Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.03.2009 14:59 - Айнщайн: „За една социалистическа стопанска система, за да се освободим от злото на капитализма”
Автор: iliaganchev Категория: Политика   
Прочетен: 3192 Коментари: 3 Гласове:
2



Айнщайн: „За една социалистическа стопанска система, за да се освободим от злото на капитализма” Преди 75 години, в началото на 1933 г великият физик и носител на Нобелова награда Алберт Айнщайн заминава за САЩ, скоро след като нацистите поемат властта в Германия. Айнщайн е бил обаче не само антифашист, но е считал себе си, което е малко известно, за социалист. През 1949 г, вече 70-годишен великият учен е съставил един ръкопис, който озаглавил: „Защо социализъм”. Тази негова статия е трябвало да излезе в първия брой на американското социалистическо списание “Monthly Review”.

ЗАЩО СОЦИАЛИЗЪМ?

 

Дали е разумно за онзи, който не е експерт в областта на икономическите и социални въпроси, да се изказва по същността на социализма? Смятам, че поради редица причини си струва.

Нека отначало да разгледаме този въпрос от гледна точка на научното знание. На пръв поглед може и да изглежда, че между астрономията и икономиката, като че ли няма съществени методологически разлики: учени и от двете направления се стремят да открият общоприемливи закони за ограничен брой явления, за да разберат по-ясно връзката между тях. Но в действителност такива методологически различия съществуват. Откриването на общи закони в областта на икономиката се затруднява от обстоятелството, че наблюдаваните икономически явления се влияят от много фактори, които поотделно трудно могат да се оценят.

Освен това опитът, натрупан от началото на т.н. „цивилизован период” от човешката история – както знаем - беше в значителна степен ограничен и повлиян от фактори, които в никакъв случай не са от изключително икономическо естество. Например, по-големите държавни образувания дължат своето съществуване на завоеванията. Народите-завоеватели се обявяваха юридически и икономически за привилегирована класа на завладяната страна. Те си присвояваха монопола за владение на земята и назначаваха жреци от собствените си редици. Тези жреци, които притежаваха властта над образованието, институционализираха разделението на обществото на класи и създаваха ценностна система, която оттам нататък ръководеше хората – във висока степен без да осъзнават те – в тяхното социално поведение.

Но дори и тогава, когато тази историческа традиция всъщност принадлежи на миналото, ние никъде не сме фактически преодолели онова, което Торстен Веблен нарече “хищническа фаза” на човешкото развитие. Наличните икономически факти принадлежат именно към тази фаза и даже онези закони, които можем да изведем от тези факти, са неприложими към други фази. Тъй като реалната цел на социализма е точно победата над тази хищническа фаза на човешкото развитие и нейното преодоляване, днешната икономическа наука хвърля малко светлина върху бъдещото социалистическо общество.

Освен това социализмът е насочен към определена социално-етична цел. Науката обаче не може да създава цели, особено когато те биха влияли върху хората: в най-добрият случай науката може да предостави средствата, с които определени цели могат да бъдат постигнати. Самите цели обаче се измислят от личности с силно заложени етични идеали и – ако тези цели не са мъртвородени, а са жизнеспособни и силни – те се приемат и пренасят по-нататък от множеството хора, които отчасти неосъзнато определят бавната еволюция на обществото.

По тази причина би трябвало да бъдем предпазливи и да не преувеличаваме значението на никоя наука и научен метод, когато става въпрос за проблемите на човечеството; и не би трябвало да изхождаме от това, че експертите са единствените, които имат право, да се изказват по въпроси, засягащи организацията на обществото.

От известно време множество гласове твърдят, че видите ли, тъй като човешкото общество преживявало криза, то неговата стабилност сериозно била разклатена. Характерно за една такава ситуация е, че индивидите се държат безразлично или дори враждебно към малката или голяма група, на която принадлежат. Към това един личен случай: Наскоро обсъждах с един интелигентен и възпитан в любезност човек заплахата от една нова война, която според мене сериозно би заплашила съществуването на човечеството и отбелязах, че само една наднационална организация би могла да осигури защитата срещу тази опасност. Тогава моят посетител каза – съвсем спокойно и монотонно -: „Защо си толкова разтревожен от изчезването на човечеството?”

