Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.03.2009 17:12 - Оскар Лафонтен - Европа се нуждае от една силна Левица
Автор: iliaganchev Категория: Политика   
Прочетен: 3285 Коментари: 9 Гласове:
0

Последна промяна: 16.03.2009 09:31


Европа се нуждае от една силна Левица

Реч на Оскар Лафонтен, председател на партия ЛЕВИЦАТА пред конгреса на партията, посветен на евроизборите, състоял се в гр. Есен на 28 фев. 2009

Многоуважаеми дами и господа, скъпи приятелки и приятели, скъпи другарки и другари, този партиен конгрес се провежда в едно изключително време. Един период, който ще има подобно значение за бъдещото развитие на обществото, както примерно Втората световна война или падането на стената. И предизвикателството, пред което стоим сега, може да се опише по подобен начин.

След Втората световна война стоеше въпросът, дали ще се състои построяването на едно демократично и социално общество. И тогава беше взето решението да се създаде демокрация в политиката, но в стопанството да се запази абсолютизмът. В онези времена един министър-председател от ХДС, който се считаше за христянски социалист казваше: С течение на времето това няма да свърши добре – от една страна формална демокрация в политиката, а от друга страна абсолютизъм в стoпанството.

И се случи това, което дойде след десетилетия, а после падна и стената. И тогава отново имахме шанс – а именно шанса да приложим собствеността в бившата ГДР за построяването на един демократичен обществен ред, което ще рече да се реализира и демокрация в стопанството. А това би означавало тази собственост не да се приватизира, а да се превърне в дялово участие на трудовите колективи и в демократични икономически структури. Това беше големият шанс на германското единство. Той беше пропилян! ***

А сега имаме едно глобално предизвикателство. Това, което именно сега се случва, е отнемане на милиони и много милиони от хората по цял свят. Пропиляват се милиарди, милиарди бяха прахосани. Но все някога тези милиарди ще бъдат поставени в сметката. И голямото предизвикателство за нас, за Левицата в Европа и за Левицата в света, а естествено и в Германия, е, ние да се погрижим, щото този път да не трябва сметките на първо място да ги плащат както през изминалите десетилетия наемните работници, пенсионерите и социално слабите.  Това започва вече в Европа. Ние трябва да предотвратим продължаването на този процес.*** 

Това би могло може би да се обясни най-добре със случая с Hypo Real Estate, тази банка, която сега изгълтва невероятни суми. Кой можеше преди това да си представи, че ще бъде решено точно така, сто милиарда или и повече да се приготвят, за да се оправи една банка. И по този въпрос се провеждат страхотни дискусии в дясната страна на политическия спектър, дали тук отнемането на собстеност въобще било допустимо. Това обаче трябва да постави пред нас въпроса, какво означава всъщност СОБСТВЕНОСТ? Кой тук всъщност трябва да бъде лишен от собственост? Имат ли онези, които толкова говорят за собственост изобщо представа за понятието собственост?

Във връзка с фамилията Шефлер, когато случаят все още не беше се изострил, аз поставих веднъж въпроса: Може ли една единствена жена с нейния син да изработи милиарди? На кого и на какво основание кое принадлежи всъщност в това общество? Този въпрос ЛЕВИЦАТА отново трябва да постави на дневен ред и трябва да му отговори така, че естествено разпределението на собственост в нашето общество е било несправедливо, че нашият икономически ред досега е почивал върху отнемането на собственост от трудещите се и че наша цел трябва да бъде, да се даде на трудилите се собствеността, която те са си изработили. Това е голямата задача на левите в Германия и Европа.*** И тази банка HRE е моделът за това, че сега отново се отнема собственост от хората. Ние обаче виждаме, как в момента примерно в Ирландия трябва да бъде решена кризата. Там става въпрос за съкращения в публичните служби. Ние виждаме, как това се случва понастоящем в балтийските държави. Там също се извършва намаляване на заплащането на широк фронт. И вярва ли някой, че ако в Германия би имало едно черно-жълто мнозинство, нещата биха изглеждали по друг начин? Черно-жълтото мнозинство в Германия трябва да бъде предотвратено от онези, които иначе биха понесли мъките – това са пенсионерките и пенсионерите, заетите в труда и социално нуждаещите се. ***

