Политиците у нас са прости хора с ограничен духовен багаж
(неделни размисли)
Някои наричат групата на политиците „политическата класа”. Това разбира се е заблуждаващо понятие. Класите са обществени групи със съвсем други характеристики!
От краткото време, прекарано в политиката и властта и стотиците ми познанства с политици съм стигнал до извода, че:
Политиците у нас обикновено са прости хора с ограничен размер на духа. Духовният мързел, а често и мързелът им въобще са тяхна основна характеристика. Като компенсация на този недостатък те са трудолюбиви в изплитането на интриги и във формални от гледна точка на ползата за обществотоангажименти – обикновено това са комисии съвети, комитети и недоносени форуми.
Политиците у нас не обичат да четат и мислят задълбочено, но компенсират този недостатък като непрекъснато говорят пред медиите, дават „дълбокомислени”, но всъщност безсмислени и безполезни интервюта.
Как „взаимодействат” простите и мързеливи политици с умните и трудолюбиви специалисти? – като изискват от тях да докладват в три написани изречения по проблем, който, за да бъде разбран, трябва да се изложи в минимум 30 изречения. Причината: за да не затормозят ценните си мозъчни влакна и загубят време, което биха вложили в някое показно мероприятие, заснето от ТВ и записано от репортери. Това ми прилича на казаното за непроизводителните взаимоотношения между един началник и един негов сътрудник, описани от Харингтън Емерсън в забележителната му книга „12 принципа на производоителността”: „Говори с мене 5 минути, възложи ми работа за 5 месеца и поиска да я свърша за 5 дни”, оплакал се сътрудникът.
Не познавам лично политици, които да са били задълбочени в своите професии, да са извършили някакви забележителни творчески дейности в изкуството, науката, индустрията или медицината. Те са далече от основната същност на труда и като компенсация са гнили, т.е. трудолюбиво и отдадено корумпирани.
Някои от „нашите” политици са си направо малограмотни, независимо, че всеки от тях нещо е учил и работил за кратко време.
Има разбира се и редица политици с дипломи на инженери, политолози, лекари, икономисти и по други специалности, има даже политици с научни степени (доктори) и звания (доценти и професори). Обикновено и техните професионални достижения са нищожни и почти невидими. Има и такива, които поради завист прилагат поговорката „видяла жабата, че подковават вола и вдигнала и тя крак”, та безсрамно твърдят, че били имали нещо общо с науката.
Казвам всичко това на онези, които никога не са били лично в политиката и властта и на тези, които интиутивно се отвращават от мисълта, че биха пожелали да попаднат в тази срамна респ. зацапана зона на човешката дейност.
Кажете ми,скъпи сънародници, как при това действително положение да си оправим държавицата – онази иначе скъпа за нас територия, населена с мили хора???
Може би имате някаква рационална идея за „изход от пустинята” или по-скоро от „блатото”...
Ако имате антени за приемане и предаване, промълвете нещичко ...
