Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2017 16:32 - За предстоящия социален конфликт в Руската федерация
Автор: iliaganchev Категория: Новини   
Прочетен: 858 Коментари: 0 Гласове:
-1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

За предстоящия социален конфликт в Руската федерация

Пекин, 28.02.2017

Днес китайският официоз „Народен ежедневник“ (人民日) препубликува интервю с директора на руския Институт за глобализация и социални движение (ИГСО) Борис Кагарлицки под заглавие

На властите на нашата страна не са необходими промени. Затова революцията е неизбежна. Социалният конфликт в Русия ще нараства“

Интервюто изхожда от това, че светът около нас кардинално се променя, старите геополитически рамки и правила се рушат, предлагайки отново на Русия най-тежки изпитания. Ще се справи ли с това тя и този път? Каква цена ще й се наложи да заплати? На тези и на други злободневни въпроси отговаря Кагарлицки.

          В третата годишнина на киевския „майдан“, „Кримската пролет“, „Руската пролет“ в Донбас бихме попитали: какво е било все пак всичко това - политтехнологии, борба на идеи, стихиен порив на масите?

          - Без съмнение „майданът“ започна със симулация на масово движение. Но на определен етап на него му се отдаде да сформира своя социална база. Друг въпрос е, че тази база беше много тясна – декласирана младеж от западните области и националистически настроената киевска  интелигенция. Това, разбира се, може да бъде опора за политически проект, даже за преврат. Но на такава база й е недостатъчно, за да промени реално страната. Затова е съвсем закономерно, че всичко завърши с поредните олигархични разигравания на картите.

          В случая с Крим имаме друга история, а с Донбас – трета. В Крим масовото движение тъкмо започваше да се надига, но веднага беше заграбено от местните елити. И значителна част от населението това го устройваше, защото така е по-спокойно и по-безопасно.

А в Донбас низово движение действително се разгърна и в някакъв момент „народните републики“ изглеждаха като революционна държавноаст. Това беше въстание на низините, явно антиолигархично и даже антибуржоазно. Провеждаше се борба за социална държава, за народовластие. Достатъчно е да се погледне, какви бяха лозунгите, кой представляваше гръбнака на въстаналите.

Защо и с каква цел бяха създадени в нашата страна подразделения за информационни операции.

Но ето я и бедата: това въстание можеше да оживее само за сметка на съюз с официална Русия. И този факт го обрече на загуба на първоначалния освободителен импулс.

          Впрочем тук оказа влияние и отсъствието на политическа грамотност у лидерите. Такива хора като Алексей Мозговой бяха изцяло искрени и убедени борци, но никакви политици. Организации въобще нямаше.

          Общо погледнато, можем да говорим за разкъсана украинска революция, където „майданът“ беще по същество симулация на Февруари 1917 г., а въстанието в Юго-източната част на страната – несполучил Октомври без болшевики и Ленин.

Как се промени Русия, нашият народ след събитията от 2014 г. в Украйна?

          В Русия измененията са значително по-големи, отколкото на мнозина им се струва. И те само отчасти са свързани със събитията в Крим, в Украйна и в Новорусия (Донецка и Луганска области). Много по-важно е това, че социално-икономическият механизъм, осигуряващ политическа стабилност, се разрушава. Неговата основа беше скъпият петрол. Като следствие - не само постоянният ръст на потреблениято, но и възможносттта за властта да поддържа равновесие сред елита и в обществото, удовлетворявайки всички. Такава ситуация повече ням ада има! И не само поради това, че петролът поевтиня. Световната икономика се променя необратимо в хода на сегашната криза. Самата руска икономика и общество се изменилиха. Появиха се нови интереси, нови проблеми, конфликти.

Но тук има едно немаловажно обстоятелство: нито упраляващите кръгове, нито низините на обществото, нито средната класа още не са разбрали, че живеят вече в един променил се свят.

По същество руското общество спи и в съня си вижда стабилност, вижда се живеещо все още в миналото десетилетие: „Да, има криза. Но тя все ще свърши! А после всичко ще бъде както по-рано“.

          Уви, няма да бъде! И край на кризата няма да има, докато не настъпят радикални промени. В някакъв момент ще започне пробуждането. Не твърде приятно, но главното е, че не всички социални групи ще се пробудят едновременно. Някои ще се събудят по-рано, ще осъзнаят, че трябва да се живее и действа по друг начин. И със своите действия, съзнателно или не, ще разбуди останалите.

          Що се отнася до Украйна, която също е част от нашата бивша обща страна, то тя преживява прогресиращ държавен разпад. И започва да осъзнава, че спасение няма да дойде от Запада! Същият онзи Запад, какъвто си го въобразяваха не само масата защитници на „майдана“, но и самиte украински олигарси, вече не съществува. Там стават промени, къде по-радикални и драматични, отколкото в Русия. При такива условия обективно на Украйна и е необходима Русия. Но колко ли бързо и в каква форма ще се случи това осъзнаване?

На Вас не Ви ли се струва, че все повече хора се разочароват от настъпващите промени?

