Роза Люксембург за бъдещето на капитализма (1913)

Историческата необходимост от изострена световна конкуренция на капитала поради условията за неговото натрупване се превръща за самия капитал в първокласно поле за натрупване. Колкото по-енергично капиталът използва милитаризма, за да асимилира от некапиталистическите страни и общества техните средства за производство и работни сили с помощта на световната и колониалната политика, толкова по-енергично същият този милитаризъм работи в собствената си страна, в капиталистическите страни, за това, щото да отнема във все по-голяма степен от некапиталистическите слоеве на тези страни, т.е. от представителите на простото стоково производство и от наемните работници покупателната сила; т.е. от първите все повече да ограбва производителните сили, а у вторите да понижава жизненото ниво, и всичко това, за да увеличава колосално натрупването на капитал за сметка на едните и на другите. Но на определено ниво условията за натрупване и от двете посоки се превръщат в условия за гибелта на капитала.
           Колкото повече насилие прилага капиталът, когато чрез милитаризма унищожава в целия свят и в собствената си страна съществуването на некапиталистическите слоеве и влошава условията за съществуване на всички работещи слоеве, толкова повече историята на съвременното капиталистическо натрупване на световната сцена се превръща в непрекъсната верига от политически и социални катастрофи и конвулсии, които заедно с периодичните икономически катастрофи във форма на кризи правят невъзможно продължаване на натрупването, а бунтът на международния наемен труд срещу господството на капитала става необходимост, преди самото то да се е сблъскало икономически със своите естествени, създадени от самото него, прегради.
         Капитализмът представлява първата икономическа форма, притежаваща пропагандистка сила; това е форма, която има тенденцията да се разпростре по цялото земно кълбо и да изтласква всички други стопански форми и която не търпи до себе си други такива форми.
              Но той същевременно е и първата стопанска форма, която без другите стопански форми, както и тяхната среда и хранителна почва, не може да съществува; тенденцията на капитализма да се превърне в световна форма за производство се разбива в неговата вътрешна неспособност да стане световна форма на производството. Капитализмът е живо историческо противоречие в самия себе си, неговият акумулационен процес е изразът, непрекъснатото разрешаване и същевременно усложняване на това противоречние. 
            На определено ниво на развитието това противоречие не може да бъде разрешено по друг начин, освен чрез прилагане на основите на социализма – онази икономическа форма, която по природата си е световна форма и хармонична система, тъй като тя не е насочена към акумулацията, а към удовлетворяването на жизнените условия на работещото човечество включително и чрез разгръщане на всички производителни сили на земното кълбо.

(И.Г.: Преводът от немски е мой)