Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.09.2011 13:54 - Кризите във финансовата индустрия не са грешка на системата – САМАТА СИСТЕМА Е ГРЕШКА!
Автор: iliaganchev Категория: Политика   
Прочетен: 1167 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 30.09.2011 14:22


Кризите във финансовата индустрия не са грешка – САМАТА СИСТЕМА Е ГРЕШКА!

 

         Опитайте се само да обвините някого от най-„успелите”, т.е. най-добре печелившите, мениджъри на хедж-фондове в причиняването на кризите – те ще Ви засипят със словесни потоци и ще Ви докарат „от девет кладенци вода”, за да Ви докажат, че са невинни: прословутият Джон Тейлър, шефът на силния хедж-фонд „FX концептс”, който това лято попадна на мушката на „БИЛД”, ще Ви даде следните отговори: „Политиците търсят виновника, когато страната започне да потъва”; той не бил Ротшилд, той бил работел „с капитала на народа” – а него той трябвало да защитава и умножава. Когото от тях да попитате – Тейлър, Сорос или Паулсън, ще Ви каже, че не те са виновните за кризата на страните от евро-зоната и за турбуленциите на финансовите пазари. Те били работели чисто и рационално в интерес на своите вложители.

         В действителност тези грижовни и много наблюдателни „трудещи се” следят къде какво се случва и манипулират фактите: Когато Саркози прекъсне отпуската си, вземат на мушка Франция – „там положението било се влошило”, когато Берлускони влезе в остра дискусия с финансовия си министър Джулио Тремонти, започват атака срещу Италия – „съмнителна била волята на правителството там да прави икономии”. Мениджъри във финансовата индустрия, банкери и шефове на големи спекулативни фондове използват всяка слабост и всеки слух, за да спекулират ту против една, ту против друга държава!

         Това води до изостряне на кризата – щом се заговори за дадена страна и останалите вложители стават нервозни, пенсионни фондове и застрахователи започват да продават заеми и акции, уплашени от по-нататъшно падане на курсовете. В заключение страхът поражда нов страх и избухва паниката.

В настоящия момент борсите на акции са в размирици. Даже и най-опитните търговци на акции не биха могли да си спомнят време, когато курсовете от ден на ден, а често и в рамките на един ден, да се колебаят така силно, както това се случи в края на лятото. Германският акционен индекс пропадаше в някои дни с около 6 %.

Световната икономика не се успокоява, движенията надолу и кризите станаха ежедневие. Ето защо настойчиво възниква въпросът:

По какви причини финансовите пазари в такава степен излязоха от релсите си? Те се превърнаха в перманентна заплаха за глобалната икономика. Дали все още е възможно да бъде премахната тази заплаха и как да стане това?

Не е случайно, че количеството и размерът на икономическите провали се увеличиха, откакто се разшири финансовата индустрия. След азиатската криза през 90-те години последва спукването на интернет-балона през 2000 г., а през 2008 г. рухна инвестиционната банка „Леман Брадърс” и финансовият свят се оказа пред колапс. От август насам много милиони граждани на Европа се страхуват от залеза на парите, защото еврото е в опасност, а редица държави, включително и САЩ, се задъхват под тежестта на многомилиардни дългове.

Разбира се за всички кризи в глобалната икономика не е виновна само финансовата индустрия, към която принадлежат всички търгуващи с ценни книжа, валути, пари и производните от тях продукти, т.е. т.н. деривати.

Съучастници в предизвикването им са и политиците, които натрупваха високи дългове и осигуриха на банките твърде големи свободи. Но без деструктивната сила на банките, хедж-фондовете и другите инвестиционни фирми светът не би достигнал дотам, където сега стои – пред пропастта.

Бясно нарастваше финансовият бранш, все по-големи ставаха сумите, с които той спекулираше с развитието на акциите, суровините и държавните заеми. Сложни и все по-комплексни ставаха продуктите, които браншът създаваше, с цел да направи от пари още повече пари. И все по-некалкулируеми биваха рисковете, с които той се примиряваше.

