Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.03.2009 14:25 - Оскар Лафонтен - Ние имаме още големи и тежки задачи пред нас
Автор: iliaganchev Категория: Политика   
Прочетен: 1376 Коментари: 2 Гласове:
0



Ние имаме още големи и тежки задачи пред нас 
Реч на Оскар Лафонтен, Председател на партия ЛЕВИЦАТА – 1. КОНГРЕС – 24-05-2008

Скъпи другарки и другари, скъпи приятелки и приятели, многоуважаеми дами и господа,

В навечерието на този партиен конгрес беше написано много за новата ЛЕВИЦА, и това ние разбира се го приветстваме много, тъй като по-добре те да пишат за нас повече, отколкото нищо. ЛЕВИЦАТА е предизвикана към публична комуникация. В навечерието на партийния конгрес се направиха и опити за някои трикове, които ние познаваме от много години. Един от тези трикове е, с цел да предизвикат страх между делегатите, че стилизираха единия от председателите като самостоятелен господар, даже като сталинист. По това бих желал да кажа следното: ние не случайно направихме вземането на решение от членовете по основни насоки фундамент на нашата партийна дейност. ЛЕВИЦАТА е една демократична партия. Поставянето на насоките се извършва от членовете, а не от отделни личности в тази партия. (аплодисменти)

Ние сме партия от 73 500 члена, което въобще не стои под въпрос. Естествено е една партия да се нуждае и от водещи фигури. Ние обаче не сме една единствена фигура, ние сме екип. Ние сме също така партията на Лотар Биски, а на този ден особено сме партията на Грегор Гизи. Публичните нападки срещу него ние съвсем решително отхвърляме! (аплод)

В навечерието на партийния конгрес имаше и гъделичкане спрямо нас. Ние можахме да прочетем, че ЛЕВИЦАТА била най-успешният партиен проект от последните десетилетия и че ние все повече определяме дневния ред на германската политика. Това би могло да бъде едно изкушение за нас, за да се облегнем самодоволно назад. Но дори и само един поглед зад граница показва, че бихме направили една голяма грешка. Тъй като докато ние тук в Германия напредваме, в Италия Rifondazione Communista (Партията на комунистическото възраждане) след последните избори вече не е представена в парламента, а партията на Veltroni беше осезателно разбита от Берлускони. В Испания Izquierda Unida (Обединената левица) беше маргинализирана, докато PSOE (Испанската социалистическа работническа партия) успя все пак да постигне едно относително мнозинство. Във Франция ФКП при президентските и парламентарните избори претърпя сериозни поражения. А Partie Socialiste (Социалистическата партия) се намира в един процес на изясняване с неизвестен изход.

Ако искаме да отговорим на въпроса, как желаем да се утвърдим в концерта на другите партии, в такъв случай за мене има един ясен отговор: ЛЕВИЦАТА се нуждае винаги от един самостоятелен профил. Ако тя няма този самостоятелен профил, тогава тя няма да оживее! (аплод) Много политици от европейските леви обаче точно затова гледат с голяма надежда към Германия и се питат, защо при нас се стигна до такова развитие. Те очакват, че ЛЕВИЦАТА в Германия ще се превърне в една устойчива сила, от която ще произтече импулс за цялостната еропейска левица. Това показва, скъпи приятелки и приятели, величината на нашата отговорност. И в действителност е така: Мнозина в Европа сега поглеждат към нас и се надяват и свързват с нас, че този проект, ЛЕВИЦАТА в Германия, ще бъде доведен до успех. Ние носим не само национална отговорност, ние носим европейска отговорност. Нека си пожелаем да оправдаем тази отговорност. (аплодисменти)

В тази връзка днес ние се гордеем с нашата провинциална организация в Берлин. Отказа на Берлин от Бундесрата беше необходим, за да се даде сигнал, който казва: Мнозинството от французите, мнозинството от холандците, които отхвърлиха този договор, имат поне в Германия един глас и това е Партията ЛЕВИЦАТА!   (аплодисменти)