А това, което се случва тук, е, че просто банките поради грешките им в търговската политика принуждават държавата, следователно нас, обществото, да им предоставяме все нови и нови чекове, или казано по друг начин, да влизаме във все повече задлъжнялост. И тук става въпрос точно за това, че тази Hypo Real Estate ден след ден практически отнема собственост от държавата и обществото, тъй като е известно, че тя е една банка, която принуждава обществото да предоставя милиардни суми за покриване. Така че едно одържавяване там не би било едно отнемане на собственост, а едно прилагане на сила, едно поставяне на хладно място, с цел да не продължава тази експлоатация на цялото общество и по-нататък. Това няма нищо общо с отнемане на собственост. ***

И голямото предизвикателство за нас сега е това, ние ясно да покажем и да спечелим привърженици, така че всички засегнати да схванат, че кризата на финансовите пазари е възникнала не само поради това, че примерно е лисвало регулирането, не се е случила само поради това, че е имало отделни искания за печалби, които са били безсрамни и ненормални – 25 процента, да – това бяха откачени искания за печалба, които могат да считат за правилни само душевно болните, при условие, че социалният продукт нараства с 3 процента! ***

Става въпрос за това, че ние като единствена политическа силадругите не! – ясно показваме, че погрешното разпределение на доходите и собствеността беше причината за кризата у нас и по света. Понастоящем това е проблемът. Ако отдолу нищо не пристига повече, а горе се събира все повече, тогава възниква въпросът, как тогава изобщо ще се влеят пари в икономиката. И все пак е ясно, че пари ще се вливат в икономиката, ако милионите дадат пари. Те няма да влязат в стопанството, ако едно малцинство е в състояние, да си поръчва луксозните блага. Такова беше примерно убеждението и на Лудвиг Ерхард, когото много хора цитират, но очевидно не са прочели едно важно негово изречение: А именно той беше на мнение, че растежът на производителността година след година трябва да влиза в потреблението. А през последните години под ръководството на коалициите от ХДС/ХСС, ГЕСП, Зелени и т.н. стана така, че нарастването на производителността, увеличението, което беше произведено, не се връщаше в магазина чрез нарастнали заплати или пенсии, а отиваше изключително и само към богатствоимащите – една структурна грешка на икономическата политика с опустошителни последици. ***

И затова ние сега имаме и други нагласи, когато става въпрос за това, че държавата се държи като пожарникар. Тя и няма друга възможност. Естествено банките трябва да бъдат одържавени – това Швеция вече ни го показа. Когато там се беше случила една криза – подобна, но не в този обхват -, шведите одържавиха банките, тъй като това беше най-евтиното и най-надеждно решение. Та съвсем авантюристично е, когато една крупна банка като Комерцбанк сега грабва 18 милиарда и не гарантира, че няма да спекулира и по-нататък, няма да прехвърля парите в данъчни оазиси или да ги използва извън баланса. Къде оставаме всъщност ние тук в Германия, ако такива неща са възможни! ***           

 2:     Затова ние казваме, че в индустриалния сектор – а там ще има редица мерки – искаме по-друга формулировка отколкото в миналото. Ние заставаме солидарни с трудовите колективи, които в момента се борят за своите работни места. На първо място разбира се онези, които сега се намират в центъра на дискусията – колективът на заводите Опел, а също и колективът на Шефлер и Конти. И ако дискутираме относно това, дали можем да им помогнем, тогава ние не бихме желали да помагаме нито на GM, нито на госпожа Шефлер, а както и винаги – ние желаем да помогнем на наемните работници на тези предприятия. Такава е нашата постановка. ***

Но големият шанс сега, скъпи приятели, се състои в това, най-после твърдо да направим така, че държавните мерки за подкрепа, когато те за дълго означават трансфери, в крайна сметка да бъдат превръщани в дялови участия на колективите. Този модел се разглеждаше още в началoто на работническото движение – прочетете старите писания. Дяловото участие на колектива е демократичната форма на икономиката. Вие можете да видите при железниците, при пощите, при телекома и навсякъде – там където е държавата, няма гаранции, че колективът е защитен. Ако колективът самият решава, тогава няма да има никаква приватизация на железници, няма да се приватизира спестовната каса, няма да има и други приватизации. Това са условията, които трябва да се разглеждат. ***

