Митингите на БСП и АТАКА във Варна
В петък (26 юни) беше БСП, а в неделя (29 юни) – АТАКА. Бях и на двата:
На митинга на БСП със Сергей Станишев имаше около 500 души – ј от тях – цигани, което говори добре за БСП, че е успяла да привлече циганското малцинство.
Другите бяха главно на възраст над 60 години – сред тях видях всички мои познати номенклатурчици от последния период на живковата БКП – партийни секретари, председатели на ОФ, секретари на Комсомола, кметове, милиционери и запасни офицери. От младите тук бяха работещите в сегашната социалистическа администрация на Община Варна, които са хора „от нов тип” – с комерциална лява ориентация, както казва един от тях.
С идването си след народното хоро, изпълнено от един танцов състав, Сергей се качи на трибуната с приятен загар на лицето. Говореше много добре и се хареса на публиката, която му ръкопляскаше. Гуцанов каза, че никой не може да събере във Варна толкова много хора, както БСП. Проф. Клисарова, ректорката на Медицинския Университет Варна също беше много бодра и обещаваща – тя зарадва присъстващите с думите, че МУ – Варна е най-добрият в България.
После пя вдъхновено Георги Христов. . .
На митинга на АТАКА с Волен Сидеров имаше около 1000 души – пълна възрастова извадка на населението на Варна. В предния „сектор” стояха 500 младежи, а зад тях – „предателите” от БСП и други „глупави”, които считат, че Волен е по-ляв от Сергей. Въпрос на виждане.
Аз бях по средата, за да не ме идентифицират случайно към някоя от двете споменати групи съм. И се чудех – какво става с Лявото, какво става с населението, има ли почва социализмът у нас и как ще преодолеем капитализма ...
През това време на моя размисъл Волен взривяваше присъстващите, от които нито един не мръдна да си отива през 80 минутната му реч. Половината не се „взривяваха” във възгласи, но също стояха до края на мероприятието. Преди началото Волен се разхождаше сред събиращите се. След края на тържеството на ораторския му талант той отново бе дълго обсаждан от масите и тримата полицаи едва го спасяваха от тълпящите се за автограф . . .
Беше малко преди 20 часа – Морската градина поглъщаше гостите си, морето в залива беше притихнало, само свежият морски бриз ни връщаше към спокойствието на човешката душа ...
А СЕГА НАВЛЯЗОХМЕ В СЕДМИЦАТА НА РАЗМИСЪЛ . . .
