РАЗСЪЖДЕНИЯ В НАВЕЧЕРИЕ НА СВЕТОВНА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА - 1

Централните банки на отделните страни са фактор на несигурност

Добрите специалисти във финансовия сектор непрекъснато описват с подробност, защо световната икономика е екстремално заплашена от криза. Светът плува върху еднс вълнс на леките пари на централните банки. Тези леки пари бяха виновни за различни балони, между другото Технологичния балон (1998–2000), балона на Недвижимите имоти (2003–2007) в САЩ и за сегашния Балон за всичко (2017–???). Когато този последен и най-голям балон се спука, всъщност ще остане все още само златото.

Златото е естественият враг на Централните банки и на „модерните“ икономисти.

Те не могат да променят и манипулират значително количеството му. Този благороден метал е с устойчива стойност, което означава, че другите предмети на собственост могат да бъдат измервани чрез него. Алан Грийнспан беше прав през 1960-те години, когато казваше, че само златото би защитило срещу едно пълзящо отнемане на собственост чрез обезценяване на парите. Златото предотвратява манипулацията с пари и кредити. Централните банки и политиците имат следователно естествен интерес в това да намаляват ролята на златото в света, защото една силна негова позиция би ограничила свободата на тяхната дейност. При това те биват подкрепяни от банда икономисти, които са на мнение, че с помощта на паричното количество стопанството може да се управлява като машина. Всички те забравят, че парите могат да бъдат манипулирани само дотогава, докато е налице основното доверие в това средство на заплащане. И тъй като доверието намалява в световен мащаб, правителствата и централните банки се опитват с течение на времето и да изтласкват назад преките  пари.

Една световна парична система без злато и преки пари би била рай за централните банки и правителствата.

Разбира се че като последна мярка биха могли да бъдат забранено притежаването на злато и преки пари. Наказателните мерки обаче, които правителството на Рузвелт наложи през 1933 г. върху частното притежаване на злато се оказаха малко полезни: След като е била обявена конфискацията, са били заграбени златни монети само с общо тегло 3,9 милиона унции. Но това е представлявало само 21,9 % от всички златни монети, които са били в обръщение. Още преди официалното съобщение за отнемането количеството на оборотните златни монети вече е било спаднало с 35,3 %. Гражданите справо са оказали пасивна съпротива срещу този опит за отнемане на собственост от страна на държавата.

След изтичане на срока за предаване доларът е бил обезценен с 69,2 %. Генералният извод е: съмнявайте се във всичко, което ви казват централните банки и правителствата по темата Злато. Скътайте си едно умерено количество от него „настрана“. След време ще се зарадвате от това. В Исландия например след финансовата криза гражданите отново си скътаха повече преки пари на някое сигурно място. Докато страната при плащанията с преки пари е съвсем напред, гражданите със право виждат в своя умерен запас от  реални пари едно осигуряване срещу лесно отнемане на собственост.

В какъв вид да бъде златото ...

Често хората поставят въпроса, дали да се купи сега злато или акции в златодобивни предприятия. Добри специалисти предлагат следното правило: 2/3 физическо злато, 1/3 акции в предприятия от златния бизнес. Най-добрата валута по време на криза е самият метал. Можеш да си го вземеш, скриеш, замениш и т.н. А ако искате да вземете участие  само в развитието на цените, можете да купите и акции в златодобива. Само че такива книжа в една икономическа криза също могат по някое време да бъдат замразени (какъвто например беше случаят малайзийските банкови имущества след Азиатската криза през 1997 г.). Тогава те няма да са ликвидни. Тоест докато ние можем да имаме „само“ криза от типа на тази през 1970-те години, акциите в златодобивни предприятия са една алтернатива. Но при една действителна криза „истинското“ злато трябва да се предпочита.

През 2006 г. покупката на злато в Австрия, Германия или Швейцария например беше съвсем проста. Вие можехте да отивете във всяка по-голяма банка и да си купите златни кюлчета или златни монети. Сега това по този начин вече не е в сила. Преди няколко години на гишето за благородни метали на една голяма немска банка на Дюселдорфската „Кралска алея“, искаха да продават само благородни метали, ако някой си откриеше сметка в тази банка.

(ПРОДЪЛЖАВА) . . . . .