Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.10.2011 12:44 - СЪЩНОСТТА НА БРАЗИЛСКИЯ СОЦИАЛИЗЪМ (по случай посещението на Дилма Русеф в родината на баща й)
Автор: iliaganchev Категория: Политика   
Прочетен: 490 Коментари: 0 Гласове:
0



СЪЩНОСТТА НА БРАЗИЛСКИЯ СОЦИАЛИЗЪМ (по случай посещението на Дилма Русеф в родината на баща й)

 

(Политическа декларация на 4-ия извънреден конгрес на Бразилската партия на трудещите се – партията на ДИЛМА РУСЕФ)

(Превод от португалски и немски: Илия Ганчев)

Партията на трудещите се проведе днес, 2 септември 2011 г., второто заседание на 4-ия конгрес за промяна на устава, която е насочена към актуализиране на структурата на партията в светлината на нашия опит, нашите успехи и овладяване на предизвикателствата.

Първото заседание на този конгрес през февруари 2010 маркира началото на един безпримерен момент в историята на Бразилия:

ДИЛМА РУСЕФ беше избрана за кандидат-президент чрез директно гласуване на всички партийни членове от цялата страна, след като успешният мандат на президента Лула изтече.

Изборният успех, който последва, означаваше начало на една дълбока демократична промяна, едно скъсване с миналото, когато само мъже можеха да заемат най-високия пост на нашата република.

Партията на трудещете се и на този етап на 4-ия конгрес изразява съгласие с основните положения на правителствената програма, която създаде победоносн ия алианс около нашите кандидати.

Сега, осем месеца след започването на мандата на президента ДИЛМА, Партията на трудещите се напомня искането на бразилското общество, страната да продължи по пътя на промените, които започнаха през 2003 година и представляват необикновено наследство на левите сили и отклик на прогресивните и демократични сили в целия свят.

Днес Бразилия напредва в социалната справедливост, регионалното равновесие, с една силна икономика и суверенна външна политика, което е нов момент в световната история!

Партията на трудещите се оценява значението на този конгрес за трансформациите в празилската история, започвайки от правителството на Лула и преживявани днес при управлението на ДИЛМА, предизвикателствата, с които днес се конфронтираме, както и от гледна точка на перспективите за нашата партия, за нашето правителство и за бразилското население.

Четвъртият национален конгрес завършва в навечерието на 7 септември, когато Бразилия празнува Обявяването на независимостта си. Създаването на бразилската нация нито започва, нито завършва през 1822 година, нито е дело на елита. ГОЛЕМИЯТ АРХИТЕКТ НА БРАЗИЛИЯ БЕШЕ И СИ ОСТАВА БРАЗИЛСКИЯТ НАРОД: мъже и жени от всички краища, индианци, черни, селяни, младежи, демократична интелигенция, работници, които ежедневно създават богатството и щастието на нашата страна.

Затова нашият 4-ти конгрес започва с почит към мъжете и жените, които в рамките и извън партията на трудещите се са посветили най-доброто от своя живот за това да се освободи страната от колониалната експлоатация и робство, външната зависимост, подтисничеството на диктатурата, заложничеството в едрото земевладение, експлоатацията на човек от човека.

Зачитане на тези хора е това, че Партията на трудещите се потвърждава своята пълна и неограничена подкрепа за продължаване на политиката за правата на човека на Лула и Дилма и особено създаването на Комисията за истината, отварянето на архивите и правото на семействата на убитите и „изчезналите” политици. Бразилските граждани имата задължението и правото да узнаят своята собствена история!

Партията на трудещите се свика своя 4-ти конгрес 8 години и 8 месеца след избора на президента Лула. Успехът през 2002 година бе спечелен чрез много ръце след дълъг период от време. Това е едно управление, което из основи променя лицето на страната: вместо установилия се застой от неолибералния модел – икономически растеж, изграждане и укрепване на вътрешния пазар, създаване на работни места, побеждаване на задлъжнялостта и бедността и подобряване на минималната заплата вместо подтискане на правата, снижения на заплатите, унижаване на пенсионерите, повече права и по-добри условия за живот на населението.

След победата на президента Лула, бяха предприети иновативни мерки, благодарение на разбиране от страна на правителството по отношение производството с разпределение на приходите и социална интеграция, с разширяване на участието на населението и с една суверенна външна политика, която включва Южна Америка, както и креативно участие на страната в  UNASUR (Съюз на южноамериканските нации), с обединяването с т.н.  BRIC-държави, с мултилатерализъм и признаване новата роля на международните форуми.