Убеден съм, че преди сто години никой не би направил изказване от подобен род. Това е изказване на човек, който напразно се е грижил да намери вътрешното си равновесие и който повече или по-малко е изгубил надеждата за успех. Това е израз на една мъчителна усамотеност и изолация, от която в наше време страдат толкова много хора. Коя е причината? Има ли изход?

Лесно е да се поставят такива въпроси, много по-трудно е да им се отговори с достоверност. Но аз трябва да се опитам, дотолкова, доколкото мога, макар че съзнавам факта, че нашите чувства и нашите стремежи често са противоречиви и неразбираеми и че те не могат да бъдат изразени с прости формули.

Човекът е едновременно и индивидуално, и социално същество. Като индивидуално същество той се опитва да защити собственото си съществуване и това на онези хора, които са най-близо до него, както и да удовлетворява своите нужди и да развива вродените си способности. Като социално същество той се опитва да спечели признанието и благоразположението на своите ближни, да сподели техните преживявания, да ги утеши в грижите им и да подобри техните жизнени условия. Само съществуването на тези многостранни, често противоречащи си стремежи изгражда специалния характер на човека и определя съответната комбинация, доколко даден индивид може да постигне вътрешното си равновесие и по този начин да допринесе нещо за благото на обществото.

Лесно можем да си представим, че относителната сила на тези два вида подбуди е значително условна. Но личността в последна сметка се оформя в голяма степен от околната среда, която даден човек случайно заварва, от обществената структура, в която той расте, от традициите на това общество и от това, как се оценяват определени начини на поведение. Абстрактното понятие „общество” за отделния човек означава общността на неговите преки и непреки отношения към съвременниците му и към хората от предишните поколения. Индивидът сам е в състояние да мисли, да чувства, да се бори, да работи самостоятелно; но в своето психическо, интелектуално и емоционално съществуване е така зависим от обществото, че е невъзможно да го разглеждаме извън обществената рамка. Обществото е онова, което предоставя на човека облекло, жилище, инструменти, език, формите на мисленето и основното съдържание на тези мисли, неговият живот става възможен чрез труда и чрез постиженията на много милиони хора отпреди и сега, които са скрити в думичката „общество”.

Затова зависимостта на индивида от обществото е природен закон, който – както при случая с мравките и пчелите – очевидно не може да бъде така лесно отменен. Обаче докато при мравките и пчелите цялостният жизнен процес до най-малкия детайл е свързан с установени, значителни инстинкти, социалните модели и тесните социални връзки между хората са възприемчиви към най-различни промени. Паметта, капацитетът да се експериментира новото и възможността да се комуникира устно направиха възможно при хората развитие, което е било продиктувано от биологични дадености. Такова развитие се проявява в традициите, институциите и организациите, в литературата, в научните и техническите постижения, в произведенията на изкуството. Това обяснява, защо човекът в определен смисъл може да влияе върху своя живот и че в този процес роля играе съзнателното мислене и волята.

С раждането си човек онаследява една биологическа база, която трябва да разглеждаме като неизменна. Тя включва природните влечения, които са характерни за човешката специфика. Освен това по време на живота си той придобива една културна база, която възприема от обществото чрез комуникация и много други начини на въздействие. Това е оная културна основа, която с течение на времето е подложена на промени и която в по-голямата си част определя взаимоотнощенията между индивида и обществото. Модерната антропология чрез изследвания на така наречените „примитивни култури” ни научи, че социалното поведение на хората може да бъде много различно и зависи съответно от предишните културни модели и от господствалия преди в обществото тип на организация. Върху това обстоятелство могат да се опрат онези, които искат да подобрят съдбата на хората: хората не са прокълнати чрез биологическата си нагласа да се унищожават един друг или обречени да загинат от една ужасна съдба, която са си предизвикали сами.