 И от само себе си се разбира, че когато ние тук, говорим за решаване на кризата, разсъждаваме е в европейски, тоест в глобални дименсии. Затова и искам да Ви кажа съвсем ясно: Това ненормално превземане, че се противопоставят кандидатури, с цел да се раздели тази партия на врагове и приятели на Европа, е просто смешно! Тук няма врагове на Европа на този партиен конгрес! Наблягам на това в цялата му яснота. За какво е цялото това бърборене!  ***

Онези в нашата партия, които са на мнение, че Лисабонският договор представлява някакъв прогрес и поради това можело да се подкрепи договорът – са в малцинство. Това е мнение, което трябва да се уважава. Естествено е в нашата партия да може да бъде изразявано такова мнение, това не стои под въпрос. Но също така недопустимо е, другите, които примерно казват – и това е голямото мнозинство, че ние като миролюбива партия не можем да одобрим никакъв договор, който ни задължава да се въоръжаваме, да наричаме врагове на Европа. Какво правим ние?  ***

И затова са и тези изисквания, които тук разглеждаме – солидарност, демокрация и свобода за Европа – това не са някакви празни фомули, които се пишат като плакати и просто казваме – е, чудесно, всички сме за това. Те всички са за това, всички партии в германския Бундестаг. Който обаче е за една демократична Европа, той трябва да подложи такива решаващи договори на народни референдуми, а не да ги оставя за решаване на правителствата и парламентите! ***

Който е за демократична Европа, той трябва да предостави на парламента законодателните пълномощия и правото на контрол. Разделението на властите е европейска идея. И не може да бъде, че точно ние в Европа ще започнем с това, правителствата да правят законите. Докъде ще стигне това погрешно развитие в европейското общество? ***

Ние сме за еврото и ние своевременно и достатъчно рано казахме, само еврото не може да бъде всичко. Освен еврото ние се нуждаем и от едно икономическо управление. Върху това имаше продължителен консенсус в Европейската общност, докато после се случи друго. Всеки може да философства сега за това. Но точно сега се видя, че е било необходимо наличието на икономическо управление. Противостоенето на европейските държави, като се започне с Федералната република, от Меркел и Щайнбрук или както там се казват всичките те, по-скоро навреди, вместо да помогне. Ние от ЛЕВИЦАТА бяхме единствената партия в германския Бундестаг, която поощряваше една европейска координирана стопанска и конюнктурна програма. Ние я предложихме за одобрение, а всички други я отхвърлиха. ***

Но ние се нуждаем не само от едно икономическо управление, а и от координация по заплащането на европейско ниво. Многократно предупреждавахме за това в немския Бундестаг, че валутният съюз ще бъде подложен на напрежения, ако едните прилагат дъмпинг в заплащането, а другите не участват в това. Това днес можем да го видим като в учебник. Държавите, които не вземаха участие в дъмпинга по заплащането, естествено имат значителни проблеми с немската експортна икономика. Ние акумулираме в европейските държави излишъци, които са свръхнормални. Последицата е, че възниква все по-голямо недоволство, свързано с валутната система. И тогава е естествена и последицата, когато някои говорят за това, че ще напуснат валутната система – този въпрос тук поради липса на време няма да разглеждам. Но отговорът, който германците трябва да дадат, е различен от този от миналото. По-рано държавите-членки можеха, когато поради тази конкуренция с дъмпинговото заплащане оставаха на опашката, да извършват девалвация. Тогава това предимство в заплащането, предимството на разходите отново биваше компенсирано. Днес обаче девалвация вече не е възможна, нито за италианците, нито за испанците, нито за португалците или някои други. А какво е сега? Сега приспособяването на развитието, хармонизирането на развитието преминава само през развитието на заплащането. Това ще рече – и искам да го кажа с цялата яснота тук, дори и когато не се разбира от голямото мнозинство участници в дискусията – че Германия сега в противовес на другите европейски държави трябва да бъде начело на нарастванията в заплащането. Такъв е единственият логичен отговор на погрешното развитие в Европейската общност. ***

Ние изискваме не само четирите пункта, за които споменах тук – допитването до народите, парламента с правото си за законодателство, икономическо правителство и координация в заплащането -, ние в крайна сметка изискваме и един минимален стандарт при данъците и социалното дело. Това е един ляв проект, който ДЕСНИЦАТА постоянно и навсякъде торпилира. Не трябва да бъде така, че в Европа да продължава да се случва конкуренцията, кой да има най-ниските данъци за богатите, за лихвените приходи и т.н. и кой да има най-лошия социален и екологичен стандарт. Не бива да е възможно да съществува такова съревнование за сметка на мнозинството от населението. ***