Резултат от новата политика беше икономическият растеж съпроводен с намаляване на социалните различия: Брутен вътрешен продукт с нарастване 3,5 % годишно между 2003 и 2006 г., 4.6 % между 2006 и 2010 г. и достигнатите 7,5 % през 2010 г. През тези 8 години повече от 30 милиона души излязоха от бедността и социалната низина.

След години на разграбване на държавата чрез приватизации, което натовари страната с едно проклето наследство, правителството на Лула спаси ролята на държавата като стимулатор на развитието, пое функцията на управление на планирането, засили държавността, включително и като корпоративно участие, например случая с ПЕТРОБРАС.

Нещо повече – спря преследването на социални движения - някои криминализирани в миналото, призна официално синдикатите на работниците и насърчава диалог с организациите на работническото движение и с популярни, превръщащи се в устои на обществения ред, стотици браншови конференции.

В съответствие с новата ориентация на страната и в момент, когато световната икономика след 2008 г. изпадна в най-тежката криза на капитализма, правителството на Лула прие антициклични мерки (снижаване на лихвените проценти, временни данъчни облекчения, намаляване на минималните резерви на банките и др.), което предпази зацапването на икономиката ни от негативните ефекти от чужбина.

Бразилия беше една от последните страни, които усетиха кризата и със сигурност гарантира по-ниски социални и икономически разходи в сравнение с други нации по света.

Не бяха допуснати редица фактори, на които се натъкна хегемониалната политика на северните страни, силно ангажирани със своите икономики, в опита им да защитят интересите на финансовата система в условията на кризата.

В Бразилия както натрупаните валутни резерви, по-малкият дълг към чужбина, по-незначителната зависимост от експортите, по-голямата сила на обществените бюджети, така и други макроикономически фактори допринесоха също решително за следното: запазването на държавната финансова система и недопуснатите приватизации под влияние на неолиберализма, фокусиране върху консолидиране на пазара за масово потребление чрез повишаване на доходите на най-бедните и задълбочаване на социалната политика.

Чрез генериране на 15 мил. работни места, Правителството на Лула не изпадна драстично в ситуация на безработица, а започна нов кръг на публичния пазар на труда. По този начин кризата за социалната сигурност ще бъде преодоляна.

В същото време, с въвеждане на политика за повишаване на реалната стойност на минималната работна заплата, правителството на Лула оказа положителен натиск върху целия национален пазар на труда, повишавайки допълнително ползите, които произтичат от минималната работна заплата като отправна точка.

От своя страна, програмата „Bolsa Familia”, в съчетание с други, фокусирани върху социалната интеграция, предизвика огромна трансформация в основата на бразилското общество, докато областите за програмата „Гражданство” откриха нова методология за ангажирано планиране на социалната интеграция.

Обществената подкрепа за новия курс, провеждан в страната доведе до преизбирането на Лула да Силва през 2006 г. и избирането на президентката Русеф през 2010 година.

Избирането за президент на жена с жизнения път и борбите на другарката Дилма означава историческо и културно изправяне в страна, все още белязана от предразсъдъците, дискриминацията, расизма, сексизма и от хегемонизацията.

В действителност, въпреки че жените съставляват повече от половината от населението, участието на жените в Конгреса достига едва 10%. Жените са по-образовани от мъжете, но получават по-ниски заплати. Всеки двадесет и четири секунди жена е жертва на агресия. За чернокожите жени сумата от дискриминация по пол, раса и социална класа показва, че те са подложени на несигурна работа, ниско заплащане, насилие и сексуална злоупотреба, изоставяне и принуда да осигуряват храна за своите семейства.

През 18 век социалистите са, които казваха, че действителната степен на прогреса на едно общество се измерва с жизнените условия за желите. Ето защо Партията на трудещите се подкрепи смелите действия на правителството на Лула и по-нататък ще подкрепя смелите действия на правителството на Дилма в стимулирането на правата на бразилските жени.

Партията на трудещите се проведе 4-ия си конгрес 8 месеца след встъпването в длъжност на другарката Русеф, което е в изпълнение на две основни задачи, свързани помежду им: да се продължат и задълбочат промените, инициирани от правителството на Лула да Силва – към една Бразилия, която да е демократична, по-свободна, още по-суверенна и по-интегрирана с Латинска Америка.

 ..... (Превод от португалски и немски: Илия Ганчев)




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 5264189
Постинги: 4968
Коментари: 877
Гласове: 1345
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031