Залезът на народната партия ГСДП (Социал-демократическата партия на Германия)

Определението „народни партии” се отнася към определен исторически момент. Ако днес биха се провели избори за Бундестаг, ХДС/ХСС и ГСДП заедно биха получили само 58 % от гласовете. Преди всичко на ГСДП избирателите обръщат гръб. Със своите 24 % тя е поднала под най-лошото си ниво от септември 2004 г. „Опозиция да си е боклук”, каза веднъж бившият партиен председател и вице-канцлер Франц Мюнтеферинг. Днес ГСДП има само в една западно-германска провинция (Райнланд-Пфалц) и една източно-германска (Мекленбург-Предна Померания) министър-председател. „Общо през изминалите години в провинциите партията е изгубила 4/5 от своите членове.” (Валтер, 2008 а).

И по динамика на членската маса залезът на големите „народни партии” при ГСДП от години е далече по-бърз от този на ХДС. През 1990 г. германската социал-демокрация все още имаше повече от 940 000 члена, а ХДС почти 780 000. В края на 2008 г. християндемократите се приближават по брой до социалдемократите – без да се имат предвид при това баварските христиансоциални. В края на май 2008 ГСДП обяви 531 737 члена, а ХДС стана 531 299.

Не е само немската социалдемокрация, която страда от напускане. В Европа името на португалската столица е пример за един продължителен процес на залез. Когато там през 2000 г. се събраха 15 европейски правителствени ръководители, за да се споразумеят, че техният континент след едно десетилетие трябва да се развие като най-конкурентноспособната сила, 12 социалдемократа задаваха тона. Днес, когато името Лисабон се споменава за кризата в европейския интеграционен процес, социалдемокрацията управлява все още само в 3 страни (Испания, Португалия и Великобритания) и е представена в 2 коалиционни правителства: в Австрия, където СПА наскоро отзова своя федерален канцлер и в Германия, където през септември 2009 г. предстоят нови избори. Най-късно до март 2010 лейбъристите начело с Гордън Браун трябва да излязат също на избори. Би могло да се случи така, че социалдемократическата отговорност за правителство да се концентрира само върху Иберийския полуостров.

За падането на социалдемократите са отговорни цял комплекс от причини. Изпълняващият доскоро длъжността партиен председател Бек не вижда като съществени причини нито сегашната персонална картина в партийния връх, нито продължаващия сблъсък с партия ЛЕВИЦАТА. Било ставало въпрос много повече за програмата от реформи АГЕНДА 2010, с която ГСДП все още не се е справила. В действителност това е един важен индикатор: Социалдемокрацията се намира в един задълбочаваш се идеологически и политически процес на трансформация. При социално-регулирания капитализъм мнозинството от социалдемократическите партии реши, че деформациите на капиталистическото производство и натрупване би трябвало да бъдат балансирани чрез социално участие. Тъй като синдикално организираният наемен труд и голямата част от жените – независимо то това дали са включени или не в общественото производство – по отношение на капитала са в структурно неизгодно положение, трябва чрез социално-държавна интервенция  - политика на пазара на труда, обществена система на здравеопазване, законово осигуряване по старост, образователна и културна политика и т.н. – да бъде осъществен приемлив компромис в разпределението. В хода на ерозията на Рейнския капитализъм този компромис на участието беше прекратен. При това социалдемокрацията се оказва политическа стимулаторка на едно финансовопазарно осъществявано натрупване, което иска да приспособи достигнатата система на социална сигурност към разпределителните структури на Shareholder’ния капитализъм.

Превръщането на социалдемокрацията от партия на социалната държава в една модернизирана формация на „Новия център”, което в края на краищата стига до скрит отказ от представителство на интересите на долните социални слоеве, определя политическата й програма в началото на 21 век.

Председателят на ГСДП Бек поставя следния политически ориентир: ГСДП била се малко съобразявала с онези слоеве от населението, които като „носители на постиженията”, „създават стойностите”. „Това са 40 до 50 % от центъра на обществото. В средните слоеве нараства една несигурност, сковаване вместо поощряване ... Успешният работник-специалист или служител е точно толкова носител на постижения, колкото и собственикът или инженерът. Това също е наша клиентела, за нея трябва да се грижим все по-силно.”

Това насочване на социалдемокрацията към проекта Възстановяване на обществото на постиженията и облягането върху печелившите от модернизацията води при една политика на орязване на социалната държава и разширяване на нископлатения сектор до нарастваща дистанция спрямо бързо увеличаващите се долни слоеве, които вече не са убедени в меритократичния основен консенсус – Доходи и място в обществото според личното участие в труда. Оттам и продължителните разпри около Програма 2010.