Въпреки забележителния предварителен отчет ние естествено при по-задълбочено вглеждане не можем да бъдем доволни с развитието в Германия. От една страна другите партии точка след точка приемат в редуциран вид предложенията на лявата партия – по парите за безработни, пенсиите, детските надбавки, жилищните наеми, минималната заплата, надбавката за приходящи работници, тарифата за данък доход, отстраняването на студената прогресия, повишаването на месечната надбавка и лимитираното имущество съгласно Харц IV или при регулирането на енергийните цени. Доплащането не е цялостно. По този въпрос бих желал да кажа следното: когато четем, че другите партии заимствали от нас програмни пунктове, това не съответства на казаното от някои в предварителния отчет, че ние сме нямали никаква програма. Тоест и двете едновременно, уважаеми колежки и колеги от журналистиката, не става. Или другите взаимстват програмни точки от нас, или ние нямаме никаква програма. (аплодисменти) Но и двете заедно – не върви!

 За да е по-ясно, да си отбележим програмни пунктове от ежедневната дейност – фракцията в бундестага изложи един флайер, който всеки може да разгледа – 100 програмни точки, които фракцията в бундестага е предложила. Това може би е малко недостатъчно. Но ако другите са го възприели това, то Германия има друго лице. Повече ние и не искаме. Моля, погледнете 100-те програмни пунктове на ЛЕВИЦАТА! (аплодисменти)

Макар че неолибералната хегемония е изчезнала от публичния дебат и бяха предприети скромни корекции в социалната област, досегашният баланс на голямата коалиция е повече от отрезвяващ. Преразпределението от долу нагоре продължава, без да е намаляло. Чрез ДДС при пенсионерките и пенсионерите, наемните работници и получателите на социални помощи годишно се отнемат 22 милиарда. След подновената реформа за данъците върху предприятията и снижаване на социалните плащания за безработица, което често се подминава – половината отива към фирмите – на фирмите бяха дадени годишно същите тези суми, следователно 22 милиарда евро, които бяха отнети от потребителите. И това при положение, че печалбите през последните години експлодираха нагоре. Следователно в края на краищата, едно преразпределение от 22 млрд, които се отнемат и 22 млрд, които се дават. Тогава няма защо да се учудваме повече, тъй като това става от много години така, че докладът за обедняването съдържа такива числа! Докладът за бедността е свидетелство за едно правителство! Докладът за бедността е свидетелство за бедността по отношение на това федерално правителство и на предходното правителство! (апл)

Вследствие на отговорните за трудовото законодателство ХДС/ХСС, СДПГ, СвДП и Зелените през тази година секторът с ниските заплати е най-големият между държавите от OECD (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие). Ще го повторя още веднъж: През 2005 г се намирахме все още зад САШ. Днес по отношение на сектора на ниските заплати ние се разполагаме под всички държави на OECD. Почти всеки четвърти работи годишно за заплата 15 000 евро или под тях. Това е съгласно дефиницията за сектор на ниските заплати. А който има месечна заплата от 1000 евро, може да очаквана на старини една пенсия по бедност от 400 евро. Ако не съществуваше нищо друго освен това – че днес една продавачка, която получава 1000 евро, може да очаква пенсия от само 400 евро, а в Дания при същата заплата пенсия от 1200 евро, следователно трикратното – ако само това беше налице, тогава и това би било достатъчно основание за нас да се борим и неуморно да заставаме зад това, че този обществено-политически скандал трябва да приключи. Ние искаме твърди пенсии по бедност!  (аплодисменти)

И още нещо, което често се забравя: Процентът на заплатата, тоест съставката на работната заплата в националния доход, от 72 % през 2000 година сега падна на 64 %. Това говори по принцип за всичко! Без това падане заетите биха получавали 135  милиарда евро в повече като заплащане. Държавата и социалната каса биха вземали от тази сума около половината като данъци и отчисления. Следователно виждаме, как едно твърде бавно нарастване на заплатите, и това го имаме от 20 години, може тотално да промени структурната ситуация в една държава и едно общество. 2,5 милиона деца живеят в бедност. Негативният социален резултат от нашата трикомпонентна образователна система е ужасяващ. А както преди подължава да важи за нашето богато общество следното: Тъй като ти си беден, трябва да умреш по-рано. Къде оставяте позитивното, би могъл да попита някой. Да, сигурно е, че нашето стопанство има растеж. И канцлерката често ходи в чужбина и бива приятелски приемана. Но тъй като наемният труд, срочните трудови договори, живеещите под жизнения минимум, мини– и средните заетости нарастват, просперитет при населението просто няма да дойде. Просперитет за малцина – такъв ние не го искаме! Ние искаме просперитет за мнозинството, в противен случай това не е никакъв просперитет! (аплодисменти)

