Европейската финансова криза и политико-икономическите грешки

Новият пакет от милиарди за Гърция е спасителен пояс от олово.

Гърция е поставена пред избора, дали ще се съгласи да бъде удушена от лихвените изисквания на банките или от нарежданията за икономии на еврозоната. За гражданите й и в двата случая е драматично. Решаващата грешка при оправянето е следната: става въпрос за сделка за сметка на данъкоплатците. Участие на частните кредитори, което би било спешно необходимо, за да се разпредели малко по-справедливо товарът и да се вземе под внимание принципът на причиняването, все още е в небесата. Назованите числа в тази връзка са по-скоро микроскопични и то придружени с несигурността за резултата, както и в други подобни случаи.

Като следствие парите на данъкоплатците юе изгорят, а банките ще продължават да имат правото да творят непоправимо зло и чрез неприемливи лихви да отнемат възможността на съответните държави да дишат, което особено ясно виждаме при Гърция. Освен това и с резултата, че икономиката също ще бъде задушена. За финансовата криза малките хора ще плащат за неща, върху които те не са имали възможност да влияят и не са ги причинили.

Евро-кризата ще продължи да се изостря, докато липсва смелостта да бъдат привлечени към отговорност истинските виновници. А това са банките, това са Хедж-фондовете, застрахователните дружества, спекулантите – това е финансовата мафия.

Игралното казино на финансовите акули трябва да бъде затворено! Ние се нуждаем от нова система на държавно финансиране.

Пръв момент е организирано ликвидиране на дълга на кризисните европейски държави чрез ангажиране на банките и частните кредитори.

Освен това се нуждаем от създаването на една европейска банка за публични заеми, така че публичните бюджети да могат да бъдат обслужвани с по-изгодни кредити, без да трябва да си осигуряват перманентно пари чрез банките.

На трето място ние се нуждаем от въвеждането в рамките на целия Европейски съюз на такса имущество и регулатор на промяна на лихвите. Този лихвен регулатор би могъл примерно да води до това, че от определен размер нагоре за даден лихвен процент, сумата над този процент да бъде отнемана чрез таксата. Това би била една възможност, за да се спира подобно развитие.

И на четвърто място стои следният проблем: Ние няма да бъдем в състояние да решим тези недостатъци в еврозоната, ако не стигнем до положителни търговски баланси в Европа. Не може да става така, че една от страните да увеличава експортните си излишъци, които обаче другите не могат да финансират, тъй като в противодействие от тях нищо не се купува или се дава възможност за трансферни плащания примерно чрез отуските. Следователно ние се нуждаем от положителни търговски салда в Европа. Примерно в Германия е в сила законът за стабилност, в който се казва, че цел на държавната стопанска политика са положителните (балансираните) външнотърговски отношения. Тзи закон се потъпква от правителството на Меркел и нито се забелязва, нито бива споменаван даже.

Драматизмът е в това, че когато правителствата се правят на слепи, те не са в състояние да отстраняват грешките. Ето защо при сегашното политическо положение в ЕС и особено в развитите му страни е естествено еврокризата да се изостря.

Във Федералната република понастоящем приходите от данъци са в размер на 529,3 млрд евро. За 2010 година целият товар, отнасящ се към доходността е 63,2 млрд евро. Това означава, че от от всяко евро на данъкоплатците 12 цента отиват за лихви към банките. Такива състояния не трябва да се търпят в бъдеще. При други страни става въпрос за величини, които са недопустими. Поради всичко това ние трябва да настояваме за следното: ДЪРЖАВИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ ЕМАНЦИПИРАТ СПРЯМО БАНКИТЕ. Ако това не се случи, европространството ще затъва в сътресения, като тези, на които сега преживяваме само началото! Естествено е при това предложение за въвеждане на наказателен данък при неправдоподобни лихви да се обмисли въпросът за необлагаеми суми на малките спестители и редица други подробности.

         Предистория: Моите публикации по кризите след избухване на американската криза

1. Айнщайн: „За една социалистическа стопанска система, за да се освободим от злото на капитализма”  (14.03.2009)

2. КРИЗАТА И ЦИКЛИТЕ НА КОНДРАТИЕВ (17.03.2009)

3. НЕКОНТРОЛИРАНИЯТ КАПИТАЛИЗЪМ – главната опасност за света (14.04.2009)

4. Защо да разсъждаваме на тема СОЦИАЛИЗЪМ? (17.04.2009)

5. Какъв е изходът за Лявото движение в България? (20.07.2009)

6. За икономика на свободните хора (Левите схващания за необходимите промени в икономическия ред (29.07.2009)

7. Анализът на съвременния капитализъм – предпоставка за икономическо обновление (25.04.2010)

8. Помощ за Гърция или безсрамие на европейския финансов капитал (11.05.2010)

9. Какво се случи в Ирландия? (Спасяване на немските банки „по ирландски” (27.11.2010)