Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.01.2010 13:05 - Жива ли е столетницата? Ако не е – кога умря?
Автор: iliaganchev Категория: Политика   
Прочетен: 2597 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 29.01.2013 08:48


Жива ли е столетницата?

Ако не е – кога умря? Ако е – какво предстои?

 

Повод да пиша тези редове ми даде статията на Мариела Баева, публикувана във в. ТРУД,

Три леви проекта заплашват Станишев .

Медиите непрекъснато се надпреварват или по-скоро „биват надпреварвани” да обясняват, колко много нови леви проекти са се родили в България!

В конкретната статия за сетен път се повтаря информацията по тази шумотевица и отново се разбира, че става въпрос за една манипулация в пространството около населението, наричано „обществено пространство”. Термините, използвани в тази статия, са така формални и неверни, както и досега: „червеното ръководство”, „левите проекти”, „гражданският проект”, „харизматичната Дончева”, „330 левомислещи хора”, „неокомсомолците” и накрая  - 3 пъти вмятането на успокителния термин „столетницата”...

 

            Когато 35-годишният Димитър Благоев създаде през 1991 г. Българската социалдемократическа партия, в България капитализмът започваше развитието си. Знаменитата тройка Благоев, Кирков и Гаврил Георгиев не само успя да посее семената на научния социализъм, но и да създаде и укрепи политическата организация на хората на наемния труд в България именно на тази основа.  Гаврил Георгиев си отиде 47-годишен в годината на Руската революция, Георги Кирков – 52-годишен през 1919, а организаторът на социалистическото движение у нас Благоев, когато беше на 68, а създадената от него ЛЯВА партия – на 33 години.

            По-нататък историята на създадената от Благоев и призвана да представлява и защитава интересите на наемния труд организация се развиваше в условията и под доминиращото влияние на съветския социалистически експеримент, попаднал след смъртта на Ленин през същата 1924 в ръцете на дейци като Троцки, Зиновиев, Каменев, Бухарин и Сталин.

            Този експеримент вървеше „по пътя нагоре, който води надолу”. За съжаление!  И поради това, че неговите осъществители още от самото начало (1918 г.) и все повече през следващите години и дсесетилетия се отдалечаваха от принципите на научния социализъм и на първо място – от съобразяването с основополагащата максима, дефинирана от великата Роза Люксембург – за необходимостта  от органична връзка между свободата и равенството: „СВОБОДА БЕЗ РАВЕНСТВО Е ЕКСПЛОАТАЦИЯ, А РАВЕНСТВОТО БЕЗ СВОБОДА Е ПОДТИСНИЧЕСТВО”.

            Какво е „свобода без равенство”, усещат на гърба си гражданите на всяка страна, живееща в условията на неограничено господство на капитала – както в миналото, така и сега, а какво е „равенство без свобода”, разбраха завинаги всички народи, живели под господството на тоталитарните комунистически партии, сред които 33-летницата не беше.

            Обществено-икономически ред, възникнал и развил се в течение на десетилетия като държавно-етаблиран социализъм, наричан още съвсем справедливо „тоталитарен комунизъм”, е онзи вид отклонение от научния социализъм, което в края на краищата закономерно, т.е. задължително води до загниване и рухване. За всеки здравомислещ, неманипулиран и непредубеден човек е ясно, че смъртта на лява партия, тръгнала по такъв път е предопределена и започва твърде отдавна – даже от времето, когато цари ентусиазъм, когато надеждите към по-добро и за устойчиво развитие постепенно угасват, когато престъпленията на подтисниците стават очевидни за мнозинството. Зловредният съветски модел на „социализъм” унищожи първоначалната активност на масата наемни работници в стрaните от „Лагера”, управлявани от шепа „социалистически феодали” и отне привлекателността за наемните работници в страните, продължили да живеят в условията на икономически развиващия се капитализъм.

            Подробностите са известни на всички, които познават историята на периода 1918-1990 г. Накрая разочарованието беше пълно, но „смъртта” започна всъщност много по-рано – както за руската партия на наемния труд, така и за нейната българска партньорка. Много десетилетия преди окончателния край на тоталитарния социализъм – и това трябва да се разбира и приема от всеки, който иска да е „ляв” или по-точно – научен социалист. За безнадеждно заблудените в грешките, престъпленията и в техните изпълнители наистина няма изход от съдбата, в която са се самонатопили или са били натопени принудително.