Германия, която по времето на Вили Бранд беше една навсякъде по света уважавана миролюбива държава, сега продължава да участва в нарушаващи международното право войни в Ирак и Афганистан и достигна по експорт във въоръженията, Лотар вече каза за това, трето място. Оръжия на стойност от 7,7 млрд бяха експортирани през 2006 година. Но най-лошото: в това число оръжия на стойност 1,5 млрд бяха доставени в развиващи се страни, в които човешките права не са защитени. Като политик за екологията и човешките права федералната канцлерка е точно толкова правдоподобна, колкото и военно-зелените. Който иска да защитава правдоподобно човешките права, няма право да доставя оръжия в развиващите се страни и районите с напрежение! (аплодисменти)

Нашата партия, скъпи приятелки и приятели, и това го казвам въпреки успехите, които бяха докладвани тук, не е самоцел. Ние искаме да променим политиката. Или казано по друг начин: Ние искаме да подобрим жизнените условия за хората. И за да бъдем при това успешни, трябва да се учим от историята и опита на работническото движение. При това естествено е важно, от гледна точка на нашата предистория и нашия състав, да проанализираме историята на ГДР и да извлечем поуки от нея. Със сигурност в ГДР имаше и прогрес – повече социално равенство, повече равнопоставеност за жените в професията и обществото, повече социална сигурност, по-добро зравеопазване и едно добро образование. Но ГДР също се провали, защото тя не беше правова държава, защото тя не беше демокрация и защото работонаемателите твърде малко можеха да участват във вземането на решенията. Това обаче са неотменими компоненти на едно общество, в което свободното развитие на всеки отделен човек е условие за свободното развитие на всички. Такъв е урокът от историята на ГДР.
 
(аплодисменти)                                                                   
За нас обаче, скъпи приятелки и приятели, е също толкова важно да проанализираме опита на работническото движение в капиталистическите общества. Бихме направили грешка, ако бяхме се оставили по натиска на нашите противници да стесним погледа си върху 40-те години на ГДР през последното столетие. След сливането на двете леви партии е необходимо, постоянно да си припомняме, защо например работническото движение беше разцепено преди 90 години. Отговорът е нераделен от дейността на Карл Либкнехт и Роза Люксембург, чийто политически завет днес повече от всякога ни задължава: Либкнехтовото „ДОЛУ ВОЙНАТА!” намери своето отражение в Речта на Вили Бранд при удостояването му с Нобелова награда, в която той нарече войната "ultima irratio" (И.Г.: извадка от оригиналната реч на Бранд: „War is no longer the ultima ratio but rather the ultima irratio. Even if this is still not a generally held view, I personally understand a policy for peace as a genuine Realpolitik of this epoch.”) Противно на това войната за другите федерални партии, включително за СДПГ, отново е "ultima ratio". Но ние настояваме: Войната не е средство за политиката! От немска земя никога повече не трябва да излиза война! (аплодисменти)
НАТО, скъпи приятелки и приятели, някога беше отбранителен съюз. Междувременно тя се превърна в един интервенционен съюз под водачеството на Съединениете щати. За водещата сила на Запада Михаил Горбачов наскоро каза пред „Дейли Телеграф”: САЩ не могат да търпят никоя друга страна, която действа независимо. Всеки американски президент се нуждае от своята война. Той казва, че имал понякога чувството, че САЩ възнамеряват да водят война срещу целия свят. Ами това също трябва да бъде разбрано накрая на Запад - това което там е формулирал Михаил Горбачов. Ние, ЛЕВИЦАТА, не искаме външна политика, която се основава на военното заграбване на суровинни източници и пазари за пласмент. Такова НАТО, което навсякъде по света интервенира и разрушава международното право, ние отхвърляме! (аплодисменти)                                    Вместо това ние се нуждаем от една система за колективна сигурност, в която партньорите в случай на нападение се подпомагат  един друг, и в която те се въздържат от всякакви заплахи с насилие или прилагане на насилие, каквито са несъвместими с целите на Обединените нации. Но още по-важно е, най-после да се разоръжаваме, а не по-нататък да се въоръжаваме и да прогоним атомното оръжие от този свят! Върху това трябва да се концентрират държавите от света своите усилия! (аплодисменти)
 