          Онези промени, за които настояваха хората през 2014 г., бяха блокирани. Те така и не настъпиха. Но особеността на съвременния руски манталитет се състои в очакването на промени отгоре! Тоест – за нас всичко ще направят, на нас ще ни подарят промените.  А на върховете не са им нужни промени. Никакви. И изобщо. Техният идеал е неподвижният свят образец 2007 година. Но него вече го няма и не могат да го върнат. Макар че се опитват – трябва да им го признаем ...

ПРОМЕНИТЕ ЩЕ НАСТЪПЯТ, КОГАТО ХОРАТА ЗАПОЧНАТ ДА НЕ ЧАКАТ И ДА МОЛЯТ, А ДА ИЗИСКВАТ И ДА СЕ БОРЯТ!!!

Ще рискувам да предположа, че и от двете страни на барикадите в Донбас се надяваха на бърза развръзка, както в Крим, но всичко стана по друг начин?

Бъдещето на Украйна и Новорусия в крайна сметка зависи от това, как ще тръгнат нещата в Русия. През 2014 г. имаше момент, когато изглеждаше, че е възможен обратният вариант: Новорусия д промени Русия, Не се получи, уви! Макар че имаше шанс, пък и да е бил малък.

Но сега може да бъде прогнозирано нарастване на конфликта в Русия. И опитът на част от обществото, включително значителни групи от бюрокрацията да постигнат изпълняване на собствените й обещания, на онзи курс, който самата тя провъзгласяваше.

Защото лозунгите за заместители в импорта, модернизация, ре-индустриализация, всичко това е прекрасно, но сегашната власт по своята природа, по своята структура е несъвместима с реализацията на тези цели. Ако не беше така, всичко това щяха да са го реализирали още през 2006-2008 г.

          Това е като някога планът ГОЕЛРО, техническите основи на който бяха подготвени още от царските инженери. Само че се наложе да се свали царят, за да се реализира планът! Нямаше политически условия, а без тях никаква техника няма да работи.

          На ниво конкретна политика въпросът, разбира се, е в това, ще се кандидатира ли Путин през 2018 г.

          Във всеки случай има обективна необходимост от радикална промяна на обществото и икономиката. Трябва да се възстанови социалната държава, необходима е мащабна национализация, конфискуване на олигархичната собственост, включително на т.н. държавни корпорации, които на практика служат на частни интереси. Ако не бъде направено това, ще е невъзможно да бъдат концентрирани ресурси за решаване на приоритетни задачи.

          Необходимо е радикално преразглеждане на отношенията между центъра и регионите, създаването на съвършено нова, не затворена в Москва нфраструктура, нужна е нова реформа в образованието, точно противоположна по същност на онази, която се правеше през 2013-2016 г.

          Подобни мерки редполагат качествено друга структура и състав на властта. Общо погледнато, назряват много мащабни промени. И те не могат да се случат без политически събития!

          И кой ще направи всичко това?

Върпосът е в това, как трябва да се държат хората, когато периодът на пасивност приключи. Едни ще започнат да повтарят „украинските“ грешки, а други – не. Но еочевидно, че е необходима политическа организация и политическа воля!

Най-вероятно е те да не се изразят във формата на партия. Поне в началото. Да строи партия по подобие на болшевиките, е все едно да се готвим за минала война.  На всичко отгоре, нали някои вземат за образец даже не реалния болшевизъм, а онези представи за него, които е сформирала съветската история на тази партия през 1930-1950-те години. А такава представа е опростена и лъжлива. Изобщо, това ще бъде някаква форма на политически коалиции, съюзи. Много важно е, в споменатите организации да има политическо ядро, способно за осъзнаване на стоящите пред страната задачи и за решителни действия.

          Възможни ли са в XXI век социални революции?

          Знаете ли, отговорът е както при одеския виц: „Ако заобиколя зад ъгъла, там ли ще е операта? – „Тя ще бъде там, даже и ако не заобиколите!“

Революции съпровождат цялата история на капитализма. Те ще престанат, когато се прекрати капитализмът. Каква е разликата, ако яз говоря или мисля за тяхната необходимост или ненужност? Те и в двата случая ще се случат.

Ако е изпусната възможността да се решат определени проблеми, да се намалят натрупалите се противоречия с помощта на реформи, значи пътят ще е революционен. Друг е въпросът, какви форми може да приеме революцията. Нашето общество вече не е такова, като това през  1917 г. Можем да се надяваме на по-цивилизовани форми на борба и преобразования. Макр че, ако погледнем сегашна Украйна, то оптимизмът в това отношение става все по-малко.

          А Великата Октомврийска революция ли е била или преврат?

          Това, което се е случило на 7 ноември 1917 е било преврат. Това и болшевиките не са го отричали. А изобщо в старната е станала революция. Една от най-великите, може би към ден днешен – най-великата в световната история.

Тази революция не приключи с победа на социализма, както виждаме капитализмът беше реставриран.

Преходът от капитализма към новото посткапиталистическо общество едва сега ще започва. Но първият тласък са дали събитията от 1917 г. в Русия. В това се състои глобалното значение на руската революция.

 

(продължава)

 




Гласувай:
0
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 2548946
Постинги: 2878
Коментари: 877
Гласове: 759
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031