички страни – обединявайте се!”

 

13.02.2009 г. в. “Дума” 



Тагове:   Капитализъм,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 3089986
Постинги: 3160
Коментари: 877
Гласове: 845
Архив
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829