Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.12.2011 14:53 - Фьодор Разколников - Открито писмо до Сталин – 17.08.1939
Автор: iliaganchev Категория: Политика   
Прочетен: 1823 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 13.12.2011 11:19


 Фьодор Разколников - Открито писмо до Сталин – 17.08.1939
(По случай рождения ден на великия убиец на социализма Сталин – 21 декември)

Фьодор Фьодорович Илин (Расколников) (28.01.1892-12.09.1939), чл. на РСДРП от 1910, 1917 ръководител на кронщадските матроси, 1918 зам.мин. на отбраната по военно-морските дела, 1920-21 командващ Балтийския военен флот, 1921-23 посланик в Афганистан, 1930-33 посланик в Естония, 1933-34 посланик в Дания, 1934-38 посланик в България. Извикан от Сталин през април 1938, отказва да се върне и емигрира през Берлин във Франция, където загива при неизяснени обстоятелства, 25 дни след написване и публикуване на това писмо:

 

Сталин, вие ме обявихте «извън закона». С този акт вие ме изравнихте по права - или по-точно, по безправие – със всички съветски граждани, които под ваше господство живеят извън закона.

От своя страна аз ви отвръщам с пълна взаимност: връщам ви входния билет за построеното от вас «царство на социализма» и скъсвам с вашия режим.

Вашият «социализъм», при тържеството на който за неговите строители се намери място само зад затворническата решетка, е също толкова далече от истинския социализъм, както произволът на вашата лична диктатура няма нищо общо с диктатурата на пролетариата.

На вaс няма да ви помогне, ако награденият с орден уважаван революционер-народоволец Н. А. Морозов потвърди, че именно за такъв «социализъм» той е прекарал петдесет години от своя живот под сводовете на Шлиселбургската крепост.

Стихийният ръст на недоволството на работниците, селяните, интелигенцията властно изискваше остра политическа маневра, подобна на лениновия преход към НЕПа през 1921 година. Под натиска на съветския народ вие «подарихте» демократичната конституция. Тя беше приета от цялата страна с неподправен ентусиазъм.

Честното провеждане в живота на демократичните принципи на демократичната конституция от 1936 година, въплътила надеждите и стремежите на целия народ, би ознаменувало нов етап в разширяване на съветската демокрация.

Но във вашето разбиране всяка политическа маневра – е синоним на продажничество и измама. Вие култивирате политика без етика, власт без честност, социализъм без любов към човека.

Какво направихте вие с конституцията, Сталин?

Изплашвайки се от свободата на изборите, като «скок в неизвестното» , заплашващ вашата лична власт, вие потъпкахте конституцията, като лист хартия, превърнахте изборите в жалък фарс на гласуване за една единствена кандидатура, а сесията на Върховния съвет напълнихте с акатисти и овации в чест на самия себе си. В интервалите между сесиите вие безшумно унищожавахте «разфилософствалите се» депутати, надсмивайки се над тяхната неприкосновеност и напомняйки, че стопанин на земята съветска не се явява Върховният съвет, а вие. Вие направихте всичко, за да дискредитирате съветската демокрация, като дискредитирахте социализма. Вместо да тръгнете по линията набелязана от конституцията на промяната, вие подтискате растящото недоволство с насилие и терор. Постепенно заменяйки диктатурата на пролетариата с режима на вашата лична диктатура, вие открихте нов етап, който в историята на нашата революция ще влезе под името «епохата на терора».

Никой в Съветския съюз не се чувства в безопасност. Никой, лягайки да спи, не знае, ще му се отдаде ли да избегне нощния арест, за никого няма пощада. Правият и виновният, героят от Октомври и врагът на революцията, старият болшевик и безпартийният, колхозният селянин и посланикът, народният комисар и работникът, интелигентът и маршалът на Съветския съюз – всички в еднаква степен са подложени на ударите на вашия бич, всички се въртят в дяволската кървава въртележка.

