Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
06.04.2017 21:25 -
Безтегловно
Автор: elineli
Категория: Поезия
Прочетен: 2302 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 02.06.2018 14:56
Прочетен: 2302 Коментари: 11 Гласове:
11
Последна промяна: 02.06.2018 14:56
Не виждам пътя. По инерция вървя.
Къде ли стъпвам ... Аз се изгубих.
Вървях към своя си лазурничка врата,
но непознатото отвъд нея ме счупи.
Беше иронично. Чуждо. Ледено. Без грим.
Като "Regret" на Drawly в мен отекна.
Не съм безстрашна. Жива съм, макар, че не един
страх към душата ми пресегна се.
На този не успях да наддържа.
В отдалеченост сива ме облече.
В очите ми загнезди тъмнота,
отне ми и последното светлИче.
Сега инертност движи моят свят.
Не зная накъде, нито защо отивам.
Вървя, защото другите правят така.
Единствен Бог знае, дали имам причина.
Поздравления!
цитирайБезтегловно, безпосочно, безпричинно. Хареса ми! Поздрави, Ели!
цитирайБезспорно е.
цитирайТака съчувствам за загубената посока!Толкова по човешки и преболедувано е казано.Дълбока чувствителност и усет,невероятно боравене с изразните средства.
Възхитих се.
цитирайВъзхитих се.
поздрав и за теб, Точице. С благодаря!
цитирайтопличка прегръдка, Вени - че си ми била!
цитирайнай вътрето е, сестричке.
цитирайблагодаря за доброто в думичките ти, Червеничка. Приветствам изборът ти да пишеш в този цвят. Навява ми ето това - " Истинският писател пише с кръвта си". В момента не се сещам чия е тази мисъл, мисля на Пикасо.
цитирайНе виждам пътя. По инерция вървя.
Къде ли стъпвам ... Аз се изгубих.
Вървях към своя си лазурничка врата,
но непознатото отвъд нея ме счупи.
Беше иронично. Чуждо. Ледено. Без грим.
Като Regret на Drawly в мен отекна.
Не съм безстрашна. Жива съм, макар, че не един
страх към душата ми пресегна се.
На този не успях да наддържа.
В отдалеченост сива ме облече.
В очите ми загнезди тъмнота
отне ми и последното светлИче.
Сега инертност движи моят свят.
Не зная накъде, нито защо отивам.
Вървя, защото другите правят така.
Единствен Бог знае, дали имам причина.
цитирайКъде ли стъпвам ... Аз се изгубих.
Вървях към своя си лазурничка врата,
но непознатото отвъд нея ме счупи.
Беше иронично. Чуждо. Ледено. Без грим.
Като Regret на Drawly в мен отекна.
Не съм безстрашна. Жива съм, макар, че не един
страх към душата ми пресегна се.
На този не успях да наддържа.
В отдалеченост сива ме облече.
В очите ми загнезди тъмнота
отне ми и последното светлИче.
Сега инертност движи моят свят.
Не зная накъде, нито защо отивам.
Вървя, защото другите правят така.
Единствен Бог знае, дали имам причина.
Виждах само първата и последната дума от стихото. Като опитах да копирам в празното пространство, се появи целият текст... Може би трябва да редактираш постинга, за да оправиш шрифта...
цитирайе видимо, Връхче - за тънкострунни души. И за миг не съм се съмнявала, че си от тях! Извини за късният отговор - ме нямаше.
цитирайТърсене
Блогрол