Роза Люксембург за диктатурата и демокрацията (1918)

(превод от немски - Ганчев)

(Този пасаж е по повод на известната тогавашна реч на Ленин за корупцията и дисциплината.)

Анархията и при нас както навсякъде ще бъде неизбежна. Лумпенпролетарският елемент е част от буржоазното общество и не може да бъде отделен от него:

Доказателства:

.... Бързата лумпенизация на синдикалните лидери. Срещу нея за безсилни драконовските мерки. Напротив, те корумпират още повече. Единствената противоотрова е: Идеализъм и социална активност на масите, неограничена политическа свобода.

Това е един свръхсилен обективен закон, на който никоя партия не може да устои.

Основната грешка на Ленинско-троцкистката теория е точно тази,  че противопоставят диктатурата, точно като Кауцки, на демокрацията. „Диктатура ИЛИ демокрация”  е постановката на въпроса както при болшевиките, така и при Кауцки. Последният застава естествено за демокрацията и то за БУРЖОАЗНАТА демокрация, тъй като той я противопоставя като алтернатива на социалистическото преобразование. Ленин-Троцки обратно на него се определят за диктатурата в противовес на демокрацията и по този начин – за диктатурата на шепа лица, т.е. за диктатура по буржоазна мостра. Това са два противоположни полюса – и двата еднакво отдалечени от истинската социалистическа политика. Пролетариатът не може, когато вземе властта, съгласно добрия съвет на Кауцки под предлог за „незрелост на страната”, никога повече  да се отказва от социалистическото преустройство и да се посвети само на демокрацията, без извърши предателство към самия себе си, към Интернационала, към революцията. Той трябява именно веднага да предприеме социалистически мерки по най-енергичен, неотклонен, безапелационен начин, следователно да упражни диктатура, но диктатура на КЛАСАТА, а не на една партия или клика, т.е. при най-широка публичност, при най-действено и невъзпрепятствано участие на народните маси в неограничавана демокрация. „Като марксисти ние никога не сме били идолопоклонници на формалната демокрация”, пише Троцки. Вярно е, че ние никога не сме били идолопоклонници на формалната демокрация. Ние никога не сме били също така и идолопоклонници на социализма или на марксизма. Но  следва ли от това, че трябва да изхвърляме в кофата за отпадъци социализма, марксизма, когато те са ни неудобни, a la Кунов-Ленш-Парвус? Троцки и Ленин са живото отрицание по този въпрос. Ние никога не сме били поклонници на формалната демокрация, което ще рече обаче: Ние непрекъснато различаваме социалното ядро от политическата форма на БУРЖОАЗНАТА демокрация, ние винаги разголваме горчивото ядро на социалното неравенство и несвободност под сладката обвивка на формалното равенство и свобода – не с цел да ги изхвърлим, а за да подтикнем работническата класа към това, да не се задоволява с обвивката, а много повече  да вземе политическата власт, за да я изпълни с ново социално съдържание.

Историческата задача на пролетариата, когато вземе властта, е вместо буржоазната демокрация да създаде социалистическа демокрация, а не да премахне всякаъв вид демокрация. Социалистическата демокрация започва обаче не първо в обетованата земя, когато е създадена подложката на социалистическото стопанство, като готов коледен подарък за послушния народ, който междувременно вярно ще да е подкрепил цяла поредица от социалистически диктатори.

Социалистическата демокрация започва веднага с разграждането на класовото общество и изграждането на социализма. Тя започва с момента на вземане на властта от  социалистическата партия. Тя нев е нищо друго освен диктатура на пролетариата.

Точно така: Диктатура! Но тази диктатура се състои във ФОРМАТА НА ПРИЛАГАНЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА, а не в нейното ПРЕМАХВАНЕ, в енергични, решителни намеси в   благопридобитите права и икономическите оношения на буржоазното общество, без което не може да бъде осъществено социалистическото преустройство. Но тази диктатура трябва да бъде инструмент на КЛАСАТА, а не на едно малко, ръководещо малцинство от името на класата, т.е. тя на всяка крачка трябва да произтича от активното участие на масите, да се намира под тяхното непосредствено влияние, да е подчинена на контрола на цялата общественост, да произлиза от нарастващото политическо обучение на нароните маси.