Кой е авторът, за кого е написаното и на кого подхожда този образ?
От времето на цар Давид човешката история е видяла не малко ослепителни възходи, не само в древен Рим, но и в нова Франция. Ставало е дума в тези случаи почти само за пълководците. Доказвайки на бойното поле способността си да командват въоръжени хора, те толкова по-уверено са заповядвали на невъоръжените маси . ...
"Хармонията между правителство и народ съществува в два случая: или народът се управлява по волята на един, или единият се управлява от народа. В първия случай това е деспотизъм, а във втория – свобода”. ...
... тъй като цивилизацията е продължавала да расте и се разширява, то и бъдещето на демокрацията е изглеждало несъкрушимо. Много хора и сега още живеят в миналия век. А всъщност демокрацията е довела до диктатури. ...
Дребната буржуазия в сегашната епоха въобще не може да издигне нито оригинални идеи, нито самостоятелни вождове. При Хитлер, както и при Мусолини, всичко е заимствано и подражателно. Мусолини е плагиатствал от болшевиките. Хителр е подражавал на болшевиките и на Мусолини. По такъв начин вождовете от дребната буржоазия, зависими от крупния КАПИТАЛ, представляват по самия си тип вождове от втора класа, тъй като дребната буржоазия, дали я гледаш отгоре или отдолу, винаги заема второто място. Обаче в рамките на историческите възможности Мусолини е проявил огромна инициатива, поврътливост, изобретателност.
Мусолини и Хитлер са започнали своята борба в условия на демокрация. Те са се сблъсквали лице в лице с противниците си. Те са спорили при равни права. Нищо подобно не е имало в историята с НЕГОВОТО издигане. Мусолини – това е една непрекъсната импровизация на открита сцена. Мусолини и сподвижниците му са подражавали на болшевиките, макар и в точно противоположното направление.
Хитлер винаги говори за своята гениалност, а ТОЙ заставя другите да говорят за това. ТОЙ, както и Хитлер, както и Мусолини, представляват по своята природа циници. Те гледат на хората откъм низката им страна. В това е техният реализъм. Хитлер носи чертите на мономанията и месианството. А у Мусолини – нищо, освен циничен егоизъм. Личната обида е играла голяма роля в развитието на Хитлер, както и на Мусолини. Хитлер се е оказал декласиран, Приравнявал е евреите на социал-демократите. Хитлер е искал да се издигне по този начин и си създал теория и се придържал към нея.
Хитлер особено настоява за това, че само живото устно слово характеризира вожда. Никога, по неговите думи, една статия не може да повлияе така на масите, както една реч. Във всеки случай не може да създаде постоянна жива връзка между вожда и милионите му последователи. Съждението на Хитлер се определя вероятно в значителна степен от това, че той не умее да пише. Маркс и Енгелс са постигнали милиони последователи, без да прибягват през целия си живот към ораторското изкуство. Вярно е, че за постигане на влиянието си те са се нуждаели от много горини. Изкуството на писателя, в края на краищата, е по-високото, защото то позволява да се съединят дълбочината с високата форма. Онези политически дейци, които са били само оратори, винаги са се отличавали с повърхностност. Ораторът не създава писатели. Обратно, великият писател може да вдъхнови хиляди оратори. Но е вярно и това, че за непосредствената връзка с масите е необходима жива реч. ...
Чезаре Борджиа, Незаивисмо от това, че неговото име се е превърнало в синоним на вероломството и кръвожадната жестокост, не може да бъде считано за чудовищно изключение в средата на феодалните властелини на 15-ти век не само за Италия, но и за Европа въобще. ...
Съпоставянето с Борджиа и други фигури от Възраждането все пак трябва да се ограничи. Борджиа, Борза, Медичи за били ярки личности, в които са се съчетавали противоречия: честолюбие и бесгрижие, лекомислие и безпощадност, свирепост и великодушие. Върху целия Ренесанс са отпечатани редки черти. Това е било период на пробуждане на новата индивидуалност в слоя на младата буржуазна интелигенция и бюрокрация. Много време е изтекло оттогава. Буржоазното общество застаря. То мина през периода на масовите организации, свързани с вътрешната дисциплина. ...
За да прилича на свръхчовек от епохата на Възраждането, на НЕГО не му достигат цветове, личност, размах, съображения, капризно великодушие. ...
Политическата власт, както и моралът, въобще не се усъвършенстват непрекъснато, както са мислили в края на 19 и първото десетилетие на 20 век. Политиката и моралът във висша степен имат сложна и противоречива орбита. Политиката, както и моралът, се намират в пряка зависимост от борбата между класите; като общо правило, може да се каже, че колкото по-остра и напрегната е класовата борба, толкова по-дълбок е социалният кризис, - толкова по-напрегнат характер придобива политиката, толкова по-концентрирана и по-безпощадна става държавната власт и толкова по-откровено тя изхвърля от себе си булото на морала.
...
В общи линии, написаните спомени за „младите години на Вожда”, са малко съдържателни. „ТОЙ ни привличаше към хора със звънкия си и приятен глас, като запяваше лщбими народни песни”. При игра с топката „ТОЙ умееше да подбира най-добрите играчи и затова нашата група винаги печелеше”. „ТОЙ се научи отлично да рисува”. Нито едно от тези качества, както виждаме не е получило по-нататъшно развитие: ТОЙ не е станал нито певец, нито спортист, нито художник. Още по-неубедително звучат следните отзиви: „ТОЙ се отличаваше с голяма скромност и беше добър и чувствителен другар”. „ТОЙ никога не позволяваше да се чувства превъзходството му” и т.н. Ако всичко това е било вярно, то следва да заключим, че с годините си ТОЙ се е превърнал в своята противоположност. ...
ГАТАНКАТА Е: Кой е ТОЙ и има ли подобен на него в България?