Не е случайно, че точно тази част от икономиката привлича поради високите си заплати все още най-добрите университетски абсолвенти. Този млад елит не измисля нови продукти, които да облекчават живота на хората, не създава нови фирми, които да тласкат прогреса – той разработва с големи разходи изтънчени финансови продукти, които служат само на една цел, а именно да създават още по-високи печалби на своите работодатели и за самия себе си. Тези печалби са за сметка на клиентите им.

„Много от нещата, които се случват на Уолстрийт или в Лондонското Сити, са социално безполезни”, казва лорд Адеър Търнър, шефът на финансовия надзор в Лондон. Твърде често не се създават никакви реални, полезни за обществото стойности. На Пол Фолкер, дългогодишния шеф на Националната банка на САЩ, принадлежи язвителната мисъл, че „единствената полезна финансова иновация през изминалите десетилетия е банкоматът”.

Някога банките снабдяваха икономиката само с пари, те бяха обслужващ субект, един вид „енергоснабдител” – и повече нищо. Междувременно финансовата индустрия в голяма степен се откъсна от стоковото стопанство – слугата се превърна в господар.

До какво може да доведе това, се видя преди три години. Банките „навъртяха” на американците свръхобем от кредити за недвижими имоти, без да се съобразяват с тяхната платежоспособност. Пакетираха рисковете в нови финансови продукти и ги разпространиха нашироко. Но е очевидно, че едва ли някой разбираше, как тези продукти в действителност функционират. Защото когато балонът на т.н. Subprime-кредити (ипотечни кредити) накрая се спука, те завлякоха цялата финансова индустрия в пропастта. Големите финансови концерни бяха пред края си и трябваше да молят държавата за помощ.

Помощта беше оказана – и по този начин се пропусна един исторически шанс: никоя от мощните банки не беше разгромена, само бяха забранени няколко от опасните финансови продукти. Запази се възможността и в бъдеще да се спекулира с евтините пари от националните банки. Така финансовата индустрия бързо си почина и сега е отново толкова мощна, колкото и по-рано. Заедно с това обаче тя си остава и все толкова опасна – както за икономиката, така и за цялото общество.

Дори и най-страстните привърженици на пазарната икономика се питат в момента, как можа да се стигне дотам, че един икономически ред, който е функционирал толкова дълго време, излезе извън контрол?!

В своя предизвикал сензация коментар на 30 юли 2011 г в „Дейли телеграф” консервативният британски публицист Чарлз Мур нападна банките, които грабват за себе си печалбите и оставят загубите за данъкоплатците: „Банките се сещат за родината си само, когато нямат повече пари. Тогава нашите правителства им дават нови пари.”

Мур се пита, дали пък ЛЕВИЦАТА със своята критика спрямо капиталистическата система наистина няма право. От своя страна Франк Ширмахер, издателят на “FAZ”, пое тази мисъл и я доразви в един от неделните броеве на „Франкфуртер алгемайне зонтагсцайтунг”: „Едно десетилетие разюздана финансовопазарна икономика породи най-успешната програма за ресоциализация от страна на левите обществени критици”, писа Ширмахер.

Рядко разцеплението в западните общества е било по-дълбоко и никога разликите в доходите не са били по-големи. В никой бранш човек не може да забогатее толкова бързо, както във финансовата индустрия, където инвестиционните банкери разпределят помежду си голяма част от печалбите, а мениджърите на хедж-фондове печелят много милиони за една година, а някои от тях – даже милиарди.

Същевременно пазарите перманентно искат все по-високи печалби. Който не изпълнява техните очаквания, бива изхвърлян, курсът на акциите му пада, разходите му за кредити нарастват. Налага се фирмите да се приспособяват към тези изисквания – те снижават заплатите и поддържат възможно най-малък персонал.

Едва ли някъде в Европа споменатите различия са толкова очевидни, както в Лондон, финансовия център на Европа: там в кварталите на богатите банкерите водят такъв луксозен живот, като че ли никога не е имало криза, докато в бедните квартали хората живеят, загубили всякаква надежда. Редица наблюдатели виждат в това една от причините за размириците през юли т.г.