  
                 

Много повече от бойни части, които да се разполагат по света, Германия би се нуждала от помощни сили, които да се използват при катастрофи, като тези в Мианмар или Китай, за да се помогне на хората и да се смекчи тяхното бедствие. Нека да направим такива помощни сили като символ на ЛЕВИЦАТА, когато става въпрос да се застъпваме за човешките права по целия свят. По такъв начин ние бихме си направили извод от историята на тази страна през миналото столетие. (аплодисменти)

Роза Люксембург, скъпи приятелки и приятели, беше човек с силна визия. И така, тя предусещаше грешките, които работническото движение би правило през държавния социализъм и капитализма, като ни записа в основната книга следното: Равенството без свобода е подтисничество. А свободата без равенство е експлоатация. Тя даваше един ясен отговор на често поставяния въпрос, какво е демократичният социализъм. Демократичният социализъм е общество, което се основава на свободата и равенството, общество без експлоатация и подтисничество. Какво означаваше равенство без свобода, усетиха източните германци в ГДР. А какво означава свобода без равенство, преживяват днес получателите на Харц IV-подаянията, наемните работници, живеещите в бедност деца или продавачките от супермаркетите, които са заети в миниджоб и до тоалетната биват наблюдавани с камери. Това е свобода без равенство. (аплодисменти)

Някои сведения от пресата относно свободата ме карат все пак да кажа ясно следното. Понякога човек трябва да може да се придържа и към логиката, когато се изразява по такива въпроси. В първия семестър по математика учехме, че много заключения се правят по следния модел: Тук седи една бълха, сега аз й крясвам и тя подскача. После й откъсвам краката, пак и крещя, но тя естествено вече не скача. Следователно тя чува с краката си – По такава логика протича съставянето на изводи от много хора, които се изказват по определени въпроси пред обществеността. Какво имам предвид с това? Когато човек иска да се изрази по същността, трябва да познава два термина и те се казват все пак: достатъчно и необходимо. А за свободата е в сила следното: Необходима за свободата естествено е политическата свобода и духовната свобода. Необходимо за свободата естествено е социалното равенство, защото все пак е вярно, че например на болните от спин в Африка малко им е от полза политическата и духовната свобода. Но достатъчни за свободата им са само и двете заедно. Социалната справедливост и политическата и духовна свобода. Само двете заедно са достатъчни. С едната само – не става!(аплодисменти) 

И това е урокът от историята, за който точно тук исках да напомня! ! (аплодисменти)

След провала на държавния социализъм задачата на ЛЕВИЦАТА в обществото е, да прокарва повече равенство и по-малко експлоатация. С право италианският философ Норберто Бобио виждаше в равенството централната стойност на левите партии. А по отношение на ХДС/ХСС ще добавя, че очерненото от тях като „уравниловка” понятие в европейския запад без съмнение се отнася към християнството, към учението за равенството на всички деца на Бога. Бих желал да припомня за своята реч пред учредителния конгрес. Буквалният превод на думите „Обичай ближния си, както самия себе си” на иврит звучи така: Ти трябва да обичаш другаря си, равно на себе си.

