Преодоляването на финансовия капитализъм може да започне само от най-развитите страни (За причинителите и съучастниците им в разрастващата се криза)

20.08.2011, Граал-Мюриц

Д-р инж. Илия Ганчев

         През есента на 2008 г финансовата криза разтърси световната икономика като удар от цунами. Положението за известно време изглеждаше така, като че ли паричната и банковата системи ще се срутят напълно. Бързо прокарани държавни спасителни програми от невиждан дотогава мащаб предотвратиха това. Засега!

         Загубите бяха необикновени. Според една оценка на Комерцбанк те достигнаха 10 000 милиарда долара, т.е. около 20 % от световния обществен продукт. Само Германският фонд за стабилизиране на финансовия пазар разреши повече от 200 млрд евро, което съответства на 2500 евро натоварване на гражданин на ФРГ, при което въобще не са включени конюнктурните програми и помощите за ликвидност на Федералната банка на Германия и Европейската централна банка. Населението би могло да се примири с всичко това, ако политиката си беше извадила поуки от кризата. Ако финансовата система най-после беше станала по-сигурна и хората можеха да погледнат към по-добро бъдеще.

         Нищо подобно не се случи. Спешно необходимата реформа на финансовия сектор не се проведе. След известна кратка пауза на ужас инвестиционните банки, хедж-фондовете и другите финансови играчи действат както и досега: несмущавани от политиката, те упражняват своя високо рисков и често токсичен бизнес. А това, което федералната канцлерка Меркел беше обещала на висок глас през 2008 г, а именно, че всеки сектор, всеки продукт и всяка област щели да бъдат регулирани, все повече и повече минаваше в забрава.

         Но сега във все по-кратки периоди следват ударите. Едва беше преодоляна наполовина (на пръв поглед) финансовата криза и Гърция застана пред неплатежоспособност. Политиците се занадпреварваха с незабавни волеизлияния – „Да се спасят Гърция, еврото и Европа!”

         Това са три политически лъжи наведнъж, тъй като от 110-те млрд евро, които през 2010 г бяха предоставени от МВФ и като двустранни кредитни обещания от евро-страните, не печелят нито Европа, нито гръцките граждани, нито гражданите на даващите страни като германия. Парите на обикновените немски граждани не отиват в Гърция, ирландия или Португалия – не!, те се вливат отново в банките, които се нагълтаха за пореден път – този път с гръцки заеми. Факт е всъщност следното: Изобщо не съществува „Евро-криза”. Европа затъва в състоянието на нова банкова криза. Използвачи на спасителните пакети отново са инвестиционните банки и свръхбогатите. А Европа изобщо няма да бъде спасена чрез тази лудост. Напротив – ще бъде рзаединена в полза на финансовата олигархия, на която политиката доброволно се подложи.

         Тук заслужава да напомним за исторически първото, но и най-точно определение за това „Що е олигархия?”  - то е дадено през 5 век пр. Хр. от Платон в забележителния му труд „Държавата”. Ето какво четем там в диалога между двама философи:

Адеимантос (най-големият брат на Платон) пита Сократ:

„Кой ред ти наричаш олигархия?”

Сократ отговаря: „Онзи ред, който се основава върху оценяване на имуществото и при който богатите господстват, а бедните нямат никаква власт.”

         Има нещо гнило в Германия и гражданите й усещат това. В извънредно много доклади пред политически обединения, организации на работодатели и наемни работници, църкви и други форуми на гражданското общество там можем да установим следното: Хората забелязват, че ги водят за носа и знаят, че точно те накрая ще се окажат „баламите”, че те ще трябва да платят за цялата катастрофа с данъците си. Но положението изглежда така комплексно и объркано, че не могат да различат ясно причините. Противоречащите си мнения на „експерти” (като при познатия български БНТ-референдум) довършват объркването. И често остават само гневът и отчаянието.

         Истинските и почтени икономисти в Германия казват: „Това не бива да се оставя просто така!” Видни икономисти и финансисти там призовават: „Не допускайте да ни объркват, да ни превръщат в отчаяни субекти и да отговаряме за сетен път за кризи, които не сме предизвикали. Стига толкова – защитете се!”

         Съпротивлението започва със знанието!

         Затова трябва да търсим и усвояваме тези конкретни познания. Само тогава ще се научим да говорим и да отговаряме на манипулаторите. Само тогава ща схванем, колко лошо в действителност стоят нещата с нашата европейска икономическа система и в края на краищата – с нашата демокрация.

         Кой всъщност печели от финансовата криза? Как функционират механизмите на властта? Когато противникът остава анонимен, а грешките на системата не бъдат разбрани, финансовата олигархия ще може да продължи да осъществява своите престъпления.

         Разбирането е първата стъпка от придвижването към един по-справедлив обществено-икономически ред. От разбирането произтича съпротивлението, ангажиментът, промяната!

         На нас не ни трябва социализъм за банките и супербогатите, в който тези групи да живеят за сметка на държавата, без да участват съответно в създаването на стойности в реалната икономика. Това, от което се нуждаем, е една справедлива пазарно-стопанска финансова система, която да възнааграждава не безучастните приходи от от капитал, а вместо това да дава възможност на всеки, който желае да работи, да намери работа, да може да изхранва чрез работно място с пълен работен ден едно семейство и да съществува достатъчна осигуреност за възраст.

         За постигане на посочените цели не е необходима революция в развитите страни на Европа. Германия, Австрия и швейцария, например, както и северноевропейските страни дълго време имаха банкови и социални системи, които, противно на ориентираните към капиталовите пазари системи в Англия и САЩ, бяха пътеуказваши. Те предлагаха основата на общество, ориентирано към резултатите. Много от това, което направи германската икономика между 1870 и 1914, а и после – отново след 1948 г – една от най-големите и най-съвременните страни в света, все още е налице и сега – например „Народните и Райфайзен-банки” и Спестовните каси. Германия трябва само да се освободи от онези закони и регулации, които й бяха натрапени през последните десетилетия от „неолиберализма”. Точно тези закони направиха възможни неограничените финансови спекулации в тежест на реалната икономика. Все повече немци разбират:

         С господството на финансовата олигархия трябва да се приключи – колкото по-бързо, толкова по-добре.