Въпреки това, смята главният икономист на Организацията за светован търговия и развитие към ООН, Хайнер Фласбек, „изглежда времето все още не е узряло, кризата не е била достатъчно бурна, така че, въпреки неолибералния дух на съвремието, да се стигне до отчетливо предимство на икономическата политика спрямо предразположените към спекулации пазари и последователно да се ограничи финансовата икономика до нейните обслужващи функции за реалното стопанство.”

Фласбек вижда в кризите на глобализираната икономика общ корен: „Това е неспособността на икономистите адекватно да обясняват света”. Тъй като финансовите пазари функционират по съвсем различен начин от този на стоковите пазари, те не би трябвало никога да бъдат оставяни сами на себе си, т.е. без контрол.

Най-интересното е, че точно на един филолог му се отдаде по най-остър начин да направи дисекция на лудостта на финансовите пазари – и съответно на неспособността на икономистите. Става въпрос за Йозеф Фогл, чиято книга „ПРИЗРАКЪТ НА КАПИТАЛА” (2010) се превърна в бестселър. Това е една блестящо написана културна теория за нашата икономическа система!

Йозеф Фогл е роден в Долна Бавария през 1957 г. От 2005 до 2007 е бил гостуващ професор в Принстънския и Калифорнийския университети, а от 2006 е професор и ръководител на катедрата по нова немска литература на Хумболдт-Университет – Берлин, продължавайки работата си и в Принстън.

 

„ПРИЗРАКЪТ НА КАПИТАЛА” се чете трудно, но предизвика голям интерес в обществото – в по-голяма степен отколкото някоя друга книга, даже и от специализираните икономически издания.

Тезата на Фогл е следната: Кризите не са злополуки във финансовата система. По-скоро системата води принудително до нови кризи!

Когато рухна инвестиционната банка „Леман Брадърс”, професорът все още работеше в Принстън. Преди това той не е имал никаква представа за финансовите пазари, но е бил впечатлен от тази „объркана империя”, която няма нищо общо с теорията. Защото съгласно теорията невидимата ръка на пазара, подобно на божествена сила, води винаги към равновесие, както го е написал през 1776 г. Адам Смит в класическия си труд „Благосъстоянието на нациите” – библията на икономистите. А това все още продължават да го проповядват в университетите!

И така, ако следваме теорията, то ексцеси като тези на финансовите пазари би трябвало никога да не се случват. Оттам Фогл стига до преположението, че „капиталистическата икономика в никакъв случай не се държи така, както би трябвало да се държи”.

Докато теорията е ориентирана по-скоро към икономиката на един седмичен пазар, то на финансовите пазари господстват съвсем други отношения – тук не се продават стоки, а очаквания, тук се обезпечават спекулативни сделки. Фогл описва този принцип по следния начин: „Някой, който няма стока, и нито я очаква, нито иска да я има, продава тази стока на друг, който също толкова малко очаква тази стока или пък иска да я има, а и в действителност няма да я получи.”

Такъв пазар винаги ще е склонен към отклонения – е едното или в другото направление.

Пол Уули, станал известен като новият британски финансов гуру, създател на Център за изследване на дисфукциите във финансовите пазари, вижда този проблем по същия начин, но под малко по-друг ъгъл: той е изключителен познавач на финансовите пазари, самият той е бил част от тях, като в Лондонското Сити стана мултимилионер. Четири години е работил към традиционно богатата Барингс Банк, най-старата търговска банка (1772), приключила съществуването си с крах през 1995 година. Неговият опит е показал, че е заблуда да се счита, че финансовите пазари са ефективни: „Всички играчи на финансовите пазари работят от тяхна лична гледна точка рационално, но резултатът от този процес може да бъде само една катастрофа за човечеството”.
         Сега, вече 71 годишен, Уули доказва в рамките на своите студии, колко опасни са финансовите пазари: „Това е нещо като раково образувание, което нараства все повече.” Според него с нищо не може да бъде оправдано това, че тази индустрия в най-добри години достига 40 % от всички щатски фирмени печалби, плаща най-високите заплати, а в лоши години бива спасявана от обществото.

През изминалите месеци всички твърдения и обосновки на тези забележителни хора се сбъдват.



Тагове:   кризата,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 3090890
Постинги: 3160
Коментари: 877
Гласове: 846
Архив
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829