Разбира се лесно е за ЛЕВИЦАТА, скъпи приятелки и приятели, да изисква в програмите си повече свобода и равенство в днешното наше общество. Много по-трудно е, и по този въпрос днес бих желал да говоря, е да се прокара това. И когато питат защо, тогава си струва отново да погледнем назад към нашата история. Примерно към момента, в който работническото движение се разцепи. За Себастиан Хафнер „немската революция от 1918/19 година беше една социалдемократическа революция, която беше разгромена от социал-демократическото ръководство. Едно събитие, което в световната история едва ли има равно на себе си”. Един кратък епизод показва, в каква степен тогавашното ръководство на СДПГ се е идентифицирало със съществуващия ред. На въпроса на райхсканцлера Макс фон Баден „Имам ли Ви на моя страна в борбата против социалната революция”, социал-демократът Фридрих Еберт отговорил: „Ако кайзерът не абдикира, тогава социалната революция е неизбежна. Аз обаче не я искам, аз я мразя като грях.” По този начин той е и действал тогава. От януари до май 1919 г в Германия бушуваше една кървава гражданска война, която остави след себе си хиляди жертви и голяма горчивина. Той постави тогава жалоните за фаталната история на Ваймарската република и доведе до окончателното разцепване на работническото движение. Историята разбира се не се повтаря. Но 80 години по-късно един социалдемократически федерален канцлер прокара най-голямото намаляване на социалните придобивки във Федерална република Германия и взе участие също така в противоречащи на международното право войни. Аз припомням за тези два момента в работническото движение, тъй като те неумолимо повдигат въпроса, защо политици от левицата в течение на историята така ужасяващо са разочаровали в очакванията им своите привърженици. Това не е въпрос, който другите трябва да ни задават, това е един въпрос, който ние трябва да си поставим! Ако ние не си зададем този въпрос, в такъв случай ние не учим нищо от нашата история и следователно няма да можем да извлечем никакви поуки от историята! !(аплодисменти)   

Маркс и Енгелс дадоха в немската идеология решаващо указание , защо това е толкова трудно. „Мислите на господстващата класа във всяка епоха са господстващите мисли. Това означава, че класата, която е господстващата материална сила на обществото, същевременно е и негова господстваща духовна сила.” Този анализ на основополагащите мислители на работническото движение Гьоте го е заложил предварително в своя Фауст. "Was ihr den Geist der Zeiten heiЯt, das ist im Grund der Herren eigner Geist, in dem die Zeiten sich bespiegeln." (Това, което наричате дух на времето, е всъщност собственият дух на господарите, във който се оглежда времето). (аплодисменти) Ако искаме следователно, скъпи приятелки и приятели, да правим лява политика, тогава трябва да имаме смелостта, да се обслужваме от собственото си разбиране без ръководството на някой друг. Или по-просто казано: не трябва да се огъваме пред стопанството и пред представляващите интересите на стопанството вестници и медии. Това често е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Трябва да имаме даже смелостта, да говорим собствен език.

А ето и още един интересен цитат: „Едно от неизлечимите състояния е това, че и най-честният реформатор, който с изтъркан език препоръчва новост, чрез възприемане на изтъркан категориен апарат и на стоящата зад това лоша философия укрепва властта на настоящето, която той би желал да разруши.” Това написаха Хоркхаймер и Адорно в „Диалектика на просвещението” през 1947 г. С други думи, предизвикателството пред ЛЕВИЦАТА е следното: Който говори езика на господстващите, укрепва съществуващото състояние. А, скъпи приятелки и приятели, това е едно голямо предизвикателство. (аплодисм.)

Стандартен пример за този механизъм е понятието допълнителни разходи за заплати Всички конкуриращи се с нас партии искат да намалят допълнителните разходи за заплати. Това означава, както Лотар вече говори по въпроса, че те искат да намалят парите за пенсионери, безработни, болни и нуждаеши се от грижи. Едно единствено понятие, а не политиците - и това тук ще го кажа съвсем остро - едно единствено понятие определяше съвсем съществено политиката от последните години. ЛЕВИЦАТА трябва да намери своя собствен език, като по-добре се обърне към диалектиката. Да бъдеш диалектик означава, да имаш попътния вятър на историята в платната си. Платната са понятията. Обаче не е достатъчно да разполагаш с платна. Изкуството е да можеш да ги насочиш. Това е решаващото – Толкова от Walter Benjamin. Ние поставихме понятия: ЛЕВИЦАТА, минималната заплата, Харц IV трябва да се премахне, ние искаме твърда пенсия по бедност и бундесверът трябва да се маха от Афганистан. И ние имаме попътния вятър в платната. Това ще предизвика нашия успех, скъпи приятелки и приятели.