Тук аз поставям искането и го казвам по адрес на федералното правителство – аз искам, федералното правителство най-после да прекрати своята съпротива срещу еврооблигациите. Еврооблигациите са държавни заеми на европейско равнище. И когато националният социалдемократ – тук се спирам на формулата за борба – Щайнбрук разказва, че тогава той трябвало да заплати три милиарда в повече като лихви, и че той не можел да си позволи това с немския данъкоплатец, то в такъв случай този човек няма поглед върху европейското социално и икономическо положение. Ние сме печелбарите на европейската общност, ние натрупахме стотици милиарди експортни излишъци, тогава трябва и да приемем, когато други страни, които вследствие на нашия дъмпинг в заплащането са се развивали по-зле, трябва да получат помощи с евробондове. ***

По-нататък, ние изискваме, Централната европейска банка най-после да се задължи с проблема трудова заетост. Ниските проценти на растеж през миналите години, по-лошото развитие по заетостта в миналите години в Европа в сравнение с други индустриални държави могат да се обяснят с това, че ние имаме идеология, която е тази на една независима банка. Следователно на една не демократично контролирана Централна банка, а една независима Централна банка, която има задължение само за ценова и паричностойностна стабилност. Кого обслужва това на първо място – може би онези, които имат големи надвишаващи авуарите кредити и вече не могат да ги плащат, или обслужва стабилността на паричната стойност? На кого служи това всъщност? И тук ние в съгласие с многото други европейски държави трябва да поставим едно искане и то гласи следното: Европейската централна банка трябва да бъде подложена на контрол и да се обвърже с растежа и трудовата заетост. ***

Ние изискваме освен това общи стандарти за регулиране на финансовите пазари в Европа. Към тях трябва да се отнасят

1.                     забрана на Хедж-фондовете

2.                     забрана на SPE (дружествата със специална инвестиционна цел)

3.                     забрана на данъчните оазиси

4.                     забрана на секюритизациите

Учудващо е просто, че тези четири искания в Германия досега не са били и най-малко взети под внимание отстрана на федералното правителство! Навсякъде заседават и изобщо нищо не се случва – все оюе се изсипват пари в данъчните оазиси, все още се правят бизнеси извън баланса, секюритизациите продължават да се продават и т.н. Те нищо не са научили от кризата. Ние най-после трябва да ги принудим, да си извлекат поуките от това. ***

Ние затова и отхвърлихме Лисабонския договор, защото той изцяло беше изпреварен от развитието. Досега това са го разбрали твърде малко хора. Този договор установява една икономическа конституция, която жалко се провали, която се провали с трясък. Тук искам да прочета само една постановка. Понякога си мисля, че отговорните в правителствата на държавите-членки, когато говорят за гегулирането на финансовите пазари, не четат договора. Там пише: „В рамките на дефинициите на тази глава са забранени всички ограничения на трансфера на капитал между държавите-членки и между държавите-членкиten и трети страни.” Трети страни – към тях спадат и данъчните оазиси. Там пише още: „В рамките на дефинициите в тази глава са забранени всички ограничения на платежния трансфер между държавите-членки и между държавите-членки и трети страни. Скъпи приятели, даже и иначе от нищо да не разбирах, но ако виждам, че контролът над капиталовия трансфер в Договора изрично е забранен, тогава трябва да отхвърля този Договор, ако съм имал понятие от финансовата криза, от спекулацията и от всичко онова, което сега създава в света големи проблеми! ***

Ние предложихме на немския Бундестаг съответен каталог, за да се вземат решения от немска страна по тези правила. Ние направихме опит да помогнем на коалиционерите, като представихме каталога, който Хелмут Шмидт буквално беше написал в „Xeit”. И този каталог задължаваше примерно немските банки да не извършват повече сделки с данъчни оазиси, а такива сделки би трябвало да се наказват. И тогава това би било против договора, ако го решим в немския Бундестаг. Но може ли тук някой при сегашните условия да одобри такива дефиниции за Лисабонския договор? ***