Както по време на изригването на вулкан огромни блокове с трясък и грохот се рушат в гърлото на кратера, така цели пластове на съветското общество се сриват и падат в пропастта.

Вие започнахте кървавите разправи с бившите троцкисти, зиновиевци и бухаринци, после преминахте към изтребването на старите болшевики, след това към унищожаването на партийните и безпартийни кадри, израснали през гражданската война, изнесли на своите плещи строителството на първите петилетки, и организирахте изтребването на комсомола.

Вие се прикривате зад лозунга за борба «с троцкистко-бухаринските шпиони». Но властта във вашите ръце не е от вчерашния ден. Никой не би могъл да се «добере» на отговорен пост без вашето разрешение.

Кой насаждаше така наречените «врагове на народа» на най-отговорните постове на държавата, партията, армията, дипломацията?

- Йосиф Сталин.

Прочетете старите протоколи на Политбюро – те са изпъстрени с назначения и премествания само на «троцкистко-бухарински шпиони», «вредители» и «диверсанти». И под тях се мъдри подпис – Й. Сталин.

Вие се преструвате на наивен глупак, когото с години са водили за носа някакви карнавални чудовища с маски.

- Търсете и намерете изкупителни жертви, - шепнете вие на своите приближени, и натоварвате заловените, обречениете на заколение жертви със собствените си грехове.

Вие сковахте страната с ужасния страх на терора, че даже и смелчак не може да ви хвърли в лицето истината.

Вълните на самокритика «без оглед на лицата» почтително замират в подножието на вашия пиедестал.

Вие сте непогрешим като папата! Вие никога не грешите!

Но съветският народ отлично знае, че за всичко отговаряте вие, «ковачът на всеобщото щастие».

С помощта на кални подлоги вие инсценирахте съдебните процеси, превъзхождащи по абсурдност на обвинението познатите ви от семинарските учебници средновековни процеси срещу вещиците.

Вие самият знаете, че Пятаков не е летял до Осло, че М. Горки умря от естествена смърт и Троцки не е хвърлял влакове във въздуха.

Знаейки, че всичко това е лъжа, вие поощрявате своите клеветници:

- Клеветете, клеветете, от клеветата все нещо ще остане.

Както ви е известно, аз никога не съм бил троцкист. Напровтив, аз идейно се борех с всички опозиции в печата и на широки събрания. Аз и сега не съм съгласен с политическата позиция на Троцки, с неговата програма и тактика. Принципно различавайки се от Троцки, аз го считам за честен революционер. Аз не вярвам и никога няма да повярвам за негов сговор с Хитлер и Хес.

Вие сте готвач, готвещ парливи гозби, за нормалния човешки стомах те са несмилаеми.

Над ковчега на Ленин вие произнесохте тържествена клетва да изпълнявате неговото завещание и да пазите като зеницата на очите си единството на партията. Клетвопрестъпнико, вие нарушихте завещанието на Ленин.

Вие измамихте, обезчестихте и разстреляхте многогодишните съратници на Ленин: Каменев, Зиновиев, Бухарин, Риков и другите, невинността на които ви беше добре известна. Пред смъртта им вие ги заставяхте да се покайват за престъпления, които не бяха извършили и да се мажат с кал от краката до главата.

А къде са героите на Октомврийската революция? Къде е Бубнов? Къде е Криленко? Къде е Антонов-Овсеенко? Къде е Дибенко?

Вие ги арестувахте, Сталин.

Къде е старата гвардия? Няма я между живите.

Вие я разстреляхте, Сталин.

Вие насилвахте и зацапвахте душите на вашите съратници. Вие заставихте вървящите след вас с мъка и отвращение да крачат по потоците от кръвта на вашите вчерашни другари и приятели.

В лъжливата история на партията, написана под ваше ръководство, вие окрадохте мъртвите, убитите, опозорените от вас хора и си присвоихте техните подвизи и заслуги.