Ако тази поставена от Валтер Бенямин задача започне да бъде изпълнявана и имаме визия за един нов общестен ред, тогава остава да проверим възможностите за промяна в обществото. По този въпрос Маркс казваше: „Един обществен ред никога не залязва, преди да са развити всички производителни сили, за които той не е достатъчно широк и нови по-високи производствени отношения никога не възникват вместо това, преди материалните условия за съществуване на същите да са покълнали в скута на самото старо общество.” Живеем ли, скъпи приятелки и приятели, в едно таково време на преход? Какво покълва днес в скута на нашето общество? Този, който иска да представи един модерен ляв проект за политиката, трябва да се сблъска с капитализма в един нова одежда, с финансовопазарно практикувания капитализъм, защото това е решаващият въпрос на нашето време: Как посреща политиката финансовопазарно упражнявания капитализъм? (аплодисменти) Нашите предложения за регулиране на финансовите пазари за известни:

1.          Преминаващият границите трансфер на капитал отново трябва да бъде контролиран.

2.          Обменните курсове трябва да бъдат стабилизирани.

3.          Тобин-таксите върху международните финансови транзакции трябва да бъдат повишени.

4.          Данъчните оазиси трябва да бъдат пресушени.

5.          Рейтинг-агенциите трябва да бъдат контролирани от обществото, най-добре в държавни ръце, тъй като те предизвикаха големи нещастия през последните години. (аплодисменти)

6.          Хедж-фондовете ще бъдат забранени. Тези фондове също допринесоха значително за разрушаването на цели икономики. (аплодисменти)

7.          За банковия сектор ще бъдат приети международни правила.

8.          Финансовият контрол работи интернационално координирано по същите стандарти. Тук става въпрос на първо място за осигуряването на собствения капитал от рискове.

9.          Ние трябва да въведем най-после в Германия данък оборот върху борсите, както това е в други страни. Други страни в Европа правят това, а ние защо не? (аплодисменти)

10.      Ние настояваме, щото акционните опции за заплащане на мениджъри да бъдат забранени, по същия начин както и бонуси за висшите сили в банковия сектор, защото акционните опции водят до извършване на масови уволнения, с цел да се повиши собственото имущество. Това е перверзността на финансовопазарно упражнявания капитализъм! (аплодисменти) Бонусите водят по принцип към създаване на финансови продукти, които после не разбират даже и онези, които са ги създали, както видяхме това при IKB (Deutsche Industriebank) и провинциалните банки в Бавария, в Северен Рейн-Вестфалия и в Саксония. Много би ми се искало да преживея някой ден публичния отчет, особено този на вестник BILD, когато до Landesbank в Бавария би бил не Хубер, а един ляв финансов министър, когато в Северен Рейн-Вестфалия не Рютгерс и Щайнбрюк, а един от левите би носил отговорността, и ако в Саксония не Милбрад, а някой от ляво би бил отговорният – тогава вестниците не биха били достатъчно големи. Другите не можели да боравят с пари! Този упрек, който ни се отправя, сега може да бъде отхвърлен с лекота!
 (аплодисменти)                                                                                                             

11.      Прехвърлянето на рискове към целеви дружества трябва да бъде забранено в Германия.

12.      Търговията с документирани с грамоти продукти, а това е отпадъчната търговия, която хвърли всички в тези милиарди загуби, трябва да бъде забранена.

Финансовото имущество в световен мащаб от 1980 г е нарастнало около три пъти по-бързо отколкото световният общестен продукт, а именно от 12 да 170 билиона долара или 170 000 млрд долара. Световният обществен продукт е нарастнал в същия интервал от време от 10 на 50 билиона долара.

Не фирмите и менажерите са на първо място главните актьори на днешния капитализъм, а финансовите инвеститори. Отмина времето, когато един от създателите на фирмата Сименс, Вернер фон Сименс, казваше: „За моментната печалба няма да продам бъдещето.” Това може да се обърне. Днес е така, че за моментната печалба се продава бъдещето! И точно това трябва да промени политиката, ако тя иска да бъде актуална, (аплодисменти) ако иска да знае коя е нейната задача.