Когато ние се запитваме, как обществената структура и културната нагласа на човека трябва да бъдат променени, за да се направи човешкият живот възможно най-удовлетворителен, би трябвало винаги да сме наясно, че има определени условия, които не можем да променим. Както вече споменахме, биологичната природа на човека не предвижда практически никаква промяна. Освен това технологичните и демографски развития от последните столетия създадоха условия, които са трайни. При относително висока гъстота на населението и с оглед на стоките, които са неотменни за неговото съществуване, безусловно са необходими едно изключително разделение на труда и високо централизиран производствен апарат. Времената, в които индивидите или относително малки групи можеха да бъдат изцяло самозадоволяващи се – и които погледнати ретроспективно изглеждат така идилични – отминаха невъзвратимо. С известно преувеличение може да се твърди, че човечеството сега образува даже една глобална общност по отношение на производство и потребление.

Стигайки дотук, аз мога накратко да кажа, какво представлява според мене същността на кризата на нашето време. Това засяга отношението на индивида към обществото. Индивидът съзнава повече отколкото когато и да било преди своята зависимост от обществото. Но той не възприема тази зависимост като нещо положително, органично, като средство за защита, а по-скоро като заплаха за естествено принадлежащите му права или даже за икономическото му съществуване. Освен това неговата позиция в обществото е такава, че пстоянно се пораждат егоистичните пориви, докато социалните подбуди, които той има по природа, стават все по-слаби и все повече угасват. Всички хора страдат в този процес на влошаване – все едно какво положение заемат те в обществото. Като несъзнаващи пленници на своята собствена егоистичност те се чувстват по-несигурни, самотни и обхванати от елементарната и проста наслада от живота. Човекът може да намери смисъла на своя кратък и заплашен живот само в рамките на обществото.

Икономическата анархия на капиталистическото общество днес според мене е същинската причина за злото. Пред себе си ние виждаме една огромна общност от производители, чиито членове непрестанно се стремят да си отнемат един от друг плодовете на своя колективен труд – не с насилие, но пък с предано спазване на законно установените правила. От тази гледна точка е стремежът, средствата за производство, т.е. целият производствен капацитет, който е необходим за произвеждането на стоки за потребление, от гледна точка на закона да може да остане частно притежание, което в основни линии и става.

За да опростя нещата, в бъдеще ще означавам като „работници” всички, които не притежават средства за производство – дори и когато това не съответства на обичайната употреба на този израз. Собственикът на средстата за производство е в позиция, при която той може да купува работната сила на работника. С помощта на средствата за производство работникът произвежда нови стоки, които преминават в собственост на капиталиста. Същественото в този процес е релацията между това, което работникът заслужава и онова, което му се заплаща за това – и двете измерени по действителната им стойност. С това, че трудовият договор е „отворен”, полученото от работника не съответства на действителната стойност на произведените стоки, а на неговата минимална потребност и на изискванията на капиталиста във връзка с броя на работниците, които се конкурират помежду си за работните места. Важно е да се разбере, че даже в (икономическата) теория заплащането на работника не се определя от стойността на неговия продукт.

Частният капитал има тенденцията да бъде концентриран в малко ръце – отчасти поради конкуренцията между капиталистите и отчасти, защото технологичното развитие и нарастващото разделение на труда предизвикват възникването на по-големи единици за сметка на по-малките. Резултатът от това развитие е една олигархия на частен капитал, чиято огромна сила не може дори да бъде и контролирана от дадено организирано политическо общество. Това е така, тъй като членовете на законодателните органи се избират от политически партии, които в основни линии се финансират или по някакъв начин влияят от частните капиталисти и на практика откъсват избирателите от властта. Резултатът е в това, че „народните представители” недостатъчно защитават интересите на непривилегирования слой от населението. Освен това, при посочените условия частните капиталисти контролират принудително пряко или непряко основните информационни източници (преса, радио, образование). Поради това е изключително трудно, а за отделните граждани в повечето случаи и почти невъзможно да си правят обективни изводи и да се ползват по интелигентен начин от политическите си права.

Ситуацията в една икономическа система, която се основава върху частната собственост на капитала, се характеризира с два основни принципа: първо, средствата за производство (капиталът) са частно притежание и собствениците разполагат с тях, както им е удобно; второ, трудовият договор е отворен. Естествено, че не съществува чисто капиталистическо общество. Преди всичко би трябвало да се взема под внимание, че на работниците чрез продължителни и горчиви политически борби им се е удало да осигурят за определени категории трудещи се една малко подобрена форма на „неорганизирания трудов договор”. Но като цяло днешното стопанство не се отличава много от един „чист” капитализъм.

