Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.12.2017 17:14 - Най-великата държава на прабългарите – Волжко-Камска България
Автор: iliaganchev Категория: Новини   
Прочетен: 542 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Най-великата държава на прабългарите – Волжко-Камска България

Регенсбург, 15.12.2017

          За тази държава, която е възникнала през 7 век и през 1236 г. е била покорена от монголските орди, няма запазени български или руски летописи, но има един достатъчно сигурен и известен на световните историци летопис – на арабския пътешественик и посланик на Багдадския халифат в столицата на Волжка България гр. Болгар - Ахмед бин Фадлан ибн ал-Аббас ибн Рашид ибн Хаммад или накратко Ибн Фадлан.

          За пръв път в европейската историография този източник е обсъждан от немския и руски учен Кристиан Френ в труда му, публикуван от Санкт-Петербургската императорска академия през 1823 г. (Christian M. Fraehn: Ibn-Foszlan"s und anderer Araber Berichte ьber die Russen дlterer Zeit), препубликувано без изменения в Хамбург през 1976 г.)

          Някои подробности за Критиан Френ:

Кристиан Мартин Иоахим Френ (в Русия известен като Христиан Даниилович Френ) е забележителен немски и руски учен изтоковед и арабист. Роден е през 1782 г. в гр. Рощок, Велико херцогство Мекленбург-Шверин. Умира през 1851 г. в Санкт Петербург.

Френ получава висшето си образование в Университета в Рощок (1800-1803). Професор в Казанския университет (1807-1815). Академик в Санкт Петербургската академия на науките (от 1817). Основател и директор на Азиатския музей на Академията (1818-1842). 1831 – чуждестранен член на Гьотингенската академия на науките. 1834 – член-кореспондент на Пруската акадения на науките в Берлин. Автор на повече от 150 изследвания, публикувани на немски, латински и арабски.

          Другият голям изследовател на историята на прабългарския народ на територията на днешните Татарстан и Баркортистан (Бапкирия) е Амед Тоган.

          Баширският историк Ахмед Зеки Велиди Тоган, който от 1935 до  1937 е професор в Университета в Бон, а от 1938 до 1939 – професор в Университета в Гьотинген, публикува в Сборника „Съчинения за Изтока“, том 24, № 3, Лайпциг 1939 г. труда си „Ibn Fadlan"s Reisebericht“ (Пътеписът на Ибн Фадлан). Този труд е препубликуван в поредицата „Reihe Islamic Geography“, том 168, Франкфурт, 1994 г.

Някои подробности от живота на Ахмед Тоган:

Защитил е дисертация във Виенския университет на тема „Пътешествието на Ибн Фадлан при северните българи, тюрки и хазари“. През 1941 г. Тоган се премества в Турция: от 1948 до 1970 г. преподава История на тюркските народи в Университета на Истамбул; През юли 1951 г. в Истамбул под председателството на Тоган е проведен 21-ия Международен конгрес на изтоковедите; През 1953 г. основава Институт за ислямски иъследвания и е назначен за директор на института.

          Ахмед Тоган е бил виден организатор на борбата срещу съветската власт в средноазиатската част на СССР и му се налага през 1923 г. да спаси живота си, като емигрира.

Именно през 1923 г. Тоган намира в библиотеката на джамията „Имам Риза“ в иранския град Мешхед уникалния втори ръкопис, съдържащ текста на забележителния Ибн Фадлан, с което се потвърждават и допълват известните до този момент сведения от арабския пътешественик.

Съветската историография разглежда многократно през целия период на съществуването на Съветския съюз въпроса за Волжка България, като в много от трудовете от това време се намират не малко противоречия и уклони. И тогава, и сега съществува явното противоречие между руските, чувашките, татарските и башкирските историци по въпроса, коя от техните народности е най-близо до волжко-българската. Това е разбираемо дотолкова, доколкото всеки народ иска да се представи с една глава по-велик от другите.

Интересно е например това, че големият чувашки историк, проф. д.ист.н. Андрей Петрович Ковалевский пише през 1954 г. в изданието на Научно-изследователския институт по език, литература и история при министерския съвет на Чувашката Автономна ССР, че мешхедският ръкопис на Ибн Фадлан е намерен през 1923 г., без да посочва името на откривателя му Ахмед Тоган – тогава Тоган все още е считан за враг на съветските народи и не бивало да бъде цитиран. (Сега Тоган е високо почитан не само в Германия и Турция, но и в Татарстан, Башкорстан и Чувашия – има паметници, името му носят научни институти, улици и т.н.).

За нас като българи са важни не второстепенните противоречия на учените на други народи и държави, а същността, която е очевидна от страхотното произведение на бившия арабски посланик в столицата Болгар.

Ето как описва своето откритие Ахмед Тоган:

          От 13 март до 20 април 1923 г. ние прекрасно прекарахме времето в Мешхед. Аз се запознах с исторически трудове от времената на Тимуридите и Надир-шах; добър помощник ми беше официалният двутомен справочник за старинни произведения, отнасящи се до мешхед и неговите околности. Най-важната ми работа беше внимателното изучаване на библиотеката Равза, истинската светиня на Мешхед. Да попадна тук ми помогна консулът Сами бей. За важните находки, направени тук, аз съобщих една година по-късно в Париж, когато отидох на заседание на френското Азиатско дружество. Аз намерих труда на знаменития арабски географ Ибн ал Факих, живял през IX – първата половина на X век и приложените към този труд книги на пътешествениците Ибн Фадлан и Абу Дулаф. Откъси от произведенията на тези двама пътешественици е привел в своя труд арабският географ Якут Хамави, затова те частично са били известни в Европа. Също така е било известно, че съществуват подробни описания на пътешествията на тези автори, които не са били приведени в книгата на Якут Хамави. В мешхедската библиотека аз намерих двата труда на пътешествениците и книгата на Ибн ал-Факих, която беше считана за загубена. Консулът Сами бей ми помогна да получа разрешение на директора на библиотеката да взема книгата, за да работя върху нея в къщи. Нямах фотоапарат и трябваше да работя денем и нощем, за да препиша книгата. ... Впоследствие във Виенския университет аз написах докторска дисертация по пътешествието на Ибн Фадлан и когато моят труд беше публикуван от Източното дружество в германия, аз станах почетен член на това дружество и и още няколко научни дружества в Европа. ... По повод на своите находки аз записах в дневника си: „Възможно е Ибн ал Факих и Ибн Фадлан да посочат ново направление в моя живот“. Така се и случи. Сега моята книга за Ибн Фадлан излезе вече като второ издание във Висбаден през 1966 г.  ...

          Забележка: Посочения цитат на Ахмед Тоган научих от Айслу Билал къзъ Юнъсова – руски (башкирски) религиовед и ислямовед, специалист по въпросите на история на религиите, държавно-религиозните отношения и религиозния екстремизъм.  Тя е родена през 1951 г. в Башкирия. Сега е доктор на историческите науки, професор и директор ан Института за етнологични изследвания на Уфимския регионален научен център на Руската академия на науките.

 



Тагове:   волжка-българия,


Гласувай:
2
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 2548946
Постинги: 2878
Коментари: 877
Гласове: 759
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031