Ловът за висока възвращаемост на инвестициите във връзка с авантюристични спекулации с обменните курсове, суровините и хранителните продукти определя световното стопанство. Предприятия заедно с персонала им биват изкупувани, накълцвани и след кратко време отново продавани. С цел по-високи печалби във фирмите се прокарват нови стандарти. Под натиска на финансовите инвеститори се снижават заплатите, удължава се работното време, дават се незаплатени свръхчасове, орязват се социални придобивки и се премахват дългосрочно действащи изследователско-развойни задачи. Когато в някои фирми се прокарат такива подходи на действие, конкуренцията се грижи за това, щото те да се превърнат в общ стандарт в икономиката. И това е, ако искате така да го кажем, обяснението за днешното развитие, за случая на процента на заплащане, за едно състояние на нещата, каквото ние в Германия още никога не сме имали, че въпреки нарастващата реална икономика заплатите и пенсиите падат. Сега се брои вече само максимизирането на shareholder value (имуществото на акционерите). Онези, които седят в правителствата и парламентите, имат вече само задачата, под натиска на финансовите инвеститори да се грижат за това, щото финансовият обект Германия да бъде атрактивен. И така християн-, социал- и свободните демократи заедно със зелените ежедневно пеят песента за необходимостта да се снижават разходите за заплати, с цел да се засили конкурентноспособността на обекта Германия. Те се чувстват задължени, отново и отново да снижават данъците на фирмите, за да направят Германия свежа за бъдещето. Особено задължение им е приватизирането на обществената собственост. След пощите и Телеком сега идва ред на железниците. Ах, че тъжна игра е това, че СДПГ отново се преклони. Който каже „24,9 %”, ще бъде разбира се принуден ден след ден да каже първо 25 % ,а после 50 % за частните инвеститори и така нататък. Какво са научили те в края на краищата от своята некадърност през последните години? Железниците принадлежат на обществената собственост! (аплодисменти)                                                      (31:30’)

Точно толкова лоша, ако не и по-лоша е приватизацията на системите за обществено осигуряване. Финансовата индустрия отдавна гледаше завистливо и жадно към социалните каси и предприе големи усилия да вложи с осигурена печалба една част от милиардите, които наемните работници спестяват за осигуряване на жизнените си рискове. В хода на тези приватизационни оргии не само политици – имам предвид големите, които сега са в разни фирми, фирми за наемане или в Private Equity-компаниите или навсякъде другаде, но и синдикалните дейци, като Riester или Hansen се превърнаха в нещастни лакеи на търсещия имущество финансов капитал. (апл.)

Финансовият капитализъм, скъпи приятелки и приятели, доведе до едно драматично разместване във взаимоотношенията на властта и силите в политиката и обществото. Малко преди встъпването на червено-зеленото правителство през 1998 г тогавашният президент на Федералната банка Титмайер се обърна пред световния икономически форум в Давос към събралите се правителствени ръководители с думите: „Господа, Вие всички сега сте подложени на контрола на международните финансови пазари.” А в началото на червено-зеленото правителство Йошка Фишер се раздели с политиката чрез изречението: „Вие сигурно не вярвате все пак, че можете да правите политика срещу международните финансови пазари.” Последиците от това господство днес ние можем да видим в Германия – случаят с процента за заплатите, детската бедност, постоянно разширяващият се сектор на ниските заплати, несигурните и съмнителни трудови взаимоотношения – накратко казано, изпразването от съдържание на представителната демокрация.

 Демокрация, и ние оставаме на тази гледна точка, се нарича политически ред, при който нещата се решават не в интерес на малцинството, а в интерес на мнозинството. По това, че при нас нещата се решават в интерес на мнозинството, от много години не може и да става вече дума. Падащите заплати и пенсии карат все повече гражданки и граждани да се съмняват в нашата представителна демокрация. (аплодисменти)                                   

ЛЕВИЦАТА я разбираме като демократично и социално движение за обновление. Който иска да спаси демокрацията и да застане срещу все по-бързо въртящото се колело на финансовопазарно упражнявания капитал, трябва да постави под въпрос неговата централна предпоставка. А именно в самоволното разполагане на фирмените собственици и финансовите инвеститори с печалбата, инвестициите и капитала. Докато не променим това, ние няма да живеем в демократично общество. Ето защо ЛЕВИЦАТА ще внесе в германския бундестаг един проектозакон за въвеждане на паритетното участие в съуправлението на предприятията с регионално и национално значение. И аз бих искал да видя, как синдикалните функционери като Бранднер или други при поименното гласуване ще дадат своя вот! Да, ние всичките тях ще ги предизвикаме отново!  (аплодисменти)                                                                                      (34:50’)

