ГСДП, без да разбира това, правеше политика срещу Европа

Интервю на Оскар Лафонтен на 10 март 2009

Оскар Лафонтен, председател на партията и на парламентарната фракция на ЛЕВИЦАТА в Германия, счита неолибералната политика на ГСДП през изминалите години за съотговорна за сегашната финансова и икономическа криза: „Нейният законово организиран дъмпинг на заплатите и данъците вкара европейския валутен съюз в криза за съществуването му.” Преди всичко Шрьодер, Мюнтеферинг, а сега и Щайнмайер според него са подчинили политиката си на интересите на стопанските и банкови съюзи и са се поставили в подчиненост външно политически на САЩ. Лафонтен остро критикува ХДС/ХСС, ГСДП, Зелените и Св.ДП заради тяхната политика в полза на крупните фирми и банки: „Едностанчивото облагодетелстване на част от населението – крупните собственици, високозаплатените и имущите – в тежест на мнозинството отслабва за дълго демокрацията.”

На 11 март 1999 г ти си подаде оставката като федерален финансов министър на Германия и председател на ГСДП. Едва ли коя да е друга оставка на немски политик на федерално равнище е получавала внимание и от един ред в медиите 10 години по-късно. И едва ли някоя оставка даже и след тези 10 години е предизвиквала подобни нападки срещу тебе на бивши твои съратници. Какво табу толкова пък си нарушил?

Оскар Лафонтен: За много хора нарушаване на табу е, че съм подал оставка като министър, че съм предал депутатския си мандат и че съм напуснал ГСДП. А за мене беше нарушаване на табуто това, че Германската социал-демократическа партия извърши предателство спрямо своите политически убеждения, с които тя през 1998 спечели изборите за Бундестаг. Програмата 2010, Херц-IV и участието в противоречащи на международното право войни нямат вече нищо общо със социалдемократическата политика.

Съгласието за участие в Югославската война и за въвеждането на законите Харц Шрьодер даде в условията на една мърмореща ГСДП. Как можа да се стигне дотам, че най-старата немска партия в рамките на няколко години изхвърли почти всички свои основни постановки зад борда?

О.Л.: Преди всичко Шрьодер, Мюнтеферинг, а сега и Щайнмайер подчиниха политиката си на интересите на стопанските и финансови корпорации. А външнополитически – ако само погледнем превърналото се в основен момент по време на изборната борба критично отношение към Иракската война – се поставиха в подчинение на САЩ. С това си поведение те предадоха принудително такива социалдемократически принципи като равна заплата за равен тръд или отхвърляне на войната като средство за прокарване на политически цели. Ако ГСДП иска да се върне към една политика в интерес на мнозинството от населението и на мира, то тя трябва да се върне към потъпкваните с крака в течение на години основни социалдемократически принципи. И то не само с устни обещания, а с правдоподобно поведение.

10 години по-късно Германия участваше и участва пряко и непряко във войни. Армията на бедните във федералната република ежедневно нараства. Страната е изложена на най-голямата в света финансова и икономическа криза от десетилетия. Нанесоха ли сегашните правителствени партии ХДС/ХСС и ГСДП, както и Св.ДП и зелените, щети на нашата демокрация?

О.Л.: Едностранчивото облагодетелстване на част от населението – крупните предприемачи, по-високо платените и богатите – за сметака на мнозинството отслабва за дълго демокрацията. ХДС/ХСС, ГСДП, Зелените и Св.ДП правеха политика за крупни фирми и банки. Те се и финансират от тях чрез големи дарения и по този начин се корумпират политически. ЛЕВИЦАТА не получава дарения от индустриални концерни и банки. Тя отхвърля този начин на партийно финансиране по принцип. От 1998 г насам ГСДП получи повече от 1,4 мил. Евро от банки и застрахователни дружества, Зелените – над 607 хил. Евро, ХДС – 5,2 мил. Евро, ХСС – почти 1 мил. Евро, а Св.ДП – над 2 мил. Евро. Губещи от упражняваната от тези партии в интерес на концерните политика са наемните работници, пенсионерите и социално слабите, с това и мнозинството от семействата. За тях се наложи да преживеят през този период значително понижение на реалните си доходи. Днес най-богатите 10 % от обществото притежават 60 % от цялото богатство, а най-нископоставените 10 % противно на тях са задлъжнелите. Тази все повече увеличаваща се пропаст между бедни и богати демокрацията не може да понесе за дълго.

 Едва отскоро гражданите четат и слушат за кризата.  Сега все повече хора са засегнати от загубването или страха за работното си място. Ти обвиняваш ХДС и ГСДП за това, че твърде дълго са разкрасявали ситуацията и са въвеждали в заблуждение хората относно истинския обхват на кризата.

О.Л.: Федералният министър на финансите Щайнбрук  казваше не преди много време, че не можел да си представи, че фалитът на дадена банка в исландия би могла да има въздействие върху германия. Говорейки за кризата в САШ, подалият сега оставка министър на икономиката Глос съветваше САЩ, „да се върнели към собствената си врата”. И двамата дълго не разбираха, че ние имаме работа с една международно преплетена финансова система. А когато после финансовата криза удари производствените предприятия, правителството на Меркел се опъваше да предложи една конюнктурна програма за спасяване на работни места. Сегашният конюнктурен пакет на голямата коалиция е отново твърде недостатъчен и социално несправедлив. Федералното правителство по този въпрос отново трябва да помисли, ако би желало на балансира обусловеното от кризата изчезване на частното търсене и да спаси работни места. За стръмното нарастване на безработицата правителството трябва д аноси отговорност с мудното си поведение.

 Шефът на Асоциацията на работодателите МЕТАЛ Канегисер счита, че заради един фалит на автомобилостроителя Опел немското стопанство нямало да загине. Министъра на икономиката от ХСС Гутенберг пък иска да помага само на „здрави предприятия”. Ще доведе ли кризата до един нов ред в стопанския пейзаж на германия?

О.Л.: С поведението си спрямо Опел шефът на Съюза на работодателите не представляваше интересите на неговите членове.  Един фалит на Опел би означавал също така край на средните доставящи предприятия и техните колективи. Новият стопански министър отново ще трябва да се мъчи да отговаря на въпроса, коя фирма в условията на икономическа криза с такъв обхват все още може да бъде разглеждана като „здрава”. По оценките на Световната банка през тази година световната икономика за първи път след втората световна война ще се свие, а световната търговия ще преживее най-силния си упадък от 80 години насам. Германските предприятия ще бъдат особено засегнати от това, тъй като политиката на преразпределение отдолу нагоре, натискът върху заплатите, пенсиите и социалните дейности ще отслаби вътрешния германски пазар и ще повиши зависимостта от експорта. Поради това ЛЕВИЦАТА настоява за въвеждане на законна минимална заплата от 8,71 евро, както във Франция, повишаване на пенсиите с 4 % и Харц-добавките на 435 евро. Хората, които трябва да живеят от това, отново биха изхарчили тези пари и така биха стабилизирали търсенето. Обратно на това федералното правителство предвижда преди всичко облекчаването на получателите на високи доходи. Те обаче отнасят парите си по-скоро към банката, отколкото да ги харчат. Резултатът е никакъв нов ред в икономиката, а нейното по-нататъшно отслабване и задълбочаване на пропастта между богати и бедни.