Вие унищожихте партията на Ленин, а върху костите й построихте новата партия на «Ленин-Сталин», която служи за удобно прикритие на вашата еднолична власт.

 Вие не я създадохте въз основа на обща теория и тактика, както се строи всяка партия, а върху безидейната основа на личната любов и преданост към вас. Познаването на програмата на първата партия беше обявено за незадължително за членовете й, но затова пък е задължителна любовта към Сталин, ежедневно подгрявана от печата. Признаването на партийната програма се заменя с обяснение в любов към Сталин.

Вие сте ренегат, скъсал с вчерашния ден, предал делото на Ленин. Вие тържествено провъзгласихте лозунга за издигане на нови кадри. Но колко от тези млади протежета вече гният във вашите подземия? Колко от тях са разстреляни, Сталин?

С жестокостта на садист вие избивате кадри, полезни за страната. Те ви се струват опасни от гледна точка на вашата лична диктатура.

В навечерието на война вие разрушавате Червената армия, любовта и гордостта на страната, опората на нейната мощ. Вие обезглавихте Червената армия и Червения флот. Вие убихте най-талантливите пълководци, възпитани чрез опита на световната и гражданската войни, начело с блестящия маршал Тухачевски.

Вие изтребихте героите от гражданската война, които преобразуваха Червената армия по последната дума на военната техника и я направиха непобедима.

В момент на най-голяма военна опасност вие продължавата на изтребвате ръководителите на армията, средния команден състав и младшите командири.

Къде е маршал Блюхер? Къде е маршал Егоров?

Вие ги арестувахте, Сталин?

За успокояване на развълнуваните умове вие мамите страната, че отслабената чрез арести и екзекуции Червена армия била станала още по-силна.

Знаейки, че законът на военната наука изисква единоначалие в армията от главнокомандващия до взводния командир, вие възкресихте института на военните комисари, който възникна в зората на Червената армия и Червения флот, когато ние още нямахме свои командири, а над военните специалисти от старата армия беше нужен политически контрол.

Не доверявайки се на червените командири, вие внасяте в армията двувластие и разрушавате воинската дисциплина.

Под натиска на съветския народ вие лицемерно разкривате култа към историческите герои: Александър Невски и Дмитрий Донски, Суворов и Кутузов, надявайки се, че в бъдещата война те ще ви помогнат повече, отколкото екзекутираните маршали.

Ползвайки се от това, че вие на никого нямате доверие, сегашните агенти на Гестапо и японското разузнаване с успех ловят риба в мътната, разбълбукана от вас вода, подхвърляйки ви в изобилие фалшиви документи, порочащи най-добрите, талантливите и честните хора.

В създадената от вас гнила атмосфера на подозрителност, взаимно недоверие, всеобщ шпионаж и всемогъщество на НКВД, на което вие предадохте на разтерзаване Червената армия и цялата страна, се вярва на всеки «заловен» документ – или се преструват, че вярват, - като на неоспоримо доказателство.

Подхвърляйки на агентите на Ежов фалшиви документи, компрометиращи честните сътрудници на мисията, «вътрешната линия» POBC в лицето на капитан Фос успя да разгроми нашето пълномощно представителство в България – от шофьора М.И.Казаков до военния аташе В.Т. Сухоруков.

. . . . .

Вие унищожавате едно след друго най-важните завоевания на Октомври. Под предлог за борба с текучеството на работната сила вие отменихте свободата на труда, закрепостихте съветските работници, прикрепвайки ги към фабриките и заводите. Вие разрушихте стопанския организъм на страната, дезорганизирахте промишлеността и транспорта, подронихте авторитета на директора, инженера и майстора, съпровождайки безкрайната бъркотия от премествания и назначения с арести и гонения на инженери, директори и работници като „скрити, още неразобличени вредители”.

Правейки невъзможна нормалната работа, вие под предлог за борба с „безделието” и „закъсненията” на трудещите се ги заставяте да работят под бича и скорпионите на антипролетарските декрети.

