Като индикатор за рейтинга са разгледани резултатите от парламентарните избори в отделните етапи от съществуването на общогерманската държава:
Първи етап: Северогермански съюз (1866-1970),
Втори етап: Германска империя (1871-1918),
Трети етап: Ваймарска република (1919-1933),
Четвърти етап: Трети (национал-социалистически) райх (1933-1945)
Пети етап: Федерална република Германия (1949-1991)
Шести етап: ФРГ обединена (1991-2018)
Вилхелм Либкнехт и Август Бебел създават през 1869 г. на конгреса в Айзенах Социалдемократическата работническа партия.
В райхстага на Северогерманския съюз през 1867 г. от общо 297 депутата трите тогава социалдемократически партии имат 6 депутата (Йоахан Баптист фон Швайцер, Фридрих Вилхелм Емил Фьорстерлинг, Аугуст Бебел, Ото Фрайтаг и др.)
В райхстага на Германската империя ГСДП е представена, както следва:
1871 – 2, 1874 – 9, 1877 – 12, 1878 – 9, 1881 – 12, 1884 – 24, 1887 – 11
(по същото време двете най-големи партии – Националлибералната и Центърът – достигат общо до 246 депутата).
1890 – 35, 1895 – 44, 1898 – 56, 1907 – 43, 1912 - 110
(в този период Националлибералите и Центърът имат общо до 159 депутата, а през 1912 г. ГДСП става най-силната партия)
Ноемврийската революция през 1918 г. сваля монархията и на 9 ноември 1918 г. в Берлин е провъзгласена Републиката.
След свалянето на монархията, на 6 февруари 1919 г. е избрано Ваймарското национално събрание, което заседава до 21 май 1920 и се саморазпуска.
Проведени са избори за Райхстаг, който поема властта на 6 юни 1920 г.
Броят на депутатите в първия райхстаг на Ваймарската република (1920 г.) е общо 463, а в последния осми райхстаг (1933 г.) – 558.
Осемте ваймарски райхстага
Първи райхстаг (1920):
ГСДП – в началото на мандата 113, в края – 171 депутата;
Назависимата СДП – 81 / 2 (79 преминават към ГСДП и КПГ);
Център – 69 / 64;
КПГ – 2 / 15 ...
Втори райхстаг (1924): 472 депутата
Германсконационална народна партия – 103 / 103
ГСДП – 100 / 100
Център – 65 / 65
КПГ – 62 / 62
Националсоциалистическа партия на свободата – 34 / 34
Трети райхстаг (декември 1924): 493 депутата
ГСДП – 131 / 131
ГННП – 111 / 107
Център – 69 / 67 Германска народна партия – 51 / 50
КПГ – 45 / 30
НационалСоциалистическа Германска Работническа Партия – 0 / 7
Четвърти райхстаг (май 1928): 491 депутата
ГСДП – 153 / 152
ГННП – 78 / 63
Център – 61 / 60
КПГ – 54 / 54
Германска нар. партия – 45 / 45 НСГРП (Нацистка партия) – 12 / 12
Пети райхстаг (септември 1930): 577 депутати
ГСДП – 143 / 137
НСГРП (Хитлер) – 107 / 110
КПГ – 77 / 78
Център – 68 / 69 ГННП – 41 / 42 Германска народна партия – 30 / 27
Шести райхстаг (юли 1932): 608 депутата
НСГРП (Хитлер) – 230
ГСДП – 133
КПГ – 89 (социалдемократи + комунисти = 222)
Център – 75 ГННП – 38 Германска народна партия – 7
Седми райхстаг (6 ноември 1932): 584 депутата
НСГРП(Хитлер) – NSDAP – 196
ГСДП – SPD – 121
КПГ – KPD - 100
Център – Zentrum – 70 ГННП – DNVP – 52
Баварска народна партия – BVP – 20 Германска народна партия – DVP – 11
Християн-Социална Народна Служба – Christlich-Sozialer Volksdienst – 5
Осми последен райхстаг (5 март 1933): 647 депутата
РАЙХСТАГЪТ, КОЙТО ГЕРМАНСКИЯТ НАРОД СИ ИЗБРА КАТО ГРОБОКОПАЧ!
