Интимни размисли за свинята-майка

(В 30-я ден на протеста пред парламента)

Тяхната майка, свиня проклета,

Долетя във София със самолета.

Наложи се бързо във бой ръкопашен -

Помогна навремето и дивизия страшна.

Нагоре-надолу, назад и напред,

Народът, командван, работеше с чест.

Светът и Европа също не спяха,

У нас компартийци игрите въртяха.

Плетяха си мрежа търговска и лична

И от трибуни станаха безлични ...

За „простите” – хапката стана безмесна,

За „горните” – радост и вили чудесни.

С Христос бяха скарани по природа,

А с Мохамед заплашваха народа!

Заводът захърка, строежите спряха –

Дойде деветдесета и ... уж замълчаха ...

Мръснишки се покаяли,

Капитали изнесоха,

Партийните феодали,

„Капитализъм” натресоха.

Свинята роди нов сорт свинчета,

Те „Ги” дариха с парламентски кюфтета

Потънаха в банки, земи и хотели -

Оставиха гладни глави посивели!

Изводът го знаете – той много си е ясен:

„Да имам втория акъл на българин прекрасен!”

Ако в 1990-та бяхме заклали свинята-проклета,

Нямаше в 2013 да гледаме днешните прасета ...