            Първите смъртоносни удари сполетяха партията на научния социализъм веднага след физическата смърт на ней ния забележителен (и ненадминат засега в държавата България) създател, дори непосредствено преди това: такова нееднократно беше неблаготворното въздействие на III-ия интернационал, наречен „Комунистически”. Коларов, като член на Изпълнителния комитет на Коминтерна, а после и като негов генерален секретар и впоследствие все „виден деец”, сляпо прокарваше идеите на ръководната четворка Зиновиев-Каменев-Троцки-Сталин, все по-бързо отдалечаващи се от социализма. След като последният от тях унищожи един след друг тримата първенци (след Ленин), започна всестранното и повсеместно превръщане на и малкото социализъм в един обществено-икономически „строй”, който представлява до голяма степен  смесица от елементи на буржоазна диктатура в якобинския смисъл и отживелици от феодализма. Историята ще отсее постепенно и, едва по-късно, безпристастно истините от неистините, но отдавна е очевидно, че т.н. „социализъм” се самоунищожи за 72 години като обществено-икономическа система поради това, че част от елементите на тази формация не свидетелстваха за исторически прогрес, а би трябвало да бъдат характеризирани като исторически анахронизъм от феодален тип.

            Времето за равносметката отдавна е дошло и тук всякаква упоритост (за да не кажа инат) не помага за възстановяването в съзнанието на мнозинството   на определени ценности, които да станат отправна точка и за формирането на една лява партия в условията на свободно пазарно стопанство или капитализъм от глобалистичен тип с, меко казано, „неясно” бъдеще.

            Какво е бъдещето на днешния узрял капитализъм показва и все по-красноречиво ще показва започналата глобална (и почти повсеместна) финансова криза, която предстои да преминава във верига от изтощителни и унищожителни икономически кризи.

            Но да се върнем към т.н. „столетница”. Тежките удари върху нея продължаваха през цялото време до преврата на 9 септември 1944 г, етаблиран в условията на започналото навлизане на армията на Съветския съюз в България. За кадрите-емигранти в „социалистическото отечество на всички трудещи се” – в пълен размер, стигащ до екзекуции, а за кадрите в страната – в двоен вариант – от свои и от противници.

            Вторият смъртоносен удар за бившата 33-летница беше нанесен „стоманено”, т.е. „по сталински” чрез всички разнообразни партийни събития от 1944 до 1990 – цели 45 „свободни” години. Подробностите ги знаят всички по-възрастни наживо, а по-младите имат възможност в някакъв полуизпачен вид да ги прочетат в редица нови целенасочени от капитала писания.

Това разбира се затруднява обективната оценка, но тя ще е неизбежна, както всичко друго основно в историята на човечеството, на Европа и на България.

            Шансът за промени в организирането на политическо представителство на хората на наемния труд, които представляват много повече от половината население беше „успешно” пропуснат чрез втория български политически преврат с далече отиващи последици за хората.

Последната по време комунистическа партия се превърна в родителка на олигарсите и по този начин окончателно загуби всякакво морално право по принцип да се нарича „столетница”. На медийните представители на капитала днес разбира се е по-удобно да я наричат също „столетницата”, с което да забавят в съзнанието на хората от мнозинството мисълта за необходимост от възникването на техен политически представител.

Уважаеми леви „проектанти”, нали схващате все пак, че хората на наемния труд, т.е. преобладаващото мнозинство от българските граждани, останали в страната, не разбират общо взето какво е това „ляв проект”, а се интересуват от един основен въпрос:

Вие кого представлявате и защитавате? – техните интереси, които би трябвало да са и  ваши или преди всичко своите лични интереси като хора на служба в едно Дружество с  ограничена отговорност.

Избягвайте да се хвалите и да се криете зад думата „столетница”, защото в сегашното българско общество у едни предизвиква смях, у други – страх, а у трети – недоразумения. А ако ще правите нещо, което наричате „ляв проект”, бъдете конкретни не с лицата, които вече познаваме, а с идеите, които да ни привлекат и да не уверят, че експериментът този път ще е научно обоснован!


Автор: Илия Ганчев, доктор-инженер на Рощокския университет

Варна, 21.01.2010




Гласувай:
0



1. анонимен - OzRfbxJkPhSDmraoGjj
25.05.2011 14:12
Zj0P6o <a href="http://nmolvkkqqxsp.com/">nmolvkkqqxsp</a>
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 5261685
Постинги: 4968
Коментари: 877
Гласове: 1345
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031