НСГРП(Хитлер) – NSDAP – 288
ГСДП – SPD – 120
КПГ – KPD (Ернст Телман) – 81
Център – Zentrum – 73 и други ...
В съответствие с Указ на райхспрезидента Хинденбург „За защита на народа и държавата (Verordnung des Reichsprдsidenten zum Schutz von Volk und Staat) от 28 февруари 1933 г. мандатите на всички депутати от КПГ са касирани, а скоро след това – и на всички депутати от ГСДП.
По време на етапа на Третия (национал-социалистически) райх (1933-1945) всички партии са забранени, с изключение на партията-държава на т.н. „вожд на германския народ“. Социалдемократите и комунистите са избивани, затваряни в концлагери и каторжни затвори или емигрират в чужбина. Голяма част от тези, които бягат в СССР – т.н. „Отечество на всички трудещи се“ – са обвинявани в шпионаж, саботаж и други вражески престъпления и отиват в съветските концлагери (трудово-превъзпитателни) или са разстрелвани ... Народът гласувал за фюрера дава страшни многобройни жертви по време на агресивната война срещу другите народи.
ПАРЛАМЕНТАРНОТО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА ГСДП СЛЕД 1949 Г.
Резултати от изборите за Бундестаг:
Година Гласове % Депутати Председател на ГСДП
1949 6.934.975 29,2 % 131/402 Kurt Schumacher
1953 7.944.943 28,8 % 162/509 Erich Ollenhauer
1957 9.495.571 31,8 % 181/519 Erich Ollenhauer
1961 11.427.355 36,2 % 203/521 Willy Brandt
1965 12.813.186 39,3 % 217/518 Willy Brandt
1969 14.065.716 42,7 % 237/518 Willy Brandt
1972 17.175.169 45,8 % 242/518 Willy Brandt
1976 16.099.019 42,6 % 224/518 Helmut Schmidt
1980 16.260.677 42,9 % 228/519 Helmut Schmidt
1983 14.865.807 38,2 % 202/520 Hans-Jochen Vogel
1987 14.025.763 37,0 % 193/519 Johannes Rau
1990 15.545.366 33,5 % 239/662 Oskar Lafontaine
1994 17.140.354 36,4 % 252/672 Rudolf Scharping
1998 20.181.269 40,9 % 298/669 Gerhard Schrцder
2002 18.488.668 38,5 % 251/603 Gerhard Schrцder
2005 16.194.665 34,2 % 222/614 Gerhard Schrцder
2009 9.990.488 23,0 % 146/622 Frank-Walter Steinmeier
2013 11.252.215 25,7 % 193/631 Peer Steinbrьck
2017 9.538.367 20,5 % 153/709 Martin Schulz.
Актуален рейтинг на ГСДП:
Дата 25.01.2017 24.09.2017 02.02.2018 08.02.2018 12.02.2018
ХДС/ХСС 34 % 32,9 % 31 % 32 % 29,5 %
ГСДП 21 % 20,5 % 19 % 18 % 16,5 %
Зелени 10,5 % 8,9 % 14 % 13 % 13 %
Св.Д.П 10,7 % 10 % 7 % 9 % 10,5 %
Левица 8,5 % 9,2 % 11 % 9 % 11,5 %
AfD 12 % 12,6 % 14 % 14 % 15 %
Други 4 % 5,0 % 4 % 5 % 4 %
(24.09.2017 – ден на изборите за Бундестаг)
5 месеца след изборите няма редовно правителство, а двете „народни“ партии едва събират общ рейтинг 46 % ...
Опасността от рецесия нараства осезателн...
Опасността от рецесия нараства осезателн...
