ЗА 46-ИЯ КОНГРЕС НА БСП (написано на 5 декември 2005 г от Велко Вълканов)

         НЕ БЪРЗАЙТЕ ДА СЪДИТЕ БАЙ ВЕЛКО, ПРЕДИ ДА СТЕ ПРОЧЕЛИ НЕГОВИЯ ВОПЪЛ ...

Присъствах на 46-ия конгрес на БСП. След откриването му, което направи Сергей Станишев, бяха изпълнени два химна – “Мила Родино” и “Интернационалът”.
Винаги са ме вълнували тези два химна.

. . . . .

Ако “Мила Родино” събужда у мен българина, “Интернационалът” събужда от мен човека, т.е. брата на всички човеци по света, “Интернационалът” ме свързва с всички хора по земята, за да превърне тяхната радост в моя радост, но за да превърне заедно с това и тяхната болка в моя болка. Той е мощен призив за човечност, който идва от самите низини на човешкия род – там, където болката е най-силна и най-обезчовечаваща. Той е вик за справедливост, който търси своите възможности в организираната борба на “потиснатите и унизените”.

. . . . .

         Той ни изправя пред простота, но велика истина, че никой не може да се чувства щастлив, ако хората около него са нещастни.

. . . . .

         Когато обаче слушах там, в конгресната зала, “Интернационала”, ме обзе неочаквано чувството за абсолютна дисхармония.

Имаше някакво болезнено несъответствие между достигащите до мен думи на “Интернационала”, и това, което виждах и чувах на конгреса. Самото обстоятелство, че на конгреса на БСП се изпълнява “Интернационалът” трябваше да означава, че неговите думи са думи всъщност на самата БСП. Но беше ли наистина така, са ли думите на “Интернационала” думи и на БСП, са ли неговите призиви призиви и на БСП, е ли неговото знаме знаме и на БСП?

“На крак, о парии презрени, на крак, о роби на труда” чувам да идва до мен призивът на “Интернационала”. Но към париите презрени, към робите на труда ли са отправени призивите на БСП? Е ли тя партия на презрените, на робите на труда?

Стряскам се от самия този въпрос. Сякаш някъде отдалеч идва нашепването, че БСП е партия не вече на хората на труда, а национална партия, партия на всички социални слоеве – както на бедните, така и на богатите, както на работниците, така и на капиталистите.

“Потиснати и унижени, ставайте на бой с врага!” – продължават да идват до мен призивите на “Интернационала”. Но кой е този враг, срещу когото трябва да тръгнем на бой?

. . . . . Но сякаш сънувам лош сън. Оглеждам се и виждам в конгресната зала тъкмо тия, които “Интернационалът” определя като наш “враг”. Те са гости на конгреса, те поднасят приветствени слова, които звучат като подигравка с думите на работническия химн.

“Нека без милост, без пощада, сринем старий, гнилий строй!”

Един съвършено невъзможен призив. БСП съвсем не иска да срива “старий, гнилий строй”. Тя иска само да го “реформира”, защото той, светът днес, всъщност е в основата си достатъчно добър. В него няма войни, няма потискане на народите, няма социално потисничество, няма несправедливост, няма престъпност, няма разврат, няма други несъвместими с човешката природа на човека явления. Съществуват отделни недостатъци, които постепенно, с подходящи реформи, ще бъдат преодолени.

“Държавата ни угнетява, законите са против нас,

богати днес ни управляват, беднякът няма равен глас.”

Неприемлива констатация. Държавата ни днес е и социална, и демократична, и правова. Трябва не да я отричаме, а да я укрепваме. Това, че ни управляват богати, не е беда. Всъщност така и трябва да бъде, защото тъкмо богатите знаят как да управляват. Не бива да ни смущава това, че те ще управляват в свой интерес. Като има за тях, богатите, ще има и за нас, бедните. Вярно, е че засега има само за тях, богатите, но не е далеч времето, когато ще има и за нас, бедните. Трябва да проявяваме социална сдържаност, трябва да имаме и разбиране за изживяваните от управляващите затруднения.

Идва накрая и неизбежният въпрос: Какво общо има наистина БСП с “Интернационала”, за да го изпълнява тя на своите конгреси? Отговорът ми е неприятен, но единствено възможен:

БСП няма за съжаление нищо общо с думите и духа на великия работнически, великия човешки химн “Интернационала”. Той е едно вече чуждо за нея знаме. Тя няма нищо общо не само със самия него, но и със самата себе си. Казват за нея, че била столетница. Но БСП днес няма нищо общо с онази партия, на която тя се смята за наследница. БСП е нова партия, партия, възникнала през последните десет-петнадесет години.

. . . . .

(Със съкращения. Пълният текст – тук:

 http://valkanov.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/04/14/pod-chujdo-zname.322416)