За гръцката криза и еврото на 9 януари 2012

Мрачното положение в Гърция поставя под тежък натиск общата валута.

Еврото частично падна даже под нивото 1,27 долара и достигна по този начин най-ниското си ниво от септември 2010.

Ръководителят на Чехската национална банка предположи, че правителството в Атина е близо до напускане на евро-зоната.

Кратката коледна пауза по отношение на дълговата криза приключи.

Канцлерката Меркел и президентът Саркози се срещат в Берлин днес, за да съгласуват стратегията си. Колко са под натиск европейците, показва курсът на общата валута. През нощта на 8 срещу 9 януари еврото падна до 1,2666 долара и с това достигна много ниско ниво. Нещата се клатушкат около стойността 1,27 долара.

         Преди всичко влошаването на ситуацията в Гърция прави пазарите несигурни. Тъй като се вижда, че досегашните планове за саниране на силно задлъжнялата страна не действат. МВФ не вярва, че Атина ще може да понесе за дълго своите дългове въз основа на досегашните планове. ЕС-партньорите се показват все по-нетърпеливи по отношение на гръцкото правителство поради лошите новини.

         Така например шефът на Чешката централна банка, Мирослав Зингер, постави твърди искания.

Ако европейските партньори не осигурят по-нататъшна обширна финансова помощ, би трябвало страната да напусне зоната на еврото, каза Зингер в чешкия вестник "Hospodarske Noviny". „Ако не е налице воля, да се даде на Гърция една огромна сума от европейските структурни фондове, аз не виждам никакъв друг изход, освен тя да напусне евро-зоната и новата гръцка валута да бъде силно девалвирана”, каза Зингер.

Мирослав Зингер иска бързи помощи за банките!

С досегашните кредити било спечелено главно време, през което богатите гърци да могат да си изнесат парите навън, декларира Зингер.

Тъй като Гърция представлява само 2 % от европейската икономика, би трябвало европейците да се концентрират върху помощи за банките, вместо с години да се занимават с Гърция, поиска чехския банков шеф. Чехия е разбира се член на ЕС, но не принадлежи към евро-зоната.

Европейските политици би трябвало да си признаят, че е възможно да се окаже необходимо да се даде нов капитал на банките, каза Зингер. „Ние трбява да спрем да се правим, като че ли никога няма отново да рекапитализираме банките.”

Много експерти считат, че Гърция без едно пространно опростяване на дългове повече не може да бъде спасена! Гръцкият премиер Лукас Пападемос предупреди, че ако страната му не получи подкрепа от чужбина, е заплашена от банкрут през март.

Като се има предвид кризата на Гърция, би могло да се окаже необходимо, даже големи банки да дадат пресни пари, каза шефът на чешката централна банка. Европейският съюз трябвало незабавно да се заеме с проблемите на банките.

 Същевременно Зингер разкритикува отбранителната нагласа на редица политици в европейските страни. „Има политици, които използват силни думи – „никога, никога, никога”, каза той.

         За да се предотврати национален фалит на Гърция, преговарящите се опитват да завишат участието от страна на частните кредитори. Банките и застрахователните институции първоначално се бяха съгласили, да се откажат от 50 % от исковете си към страната. Междувременно е вече под въпрос, дали предвиденото дългово облекчаване от 100 млрд евро е достатъчно, за да се разтоварят гръзките правителствени финанси. В зоната се вижда, че евро-партньорите ще трябва да увеличат обема на втория спацителен пакет на 130 млрд евро.