Социалната структура на ГСДП през 2005 г изглежда така:

·        пенсионери – 34 %

·        жени-домакини – 5 %

·        учащи се – 2 %

·        безработни – 5 %

·        свободни професии – 2 %

·        собственици – 4 %

·        администрация – 23 %

·        служащи – 15 %

·        работници – 8 % .

„Мобилност назад” вместо „Култура за израстване”

„Социалното израстване за всички да се направи възможно и да се съберат отново в едно стремящите се да се раздалечат една от друга сили на обществото, това е централната задача на социалдемокрацията. Ние искаме една нова култура на израстването.” Това е Шрьодер’овата прокламация за проекта „Нов център”, с който той се опитваше да осигури структурната способност за мнозинство на „новата ГСДП”, многократно потвърждавана на партийни конгреси и последно пред Нюрнбергския „Конвент на бъдещето”. Обаче с всяка следваща година свирката ечи в оредяла гора!

Другата страна на медала „Култура на израстването” е отказът на нарастващи части от наемните работещи от ГСДП. Връзката между индустриален наемен труд, синдикати и социалдемокрация в течение на десетилетия беше константа в политическото съотношение на силите. Но от 1998 г, когато ГСДП заедно със Зелените след 16 години социалдемократическо господство пое правителствените функции в Берлин, тя загуби 15 % от работническите избиратели. С дял от 8 % работниците се превърнаха в малцинство сред наличните членове на ГСДП. Дълги години това даже не беше оплаквано от ръководните представители на партията. Тъкмо обратното: те не били искали да бъдат производствен съвет на обществото или пък местен политически съвет на работническото благополучие, чуваше се да обявяват социалдемократическите „модернизатори”. Техните формули за преобразуването на обществото на услугите, забавленията или науката имаха толкова голяма сугестивна сила, че беше недооценявано решаващото, а именно:

„През миналите десетилетия социалдемократите бяха сигурни за своите основи и материални интереси. Тази яснота и съвпадение с място, субект и цел не съществува вече.” (Валтер, 2008).

ГСДП беше партия с членове и организация – тази своя организационна база тя модернизирайки прекрати, което не на последно място може да бъде отчетено в оттеглянето на почетния деец, който дълги години беше базата за политическа работа.

Същинският „процес на модернизиране” на германската социалдемокрация е заложен още преди 3 десетилетия. По онова време партията отбелязваше своите най-силни нараствания с членове сред работешите в публичния сектор, с което тя социално представляваше изграждането на държавата на благополучието. И днес все още това се вижда от броя на заетите в администрацията членове от 23 %. Противно на това, тя не успя нито през 70-те години, нито през следвашите десетилетия да пусне корени в „производителните сектори” на висококвалифицирания наемен труд. ГСДП загуби голямо количество работници от редовете си и не можа да спечели служители в съответствие със социално-структурното развитие.

В две други насоки не може да става и въпрос за успешна „модернизация”: С процент на жените напоследък от 30,9 % и дял на членовете на възраст до 29 години от порядъка на 5,8 % ГСДП е далече под „нивото на времето” по отношение на пол и възраст.

Най-голямата членска група в ГСДП са пенсионерите с дял от 34 %. Това не е отражение просто на демографско развитие и също така още по-малко на доверие на по-възрастното население към една партия, която както никоя друга радикално промени системата на законово осигуряване по възраст: раздяла с осигуряването на жизнен стандарт, приватизация, удължаване на възрастта за пенсиониране. Определящият социално-структурен фактор се състои в прогресиращото отдалечаване на партията и нейните мандатоносители от натрупания опит и знания по отношение на обществения труд – секторът на обществения труд стана порьозен.

Добавя се и още един социално-структурен фактор, който обаче не се вижда от статистиката за членския състав: Прекаризирането. Тук се касае не за чисто социо-икономически, а за един политически добавен процес на дерегулация на фордисткото нормално трудово взаимоотношение и освобождаването на натиска на финансово пазарния капитализъм върху условията за репродуциране на стоката „работна сила”. Прадоксално е, че представяното точно от социалдемократическа гледна точка развитие се състои в това, че ГСДП в нейната 10-годишна правителствена политика прокарваше прекаризирането на труда както никоя друга социална тенденция и по този начин не само не укрепи своя проект за „Нов център”, а, обратно, го демонтира. Защото политиката на прекаризиране за увеличаващи се сектори на наемния труд доведе до ерозия на така наречения общестен „център” (също и сред неучастващите в наемния труд части от населението): . . . (следва!)