Но, скъпи приятели, тук става така, че в главите дълбоко е заседнало – 20, 30 години вече Комисията действаше така, че приватизираше, дерегулираше и т.н. Та Вие знаете, какво се скучи с Телеком, кой тогава натискаше, телеком да бъде приватизиран, а питайте работещите там, какво излезе от това. Кой настояваше да се приватизира и дерегулира енергоснабдяването, а Вие знаете, че сега ние имаме монополни цени и касиране – това всичко бяха комисионните! Кой искаше да бъдат приватизирани спестовните каси и провинциалните банки? В Германия съществува безсрамие. То се състои в това, че в случая с провинциалните банки казват – държавата тук била се провалила. Твърде опростенческо е това. Но тя се провали във вида й с десните партии, които си сътрудничеха с финансовата индустрия, които оказваха натиск за разрушаване на икономическия модел на провинциалните банки. Разбиха им отговорността на носителите на гаранция. По този начин те придобиха други условия за кредитиране. Искаха да ги приготвят за приватизацията, а сега всички тези хора се оплакват, че тъкмо провинциалните банки                                                                                        били натрупали такива милиарди загуби. Бих желал да науча следното: Ако бяхме поели отговорността за катастрофата при Вестдойче ландесбанк, или при Норддойче Ландесбанк, или при саксонската ЛБ и ако бяхме забъркали цялата каша в Бавария – нямаше да можем да спрем цялата преса! Но те могат да прахосват милиарди! ***** (край на първо видео)

И къде всъщност остават отговорностите? Имаше ли някаква оставка, която някакси да е заслужавала да се спомене? Имат ли нещо общо Щайнбрук или Рютгерс с Вестдойче Ландесбанк? Кой всъщност разбърка нещата в Саксония и кой в Бавария? И кой сега е виновникът при Норддойче Ландесбанк – те говорят други неща, но аз считам сега така и нещата биха могли да се опростят. Там са намесени високо прехвалени финансови сенатори от Хамбург, ХДС и финансовият министър на Шлезвиг-Холщайн, те бяха в надзорния съвет – сега поне един от тях си подаде оставката, респект. И тук сега бих желал да кажа, че когато немското население чете, че някаква касиерка, която е работила 31 години, е била уволнена заради 1,30 евро, а тези мошеници се разхождат свободно, макар че те са прахосали милиарди – тогава чувството за справедливост у населението е чувствително накърнено. *****

Наистина е възмутително това, което става там. Действително възмутително! Но ме възмущава също и това, че онези, които сега разпределят тези стотици милиарди, които ние сме принудени да предоставяме, всъщност бяха подпалвачите. Когато става въпрос за решение, какво да правим със стотиците милиарди, правителството на Меркел, вика господин Акерман, шефа на Комерцбанк или шефа на Алианц и те заседават заедно и дават на канцлерката съвета, как тя да разпредели милиардите и тогава – о чудеса! 18 милиарда кацат точно в Алианц, а в този случай и при Комерцбанк също 18 милиарда! И държавата декларира, че тя не искала въобще да се намесва в сделките, а този който е участвал в извършване на престъплението, казва –ние естествено ще продължим търговската политика без държавата. Добре, къде живеем ние всъщност!? Та тук тъкмо подпалвачите играят роля на пожарникари, а наркомафията контролира наркотърговията в Германия. Всичко това е неразбираемо. *****

Тук бих желал да изразя една мисъл, която скоято скоро възникна у мене. Защо няма следствена комисия при IKB. Там аз винаги съм настоявал, на тази астна банка да не се дават никакви милиарди. Дадоха им 10 милиарда, които бяха кнтролирани от BDI, а не от държавата. Но мнозинството беше гласувало друго. Тогава ние поискахме една комисия за раследване, за да си изясним, кой всъщност е бил виновен там. И тогава внезапно прочетохме в Ханделсблат, че Св.ДП не можела да се съгласи, тъй като финансовата индустрия заплашила СвДП, че ако тя направи това, повече няма да получава дарения.

Сега ние публично поискахме, да бъде въведена комисия за разследване на HRE, поради това, че трябва да бъде изяснено, дали датата, която е един ден след изтичане на срока, когато за милиардите трябваше да се гарантира и при Хипоферайнсбанк, която сега принадлежи на една италианска фирма, че един ден след това държавата внезапно била открила кризата и - ако щете така да го кажем –издала гаранциите. Това трябва да бъде разследвано. И когато сега СвДП отново казва, да, това трябва да се изясни, тогава ние ще дадем предложение за разследваща комисия. Но аз не съм много оптимист по това.

