Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.12.2011 11:06 - 16 декември 1949 – Общото престъпление на Сталин и ЦК на БКП – част 1
Автор: iliaganchev Категория: Политика   
Прочетен: 1528 Коментари: 0 Гласове:
0



16 декември 1949 – Общото престъпление на Сталин и ЦК на БКП – част 1

(По случай 60-годишнината от унищожаването на БКП)

 

След съветско-югославския сблъсък (Сталин-Тито) на 16 пленум на ЦК на БРП (к) (юли 1948 г.)  Г. Димитров е принуден да се откаже от водената до момента политика и да възприеме Сталиновата теза за непрекъснатото изостряне на класовата борба при прехода към социализъм и съответно необходимостта от повишаване на “бдителността”.

В края на декември 1948 г. се провежда 5 конгрес на БРП (к) (първи след края на войната), на който Г. Димитров „признава”, че единственият път към социализма е съветският и новият строй може да се гради само на основата на диктатурата на пролетариата.

5 конгрес поставя като главна задача изграждането на основите на социализма по съветски образец при ръководната роля на Комунистическата партия.

БРП (к) се преименува в БКП. Тя се опира на „демократическия централизъм”, който изисква пълно подчинение на висшестоящите органи, дисциплина, отказ от критика и дискусии и безпрекословно изпълнение на партийните повели. Линията на партията се определя от тесен кръг хора, които задължително имат доверието на СССР.

С помощта на изпратени от Москва “съветници” съдебната система е впрегната в политическите борби. В основата на следствието е изтръгването на показания дори чрез изтезания, а самопризнанието е обявено за “царица на доказателствата”.

Неотменна част от репресивните действия са и чистките в редиците на БКП. Те се нареждат от Сталин, за да пресекат опитите за отклоняване от съветския модел и контрол. Такива опити си позволяват най-вече изявени, авторитетни и заемащи високи постове комунисти, повечето местни кадри, което им дава самочувствието да поставят под въпрос някои от налаганите от СССР решения.

Затова във всички източноевропейски страни започват да се подготвят съдебни процеси срещу подобни личности, които пресата широко отразява, за да покаже последствията от неподчинението.

В България от пролетта на 1949 г. започват атаки срещу Трайчо Костов, член на Политбюро на ЦК на БКП, заместник министър-председател и един от най-влиятелните “вътрешни” лидери на БКП. (Преди 9.9.1944 – първи секретар на БРП).

Във фабрикуването на процеса участват “съветници” от Москва, но и застрашените от авторитета на Костов В. Коларов и В. Червенков – претенденти за мястото на Г. Димитров.

Тр. Костов е обвинен в антисъветизъм, шпионаж в полза на САЩ и Великобритания, връзки с Тито и е осъден на смърт.

Присъдата е изпълнена на 16.12.1949 г., а след това се провеждат избори за Народно събрание.

ПОДГОТОВКАТА:

Пленум на ЦК на БКП за “политическите и антипартийни грешки” на Тр. Костов, 26-27 март 1949 г. Изказване на Вълко Червенков:

По решение на Политбюро др. Г. Димитров, др. Тр. Костов и аз в началото на м. декември м.г. заминахме за Москва, за да се посъветваме във връзка с предстоящия наш конгрес на партията... Др. Сталин съобщи, че съветският посланик Бодров е пратил телеграма, с която е съобщил за разговора си с др. Тр. Костов и за разпростирането на Закона за държавната тайна и по отношение на представителите на Съветския съюз... “Не искате да издавате своите тайни? Искате да бъдете независими? Не искате ние да знаем по какви цени продавате? На другите по-евтино продавате? Не искате, тогава ни кажете. Обърнете се към нас като държава към държава. Не, вие това не правите. Трябва непременно да унизите нашите хора. Какая-то злоба? С това започна Сталин. Точ в точь.” Др. Тр. Костов обясни, че той е искал да бъде по-организирано даването на тия сведения. “Аз не съм – каза др. Тр. Костов – против осведомяването на съветските другари, аз казах на Бодров по телефона, че от някои държави ние нямаме тайни...” Др. Сталин: “Точ в точь как Тито! Те също така говореха, че трябва да бъде организирано осведомяването на съветските хора само чрез Кардел... Не искате да знам вашите тайни, вървете по дяволите, и без вас ще минем. Какво, вие ни смятате за простаци, за наивни (дурачки), а вие сте европейци, вие имате връзки с Европа. Идете по дяволите. Не искате, не трябва. Искате да бъдете независими, да покажете независимост? Ние и без вас всичко знаем...”
...Когато др. Тр. Костов заяви, че той се смята за честен човек и че има честно отношение към Съветския съюз, че е имал добро намерение за по-голяма организираност в предаването на сведенията, др. Сталин каза: “Жулик! Аз имах за вас по-добро мнение. Трябва да се види откъде сте и кой сте вие? Я ме погледнете! Искате да се биете? Ще се преборим. Само знайте, че ние на половин път никога не спираме. Ще доведем борбата докрай.”

