Кои са основоположниците на ислямисткия тероризъм
(Размисли по причините)
Как Дадена държава с имперски наклонности полага стабилните основи на един тероризъм в Друга държава? – схемата е почти една и съща:
1. Имперската държава създава опозиция в Другата държава, разбира се с благовидната цел „в името на подтиснатия народ и демокрацията“.
2. Новосъздадената опозиция се възпитава, обучава и въоръжава от Имперската държава.
3. Като му дойде времето, „се избухва“ бунт, предшестван от демонстрации или други протестни действия.
4. След известни сваляния или разклащания на режими в Другата държава нищо не се получава, освен нарастващи размирици и събития подкрепяни и от Трета държава, чиято имперска политика или интереси се чувстват за засегнати или заплашени.
5. Първата и втората имперски държави като цяло нямат полза, но техните ВОЕННО-ПРОМИШЛЕНИ КОМПЛЕКСИ имат изгода чрез печалби, постигнати от произведеното оръжие, продадено с парите на данъкоплатците на собствените армии, армиите на коалиционните партньори и на съответните метежници и властници в Другата държава, която едни считат за нападната, а други за омиротворявана и демократизираща се.
6. В хода на всичките тези 5 етапа с нарастваща сила възниква и се проявява крайно недоволство, което все повече се превръща в ТЕРОРИЗЪМ – отначало срещу едната империя, после срещу другата и плъзва и сред коалиционните страни на двете имперски държави. Понякога се използва вариант – „Ние“ помагаме на озверелите терористи да се борят срещу „Вас“, а „Вие“ помагате на някое от племената да си създадат своя държава или нещо от този род ...
КАКВО СТАВА ПОСЛЕ в държавите по света, разделени по военни и икономически начини на 2 сфери – сферата, доминирана от едната „републиканска“ империя и района, доминиран или свързан с другата, напр. „федеративна “ империя?
ЗАПОЧНАЛИ СА ТЕРОРИСТИЧНИ АКТОВЕ!
Започва пресата на „пресата“ върху главите на собствените населения: Денонощно по всички новинарски и публицистични предавания се разказват подробностите на извършените убийства и зверства, анализират се действията на полицията и сигурността, взаимообвиняват се подмазвачите на режимите на двете имперски държави. Липсват обаче предаванията на необходимата тема:
КОГА ЗАПОЧНА ТОЗИ УЖАС?
С КАКВО НАШЕ ИЛИ ЧУЖДО ДЕЙСТВИЕ СЪВПАДНА??
КАКВО ОБЩО ИМАТ ТУК НАРОДИТЕ, ЕТНОСИТЕ И РЕЛИГИИТЕ???
Простотия е поведението да се слуша и да се вярва на всяка еднодневка на политик или медия!
Единственият разумен вариант е да се прочетат примерите в близката история, които онагледяват посочената от мене в началото НЕЗАМЕНИМА ПРОЦЕДУРА!
В далечните времена на Средновековието е положено само едно от началата на сблъсъка между управляващите на Християнския и Ислямския свят: Това са кръстоносните походи, започнали от Бавария, Франция, Англия и други католически кралства в Европа (За съжаление, тогава САЩ не само не са съществували, че да се присъединят към „правоверните“, ами по техните земи бродели и си живеели горе-долу мирно някакви си индианци).
Идва през 1917 г. един опасен фантазьор на име Улянов и предизвиква в започналата да се реформира Русия бунт, превърнал се скоро в 5 годишна Гражданска война, последвана от един също кръвожаден диктаторски режим с предводител Джугашвили.
Точка 1 и 2 от Великата процедура –приложени спрямо Афганистан:
Наследниците на тези двамата се въоръжават все по-добре, но главното им оръжие, заради което накрая рухват, те нарекли „марксизъм-ленинизъм“. Как ли е плакала или по-скоро бушувала душата на разгневения Карл Маркс от това кощунство с името и стила му!!!
На 1 януари 1965 г. Съветската империя създаде опозиционна партия в започналия да се реформира Афганистан, начело с Нур Мохамад Тараки. Скоро след това в Баку (Азербайджан) излиза на един от афганистанските езици книгата „Основи на марксизма-ленинизма“ и е тайно разпространена в Афганистан.
Точка 2 и 3:
На 27 април 1978 г. партията на Тараки предизивква метеж, наречен по-късно АПРИЛСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ (Саурската революция), в резулатат от който в Афганистан властта преминава в „марксистко-ленинско“ просъветско правителство. Революционната партия, наречена „Народно-демократична партия на Афганистан“, няколко пъти (в познатия „марскистко-ленински“ стил) сменя ръковоството си чрез убийства – Хафизула Амин > другаря Бабрак Кармал > Мохамад Наджибула (до 1996).
Точка 4:
Скоро след революцията започва гражданска война между правителството и муджахидините. За да запази просъветското правителство, СССР вкарва в Афганистан войски.
Военният конфликт продължава от 1979 до 1989 г. на територията на Афганистан между правителствените сили и т.н. „Ограничен контингент съветски войски“ от една страна и многобройните въоръжени формирования на муджахидините, които получават поддръжка от водещите държави на НАТО и консервативния ислямски свят.
Този т.н. „ограничен съветски контингент“ в началото е с численост 81 100 души, а през септември 1986 г. достига 120 000 души. За годините на Афганистанската война на ротационен принцип през контингента преминават 620 000 съветски военослужещи, от които наранявания са получили над 50 000 души.
През 1989 г. съветският военен контингент бе изведен от Афганистан и през следващите години (2001) постепенно заместен от контингент на страни от НАТО.
От 1996 г. столицата Кабул и по-голямата част на страната е под контрола на талибаните. Тогава при тях се настанява и търсеният в САЩ терорист Осама бин Ладен. След терористичните актове на 11 септември 2001 г. талибаните отказват да предадат Бин Ладен на Джордж Буш.
Военната операция против движениято на талибаните започва вечерта на 7 октомври 2001 г. В първия удар участват 40 самолета и са изстреляни 50 крилати ракети от американски и английски кораби.
От 2003 до 2005 г. следва партизанска война на талибаните.
От януари 2006 г. започва разполагане на войски на НАТО в Южен Афганистан.
Войната в Афганистан не приключва. Загиват хиляди невинни.
Ежедневно се съобщава за терористични актове на ислямистите.
В периода от 2012 до сега бяха извършени и други военни акции от страна на САЩ в страни от Африка и Близкия Изток – процедурата по принцип е все същата – започва с бунтове и демократизиране и приключва с размирици в района и атентати в Европа.
В много случаи в човешката история Държавният тероризъм води до пораждане и засилване на груповия и индивидуален тероризъм...
Капитализмът и в сегашния си период от развитието не е способен да преодолее т. н. „сблъсък между цивилизациите“. Истинският диалог на човечеството все още не е започнал…
За предисторията:
Кръстоносните походи и развитието на сблъсъка Европа-Арабски свят