Вашите безчовечни репресии правят нетърпим живота на съветските трудещи се, които за най-малкото провинение с вълчия паспорт уволняват от работа и изгонват от квартирата.

Работническата класа със самоотвержен героизъм носеше тежестта на напрегнатия труд и недояждане, глад, оскъдна работна заплата, жилищна теснота и отсъствие на необходимите стоки. Тя вярваше, че вие водите към социализма, но вие измамихте нейното доверие. Тя се надяваше, че с победата на социализма в нашата страна, когато ще се осъществи мечтата на светлите умове на човечеството за великото братство между хората, всички ще живеят радостно и леко.

Вие отнехте даже и тази надежда: вие обявихте – социализмът е построен докрай. И работниците с недоумение, с шепот се питаха един друг: „Ако това е социализмът, то за какво сме се борили, другари?”

Извращавайки теорията на Ленин за отмиране на държавата, както извратихте и цялата теория на марксизма-ленинизма, вие с устите на вашите неграмотни доморасли «теоретици», заели вакантните места на Бухарин, Каменев и Луначарски, обещавате даже и при комунизма да запазите властта на ГПУ.

Вие отнехте от колхозните селяни всякакъв стимул за работа. Под предлог за борба с «с разпиляването на колхозната земя» вие разорявате участъците за ползване, за да заставите селяните да работят на колхозните полета. Като организатор на глада, грубостта и жестокостта на безразборни методи, отличаващи вашата тактика, вие направихте всичко, за да дискредитирате в очите на селяните ленинската идея за колективизацията.

Лицемерно провъзгласявайки интелигенцията за «солта на земята», вие лишихте от минимума на свобода труда на писателя, учения, живописеца. Вие притиснахте изкуството в менгеме, в което то се задъхва, вехне и умира. Неистово подплашената от вас цензура и понятна страхливост на редакторите, отговарящи за всичко с главата си, доведоха до закостеняване и парализа съветската литература. Писателят не може да се печата, драматургът не може на поставя пиесите на театралната сцена, критикът не може да изказва своето лично мнение, ако не е маркирано с казионната щампа.

Вие задушавате съветското изкуство, изисквайки от него придворно блюдолизничество, но то предпочита да мълчи, за да не ви пее «осанна». Вие насаждате псевдоизкуство, което с отегчително еднообразие възпява вашата прословута, достегнала до втръсване «гениалност».

Бездарни грамофони ви славославят, като полубог, «роден от Луната и Слънцето», а вие, като източен деспот, се наслаждавате на тамяна на грубото ласкателство.

Вие безпощадно изтребвате талантливите, но лично неудобни ви руски писатели. Къде е Борис Пилняк (разстрелян 21.04.1938)? Къде е Сергей Третяков (разстрелян 10.09.1937)? Къде е Александър Аросев (разстрелян 10.02.1938)? Къде е Михаил Колцов (арестуван 1938, разстрелян 1940)? Къде е Тарасов-Родионов (разстрелян 03.09.1938)? Къде е Галина Серебрякова, виновна в това, че е била жена на Соколников?

Вие ги арестувахте, Сталин.

След Хитлер вие възкресихте средновековното изгаряне на книги.

Аз видях с очите си разпращаните по съветските библиотеки огромни списъци на книги, подлежащи на незабавно унищожаване. Когато аз бях посланик в България, в получения от мене през 1937 г. Списък на обречената на огън литература, намерих моята книга с исторически спомени «Кронщад и Питер през 1917 година». Срещу фамилиите на много автори беше означено: «Да се унищожат всички книги, брошури, портрети».

Вие лишихте съветските учени, особено в областта на хуманитарните науки, от минимума свобода за научната мисъл, без която творческата работа на учения става невъзможна.

Самоуверени невежи с интриги, клюки и гонения не дават възможност да се работи в лаборатории, университети и институти.