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ: ВЪН ОТ ПАРТИЯТА!!!

IV разширен пленум на ЦК на БКП с решение за изваждане на Трайчо Костов от състава на ЦК и изключване от партията – 11 и 12 юни 1949

IV разширен пленум на ЦК на БКП с решение за изваждане на Трайчо Костов от състава на ЦК и изключване от партията – 11 и 12 юни 1949

         Изказали се : 49 члена на ЦК.        

Изказалите се участници по доклада на Коларов (съгласно протокола):

01. Тодор Живков – с. 17 ; 02. Петко Кунин – с. 17 ; 03. Борис Копчев – с. 18-20 ;

04. Георги Чанков – с. 21-23 ; 05. Демир Янев – с. 23-27 ; 06. Раденко Видински – с. 28-29 ; 07. Щерю Атанасов – с. 30 ; 08. Катя Аврамова – с. 31-32 ; 09. Груди Атанасов – с. 33-35 ; 10. Иван Масларов – с. 36-37 ; 11. Руси Христозов – с. 38 ; 12. Васил Марков – с. 39-40 ; 13. Никола Янев – с. 41 ; 14. Рубен Леви – с. 42 ; 15. Йорданка Каприелова – с. 44-45 ; 16. Кръстю Стойчев – с. 46-47 ; 17. Димо Дичев – с. 47-48 ; 18. Благой Иванов – с. 49 ; 19. Никола Павлов – с. 50-54 ; 20. Георги Костов – с. 55 ; 21. Иван Кинов – с. 56 ; 22. Васил Коларов - заключително слово – с. 56-60.

         Изказалите се участници по доклада на Червенков (съгласно протокола):

01. Кирил Драмалиев – с. 129-131 ; 02. Борис Николов – с. 131-134; 03. Илия Бояджиев – с. 135-137 ; 04. Мишо Николов – с. 138-146 ; 05. Иван Кънев – с. 147-148  06. Пеко Таков – с. 149-155 ; 07. Наум Илиев – с. 156-158 ; 08. Раденко Видински – с.  159-161 ; 09. Ламбо Теолов – с. 162-165 ; 10. Попов – с. 166-167 ; 11. Пенчо Милков – с. 168-169 ; 12. Иван Кинов – с. 170-173 ; 13. Ас. Греков – с. 174-176 ; 14. Титко Черноколев – с. 177-182; 15. Тодор Живков – с. 183-185 ; 16. Петър Минчев – с. 186-189 ; 17. Георги Попов – с. 189-193 ; 18. Демир Янев – с. 194-199 ; 19. Стефан Ив. Габровски – с. 199-201 ; 20. Кръстю Добрев – с. 201-207 ; 21. Васил Топалски – с. 207-209 ; 22. Петко Кунин – с. 209-212 ; 23. Гочо Грозев – с. 213-215 ; 24. Господов – с. 216-217 ; 25. Никола Говедарски – с. 218-221; 26. Иван Стефанов – с. 221-224; 27. Иван Делев - писмено изказване – с. 226 ; 28. Вълко Червенков - заключително слово – с. 227-232.