Също толкова важно, защото е променящо системата, даже преодолояващо системата, е едно друго разпределение на нарастването на фирменото имущество. Когато даден работодател изгради един производствен цех и заплати принадлежащия там инвентар, за да започне едно производство, тогава фирменото имущество му принадлежи. Когато обаче от текущото производство бъде финансиран един втори цех с инвентара му, тогава този втори цех принадлежи не само на собственика, но и на колектива, без чийто труд това имущество никога не би възникнало! (аплодисменти) Поради това ние предлагаме нарастването на фирменото имущество наполовина да бъде предоставено на колектива. Когато аз наскоро по принцип докладвах това в немския бундестаг, пожънах очудено клатене на главите. Отново за сетен път се видя, как променящият се капитализъм деформира мисленето на хората. През втората половина на миналия век политическите партии дискутираха все още като естествено относно новото разпределение на продуктивното имущество. СДПГ например казваше в Годесбергската си програма от 1959 г следното: Съществен белег на модерното стопанство е постоянно засилващият се процес на концентрация. Който в рамките на големите организации на икономиката разполага с милионни стойности и с десетки хиляди наемни работници, той не само стопанисва, но той упражнява и власт на господство. Власт господстваща върху хората. Подходящи мерки трябваше да се погрижат за това, щото една умерена част от постоянния прираст на фирмено имущество в едрото стопанство като собственост да бъде широко разсеяна или да се вкара в служба на обществените цели.

Във Фрайбургските тези на Св.ДП от октомври 1971 г стоят следните революционни думи: „Днес нарастването на продуктивния капитал от печалбите се концентрира в ръцете на малцина капиталопритежатели. Това е политически опасно за обществото, социално несправедливо и несъвместимо с либералните изисквания за равенство на жизнените шансове и оптимални условия за саморазгръщане.” Човек слуша и се чуди! Този стопански ред, какъвто днес го имаме и който повече не се поставя под въпрос, не беше според мнението на фрайбургската Св.ДП съвместима нито с равенството нажизнените шансове, нито с условията за саморазгръщане на хората. А точно същото е в сила и днес! Ние искаме да постигнем едно ново разпределение на фирменото имущество, с цел най-после да създадем повече демокрация! (аплодисменти)  

Финансовопазарно упражняваният капитализъм изисква от колективите в една непозната досега степен постоянно приспособяване към апарата и подчинение на неговия авторитет. Освен натиск с натоварването и чужда определеност на зависимия труд като друго натоварване се добавя и това, че наемният работник е подреден в процеси, които той често вследствие на липса на информация относно общите взаимозависимости само трудно може да обхване.Всичко това води до положение, че от различния опит в предприятието в напрегнатото поле на разни подчинения се развиват демократични или недемократични основни нагласи и начини на поведение. Да, това е така. Също и правилникът на предприятието определя, дали се развиват демократични или антидемократични нагласи. Пълнолетният и просветен гражданин иска и като наемен работник да се чувства като субект, а не като обект в неразбираемите за него процеси за вземане на решения. Той желае правилно да може да оценява своята роля и своето положение в една система на социални отношения. Той иска да бъде информиран и да влияе върху процесите на вземане на решения и на планиране. Демокрацията предполага добра и правилна информация. Това е в сила за икономиката и за цялостното обществено развитие! (аплодисменти)                              

И с това, скъпи приятелки и приятели, пристъпвам към една друга тема, която през последните години също потъна някъде, която сега обаче отново идва поставена на дневен ред от финансовопазарно осъществявания капитализъм. Идвам към темата за свободата на печата. Медийните концерни, а пред всички Шпрингер, се дразнят люто, когато се цитира някой от техните. Свобода на печата, така беше казал веднъж Паул Зете (Paul Sehte), е свободата на 200 души да разпространяват своето мнение. След вълните на концентрация от последните десетилетия днес Паул Зете би говорил може би за 20 души. Но в ерата на финансовопазарно упражнявания капитализъм свободата на печата се погребва все повече. Най-спектакулярният случай е "Wallstreet



Тагове:   още,   нас,   Оскар,


Гласувай:
0
0



1. анонимен - XVIzEEJp
25.05.2011 03:40
Thank God! Someone with brains spekas!
цитирай
2. анонимен - wgVRlsbZB
25.05.2011 15:39
a1J8qe <a href="http://hlokxcoxvuiu.com/">hlokxcoxvuiu</a>
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 2603272
Постинги: 2889
Коментари: 877
Гласове: 761
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930