Тук производството е заради печалбата, а не заради потреблението. Не съществува грижа за това, дали всички ония, които са сособни и са готови да се трудят, винаги ще могат да намерят работа. Почти винаги съществува една „армия от безработни”. Работникът живее постоянно в страх, че може да загуби своята работа. Тъй като безработните и лошо платените работници не представляват печеливш пазар, стоковата продукция е ограничена и резултатът е голямата бедност. Технологичният прогрес често води до повече безработица, вместо към смекчаване тежестта на труда за всички. Мотивът за печалба заедно с конкуренцията между капиталистите са отговорни за нестабилността в акумулацията и използването на капитала, а това означава увеличаващи се депресии. Неограничената конкуренция води до гигантско прахосничество на труд и до това парализиране на социалното съзнание на индивидите, за което споменах по-горе.

Това парализиране на отделните хора аз считам за най-голямото зло на капитализма. Цялата наша образователна система страда от това. На студента му се втълпява един прекомерен стремеж към конкурентност и той бива обучаван да разглежда успеха от алчност като подготовка за своята бъдеща кариера.

Аз съм убеден в това, че съществува само един път да се избавим от това зло, а именно въвеждането на социалистическа стопанска система, съпроводена от една образователна система, която да е ориентирана към социални целеви постановки. В такова стопанство средствата за производство принадлежат на обществото, а тяхното използване се планира. Едно планово стопанство, което настройва производството към потребностите на обществото, би разпределило работата, която трябва да се извърши между всички онези, които са в състояние да работят и освен това би гарантирало на всеки мъж, всяка жена и всяко дете средства за живот. Образованието би имало за цел да развива у индивидите освен поощряването на техните вродени способности и чувство за отговорност към ближните, вместо превъзнасяне на властта и успеха в нашето съвременно общество.

При все това е необходимо да подчертаем, че едно планово стопанство още не е социализъм. Едно планово стопанство като такова може да доведе до тоталното поробване на индивида. Социализмът изисква решаването на няколко изключително трудни социо-политически проблема:

Как ще бъде възможно поради обширното централизиране на политически и икономически сили, да се попречи на бюрокрацията да стане всемогъща и безмерна?

Как могат да бъдат защитени правата на индивида и по този начин да бъде осигурен противовес на бюрокрацията?

В нашата съвременност на промени от най-голямо значение е яснотата относно целите и проблемите на социализма. Тъй като при сегашните обстоятелства откритото и безпрепятствано дискутиране на тези проблеми е подложено на повсеместно табу, аз считам създаването на това списание за изключително важно.

Забележка: Съществува един доста неудачен и наместа изопачен превод на руски, както и един преписан от него на български – това наложи да извърша този точен превод, който да покаже по възможност всички нюанси в мисълта на автора, изложена на хартия.

 




Гласувай:
2



1. анонимен - Интересно
17.03.2009 00:28
защо Айнщайн,след като изповядвал социалистическите идеи не е избягал в СССР ,а е отишал в бърлогата на капитализма САЩ.По същата причина ,по която хората са бягали масово от социалистическите страни в загниващия капитализъм.Колко пъти социализма трябва да се срутва,та бетонови глави да разберат,че той е едно "недоносче"?(по цитат на Т.Живков).Казано разбира се цинично от този ,който градеше социализма в продължение на десетилетия ,коствайки живота на хиляди и надеждите на две поколения българи.
цитирай
2. iliaganchev - до анонимен
17.03.2009 10:25
Как е твоето име?
цитирай
3. iliaganchev - Съгласен съм с казаното в отговор на анонимния
17.03.2009 14:57
Не е лесно да си СОЦИАЛИСТ в истинския смисъл на тази дума ... както не е лесно и да си ХРИСТИЯНИН и да се съгласиш 50 % от ризите, които си произвел заедно с ближните си, да останат за тях, заради труда им, а на тебе другите 50 % - заради способността ти да организираш това производство и да носиш голяма част от рисковете. (нали така беше: "Имаш ли 2 ризи, дай едната на ближния!)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 5261288
Постинги: 4968
Коментари: 877
Гласове: 1345
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031