Забележителни руски учени със световно име – академиците Ипатиев и Чичибабин, вие пред цял свят провъзгласихте за «невъзврашенци», наивно мислейки да ги обезславите, но само опозорихте себе си, довеждайки до сведение на цялата страна и световното обществено мнение срамния за вашия режим факт, че най-добрите учени бягат от вашия «рай», оставяйки ви вашите благодеяния: квартира, автомобил, талон за обед в совнаркомовската столова.

Вие изтребвате талантливите руски учени.

Къде е най-добрият конструктор на съветските аероплани Туполев? Вие не пощадихте даже него. Вие арестувахте Туполев, Сталин!

Няма област, няма ъгълче, където би могло да се занимаваме спокойно с любимата си работа. Директорът на театър, забележителният режисьор, големият деец на изкуството Всеволод Мейерхолд не се занимаваше с политика. Но вие арестувахте и Мейерхолд, Сталин.

Занейки, че при нашата бедност на кадри особено ценен е всеки културен и опитен дипломат, вие примамихте в Москва и унищожихте един след друг почти всички съветски посланици. Вие разрушихте напълно целия апарат на народния комисариат по външните работи.

Унищожавайки навсякъде златния фонд на нашата страна, нейните млади кадри, вие изтребихте в цета на годините им талантливите и многообещаващи дипломати.

В страшния час на военна опасност, когато острието на фашизма е насочено срещу Съветския съюз, когато борбата за Данциг и войната в Китай – са само подготовка на плацдарм за бъдещата интервенция против СССР, когато главният обект на германо-японската агресия – е нашата Родина, когато единствената възможност за предотвратяване на войната е откритото влизане на Съветския съюз в международния блок на демократичните държави, най-бързо сключване на военен и политически съюз с Англия и Франция, вие се колебаете, изчаквате и се поклащате, като махало между двете «оси».

Във всички разчети на вашата външна и вътрешна политика вие изхождате не от любов към Родината, която ви е чужда, а от животински страх да не загубите личната си власт. Вашата безпринципна диктатура, като гнило дърво, лежи напречно на пътя на нашата страна. «Отче на народите», вие предадохте победените испански революционери, хвърлихте ги на произвола на събдата и предоставихте грижата за тях на други държави. Великодушното спасяване на живот не е сред вашите принципи. Горко на победените! Те повече не са ви нужни.

Европейските работници, интелигенти, абочих, интеллигентов, занаятчии, бягащи от фашисткото варварство, вие равнодушно предоставихте на гибел, хлопвайки пред тях вратата на нашата страна, която на своите оромни простори може гостоприемно да приюти много хиляди емигранти.

Като всички съветски патриоти, аз работех, затваряйки очи за много неща. Аз твърде дълго мълчах. Трудно ми беше да скъсам последните връзки не с вашия обречен режим, а с остатъците от старата ленинска партия, в която прекарах почти 30 години, а вие я разгромихте за три години. Мъчително болно ми беше да се лиша от моята Родина.

Колкото минава време, толкова повече интересите на вашата лична диктатура влизат в непрекъснат конфликт и с интересите на работниците, селяните, интелигенцията, с интересите на цяалата страна, над която вие се подигравате като тиранин, докопал се до едноличната власт.

Вашата социална база се свива с всеки ден. В неистовото търсене на опора вие лицемерно прахосвате комплименти на «безпартийните болшевики», създавате една след друга привилегировани групи, обсипвате ги с милостини, храните ги с подаяния, но не сте в състояние да гарантирате на новите «халифи за час» не само техните привилегии, но даже и правото на живот.

Вашата безумна вакханалия не може да продължава дълго. Безкраен е списъкът на вашите престъпления. Безкраен е списъкът на вашите жертви, няма възможност да бъдат изброени.

Рано или късно съветският народ ще ви постави на скамейката на подсъдимите като предател на социализма и революцията, главен вредител, истински враг на народа, организатор на глада и съдебните фалшификации.

17 август 1939 г.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 2647663
Постинги: 2909
Коментари: 877
Гласове: 766
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930