Етнорелигиозната идентичност на татарите в условията на глобализация - конференция

20.11.2017, Казан/Болгар (Татарстан)

От 16 до 17.11.2017 г. в столицата на Република Татарстан, гр. Казан, се проведе Международна научно-практическа конференция с горното заглавие и със следната насоченост:

1. Исторически   особености   на формиране на етнорелигиозната идентичност на татарския народ;

2. Етническата и религиозната идентичност: особености на взаимосвързаността;

3. Езикът като фактор на етническата и конфесионалната идентичност на татарите;

4. Формиране на етническата  идентичност на младото поколение татари:  опит  и перспективи.

На пленарното заседание на конференцията с приветствени слова и доклади се представиха:

* вицепрезидентът на Академиятана науките на Република Татарстан, академик Дания Фатиховна Загидулина,

* първият зам. председател на Изпълнителния комитет на Световния конгрес на татарите Данис Фанисович Шакиров,

* зам. мюфтията на Духовното управление на мюсюлманите на Р.Татарстан Мансур хазрат Джалялетдинов,

* докторът на социологическите науки, завеждащ отделза за етнологическите изследваниа на Института по история „Ш. Марджани“ на Академията на науките на РТ Гулнар Фаатовна Габдрахманова,

* кандидатът на политическите науки, зам. директор на Института по философия и право на Уралскоъо отделение на Руската академия на науките (Екатиринбург) Виктор Сергеевич Мартянов,

* кандидатът на историческите науки, зав. Сектор на Института по археология и етнография (Омск) Александър Генадиевич Селезньов,

* кандидатът на историческите науки, професор от Киргизкия държавен университет „Ж. Баласагин Бикбулатов“ (Бишкек) Аниса Рифовна.

По време на конференцията участниците посетиха град Болгар. Сред гостите бяха участници от страни на ОНД,  именно от Азербайджан, Беларус, Казахстан, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан. На гостите бяха показани забележителностите на свещения град Болгар, като им разкаваха за историята на приемане на исляма от татарите.

След това участниците в конференцията бяха посрещнати в Българската ислямска академия (както е известно, тя беше открита на 4 септември 2017 г.). Проректорът по образованието на Академията Алексей Петров, разказа на гостите за създаването на ислямската академия и сподели информация за новите планове на БИА.

Петров отбеляза, че в Българската ислямска академия от следващата година ще бъдат поканени абитуриенти от страните на ОНД.

Директорът на Центъра за ислямоведчески изследвания на Академията на науките на Татарстан, кандидатът на политическите науки   Ринат Патеев благодари на ръководството на Българската ислямска академия за топлото посрещане и високо оцени проектите на академията и изрази готовността си да й сътрудничи.

          ЗА ХАНАФИТСКИЯ ИСЛЯМ

          В едното от двете основни направления на Исляма, сунитското, съществуват 4 религиозно-правни школи (мазхаби) , наричани по имената на своите създатели:

* ханафитски мазхаб - Абу Ханифа (699-767)

* маликитски мазхаб - Малик ибн Анас (713-795)

* шафиитски мазхаб - Мухаммад аш-Шафии (767-820)         

* ханбaлитски мазхаб - Ахмад ибн Ханбал (780-855)

          Най-разпространен е ханафитският мазхаб сред тюркските народи. Разпространение има в следните страни: Турция, България, Албания, Западната част на Близкия Изток, Египет, Централна Азия, Афганистан, Пакистан, Индия, Китай, Иран (сунитското малцинство) и Русия (Татарстан, Крим, Башкирия, Кабардино-Балкария, Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, част от Дагестан).