         (ЗАБЕЛЕЖКА: Прави впечатление, че протоколчикът не е номерирал отделните изказвания с числа, а с буквите от азбука, подобна на българската – в нея липсват буквите „й” и „ъ”, а „ь” е след „я”. J.)

         От протокола се вижда, как бившите борци срещу фашизма, превърнали се в страхливи подмазвачи , се надпреварват да клеветят и охулват своя бивш първи ръководител Трайчо Костов. Които от тях не са се старали достатъчно в оплюването (а и други, които не са били на пленума), на следващата година също са осъдени от „социалистическия” народен съд!

         Нека тук да приведем едно прелюбопитно изказване – първото. То е на тогавашния първи секретар на Софийския градския комитет на БКП, др. Тодор Живков:

Трайчо Костов: „Аз съм длъжен да заявя пред Централния комитет, че  въпреки моите тежки прегрешения към Съветския съюз и партията, за които искрено съжалявам, аз не съм бил и няма да бъда за нищо в света враг на Съветския съюз, не съм и няма да бъда фракционер и враг на партията, няма да изменя на социализма. Още веднъж аз ви моля за другарско съчувствие и помощ.

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВУВАЩ АНТОН ЮГОВ: Има думата др.Тодор Живков.

ТОДОР ЖИВКОВ: Другари, аз имах предвид да ви изложа някои моменти от решението на пленума в Соф[ийския] градски комитет на Партията, но след тази последна декларация на др. Трайчо Костов, считам, че ще бъде обида за нашия Димитровски Централен комитет повече да обсъждаме този въпрос и предлагам да гласуваме предложението на Политбюро без всякакво обсъждане повече. Декларацията направена от Трайчо Костов разкри напълно неговата маска и аз не намирам никакво място за обсъждане на неговото положение.

 

Единодушно приетото решение на Пленума на ЦК на БКП от 11/12 юни 1949:

 

Пленумът на ЦК на БКП, състоял се на 11-12 юни 1949 год.

Подложи на преценка антипартийната дейност на Трайчо Костов и

като взе предвид:

че Трайчо Костов е търпял и насаждал антисъветски настроения в Партията, резултат на неговия националистически уклон;

че си е служил с вредни антипартийни методи в ръководството на Партията и управлението на държавата;

че той се опита да запали фракционна борба в Партията, да създаде антипартийна фракция в нея и да я разцепи;

че той направи опит да предизвика недоверия в ЦК на ВКП/б/ към БКП и партийното ръководство;

че той биде изобличен в нечестно и двулично отношение към партийното ръководство и др. Георги Димитров, към ВКП/б/ и др. Сталин и в опит да измами Партията;

като взе още предвид, че той не пожела да подхвърли на сериозна и искрена самокритика своите грешки;

Пленумът, държейки сметка за изказаните мнения почти на всички партийни събрания и имайки предвид предложенията на Софийския градски и Пловдивските градски и околийски комитети,

на основание чл. 58 от партийния устав Р Е Ш И:

Трайчо Костов се изважда от състава на Централния комитет на БКП и се изключва от редовете на Партията.

Пленумът натоварва Политбюро да направи постъпки за изваждането на Тр[айчо] Костов от състава на Националния съвет на ОФ и за отнемане на неговия депутатски мандат.

 

“Тодор Живков – отбелязва в спомените си осъденият в процеса на 7 години лишаване от свобода Стефан Богданов – публично крещеше “Смърт на Трайчо Костов!”, което е отразено в първите страници на пресата”.

 

На пленума от април 1956 г.  („историческия Априлски пленум”) Тодор Живков като първи секретар на ЦК не довежда докрай реабилитирането на Костов (Костов изцяло е реабилитиран на пленума от декември 1989 г.).

Още тогава в поведението на утвърждаващия се нов партиен лидер Т.Ж. Цола Драгойчева съзира някаква “гузност”:

Живков изпитваше истинска алергия само при споменаване името на Трайчо Костов – отбелязва по-късно тя. – Образът, изглежда, го тревожеше като призрак и плашеше нечистата му съвест.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 5259523
Постинги: 4968
Коментари: 877
Гласове: 1345
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031