Феодалните политически династии съсипаха Гърция

Кредитните помощи биха могли да помогнат на Гърция за следващите няколко месеца и да осигурят малко време на другите страни от зоната на еврото да се опитат да решат кризата около общата валута.

Но на Гърция всичко това, което се върши до този момент от правителствата на ЕС, няма да помогне.

Това е така, защото в течение на десетилетия гръцкият „елит”, чието ядро е съставено от трите фамилии – на Папандреу, Караманлис и Мицотакис, създаде една клиентилистка икономика. Посоченият елит опропасти милиарди, които държавата не притежаваше. Главатарите на тези кланове ощастливяваха приятели и семейства с благополучие и напомпване на богатства. Те раздуха държавния апарат така, че всеки от тях да се настани в него и по този начин вдъхнаха живот на чудовището на бюрокрацията.

В гешефтите на партиите им – едната „лява” от ПЕС, другата дясна от ЕНП, третата неясна – ставаше въпрос по-скоро за услужливост, отколкото за политика.

Този, който можеше да подари обществени пари, си купуваше приятели и избиратели, които се чувстваха в дълг към съответната партия – и едновременно към фамилията, която  за момента се беше нагнездила във властта.

ТАКА ВЪЗНИКНА ГРЪЦКАТА ФЕОДАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ ...

Поколения идват и си отиват, но имената на гореспоменатите ТРИ са си все същите: Папандреу и Караманлис, Караманлис и Папандреу, а помежду им – отвреме-навреме Мицотакис.

В нито една от другите европейски демокрации такова чудо не се е случвало!

А партийните князе привикнаха съответно народа си, да живее над своите възможности.

Какво е Гърция? – Една бедна страна на края на Съюза на Европейците, около 11 милиона души. Тя има маслинови дървета, синьо небе и привлекателен плаж. Друго – съвсем малко. Всеки четвърти работи на държавната трапеза. Държавата е изворът и всеки иска да се закрепи към него!

И тъй като партиите и тяхната държава прахосваха „наедро”, приучваха и народа да вземе каквото може. Богатите присвояваха данъчните приходи в размер на милиарди, а бедните се налагаше да вършат „черната” работа. Чиновниците пък смучеха от рушветите ...

И така – десетилетна национална идилия!

Сегашният Папандреу като премиер се опитва да оправи онова, което баща му е надробил, а именно примерно хората да влизат в пенсия по-рано и да трябва да работят по-малко.

Сега младият Папандреу се гърчи под ударите и говори: „Или ние ще се променим, или всички ще потънем!” При това той точно знае, какви нередности се извършват от десетилетия. Неговият дядо, също Георгиос, основа политическата династия като министър и после – като министър-председател.

След военната диктатура от 1967 до 1974 синът на Георгиос, Андреас сътвори ПАСОК, социалистическата партия (всъщност вид капиталистическа десница като нашата, германската и някои други). През 80-те години той така безсрамно подсигуряваше своята клиентела, че държавният дълг експлодира.

От другата страна: По-скоро една клика отколкото фамилия предвожда консервативните десни в страната, тя се сменяше отвреме-навреме с Папандреу във властта:

Константин Караманлис, старият, беше на власт няколко пъти, преди племенникът му Константинос да поеме кормилото. Понякога имаше известно местенце в партийния връх и за семейството на Мицотакис: Мицотакис, също Константин на малко име, беше също премиер и преди всичко в продължение на 2 десетилетия – силният човек в партията НЕА ДЕМОКРАТИА, от ЕНП-семейството.

В изборната борба през 2004 Караманлис-младши обещаваше на народа, че той щял бил да реформира страната. Веднага след изборите обаче зачестиха скандалите – примерно със сделки с имоти на милиардна стойност, а парите на пенсионните каси бяха „преместени”. Хората на Караманлис фалшфицираха финансовите показатели, които даваха на Европейския съюз, а малко преди свалянето им от власт създадоха няколко десетки хиляди чиновнически „работни” места: за роднини и партийни съратници. В кая на краищата десните удвоиха държавния дълг на Гърция.

Дъщерята на Мицотакис, Дора, която беше за известно време външен министър, се опита след това да заграби ръководството на „Неа Демократиа”. Но не щеш ли се намъкна вместо нея Антонис Самарас – разбира се все още под патронажа на татко Мицотакис!

Самарас – и той като Папандреу богат израстък от горните слоеве – сега е противникът на премиера Папандреу, твърд противник, които играе с всички староизвестни трикове. На всичко отгоре двамата си говорят на „ти”!!! – нали през 70-те години деляха студентско общежитие в САЩ.

Папандреу сред финансовите политици на ЕС се счита за „Щастливата ръкохватка”: Слуша ги, опитва се да икономисва, но ... другият, Самарас, обещава на избирателите в случай на предсрочни избори да намали данъците и твърдо да преговаря с ЕС относно икономическите ограничения.

Докато Папандреу за 2 месеца лавинообразно загуби авторитет и неговият ПАСОК падна на 27 % (най-ниското ниво от 34 години насам), Самарас поддържа своята „Неа Демократиа” на 31 %.

При тази ситуация през лятото Папандреу призова своите консервативни опоненти: Дали двете партии не биха могли заедно да спасят нацията, примерно в една Голяма коалиция? Той, Папандреу, бил готов в името на това благодеяние да предаде поста си на премиер. Тайната телефонна уговорка скоро бе предадена на обществеността от самия Самарас със заявлението: Никаква коалиция!
     Да видим, какво ще каже народът ...

Познайте къде са приликите и разликите с нас!