... полека-лека си вървя нататък – към самото Нищо, 
там, дето крайните нивя са вече пламнали стърнища, 
и пътят ми потъва в дим, и аз не знам къде ме води – 
едно е ясно – не към Рим! – и не при белите народи, 
и ни напред, и ни назад надежда взорът ми не види,

от Дунав до Егея – Ад, от Варна Адът стига Видин, 
и – стадо млъкнали овце, народът даже спря да блее,
на чалгаджийското хорце му иде краят, ей го де е! – 
по хълми, урви и била – навред вони на гнила мърша,
Родино, мащеха си зла! – това ще кажа и ще свърша.

30 август 2018 г. 
гр. София, 20, 30 ч.