Та ние наскоро видяхме публикацията на даренията. Според нея Дойче Банк е дарила 100.000, 200.000 € -, Комерцбанк - 100.000 €. Финансовата индустрия е обслужила всички – с изключение на ЛЕВИЦАТА. Всички са обслужени. Тук ще Ви кажа припомняйки си изказваното от един консервативен мислител на миналия век: Ние не се нуждаем от демокрация на купените партии. Тя не ни трябва, скъпи другарки и другари. *****

Затова към регулирането на финансовата криза спада и това, да се забранят даренията за партиите от финансовата индустрия и крупните фирми. Вие нали не вярвате, че примерно стотиците милиони, които са били изразходвани в Америка за изборната борба и отчасти са дошли от финансовата индустрия, са били просто ей-така прехвърлени. Преди известно време напр. „Зюддойче цайтунг” писа: „Купеният президент”. И там този вестник привеждаше всички дарения, с които е била водена борбата в президентските избори. Това трябва поне от ЛЕВИЦАТА да бъде изречено веднъж: Докато политиката се финансира от индустрията и финансовата индустрия, тя не е свободна, решенията не могат да бъдат вземани самостоятелно. ****

Въобще е интересно, как сега ни разиграват онези, които в миналото поставиха всички жалони, направили изобщо кризата в Германия възможна. По този въпрос днес във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” е излязла една любопитна статия. И това не е онази статия, в която непрекъснато се обяснява, че ние сме били врагове на Европа и само едно малцинство било приятелско към Европа. Аз говоря за една статия на стр. 2, където ясно е казано, че коалицията и червено-зеленото правителство са разрешили всички финансови транзакции, които са направили възможно избухването на кризата в германия в този й вид. Всички трябва да отговарят за това. Червени, Зелени, Черни, Жълти – всички, с едно изключение. *** 



Тагове:   Оскар,   Левица,


Гласувай:
0



1. flyco - ...
15.03.2009 17:35
свобода, солидарност, справедливост
цитирай
2. iliaganchev - do flyco
15.03.2009 17:39
pishi mi i na maila mi:
i.ganchev@bshc.bg
цитирай
3. flyco - не
15.03.2009 17:42
Нямам интерес. Предпочитам обществено обсъждане пред личен контакт.
цитирай
4. анонимен - Що е българска левица ?
15.03.2009 21:34
Що е българска левица и има ли още тя почва у нас ?
По-точно има ЛИ още наглост ? ВИЖ МЕЧТАТА НА СТАНИШЕВ !
цитирай
5. iliaganchev - do andreshko
16.03.2009 08:41
Всеки обществен организъм винаги ще има 2 крака - ляв и десен.
А това, Станишевото си е част от десницата, т.е. интересите на капитала срещу интересите на хората на наемния труд, които са > от 80 %
цитирай
6. flyco - ...
16.03.2009 10:49
Няма значение какво е модерно днес, левица ще има докато има и либерална демокрация.
цитирай
7. iliaganchev - do flyco
16.03.2009 10:58
не разбрах мисълта ти за връзката между левица и либерална демокрация?
цитирай
8. анонимен - Левица да но..
16.03.2009 13:40
Левица е имало и ще има. Но като всичко българско нашата вече е тотално сбъркана, а ръководителите й вече са напълно объркани. Ходи с два дясни крака, сърцето й е отдясно, само някакви идеи се въртят в склерозиралите мозъци на едно отмиращо, излъгано, но вярно на някакви идеали поколение.
цитирай
9. iliaganchev - do andreshko
16.03.2009 14:09
В момента обаче в България няма автентична левица, както правилно си забелязъл. Няма и ръководители на такава. Объркването се дължи на манипулираното население, което все още не се е превърнало в народ!
Нещастието разбира се е от 2 страни:
1.на тези които се наричат сами социалисти, много им се граби
2. на тези, които ти нарече склерозирали, пък им се е губела винаги през техния живот характеристиката н аедна истинска левица, тъй като социализма, който са изповядвали от 1918 досега е все объркан с несоциалистически примеси. не е възможно да си социалист и да не разбираш престъпленията на държавно етаблирания, т.е. на тоталитарния комунизъм
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 5262484
Постинги: 4968
Коментари: 877
Гласове: 1345
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031