Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.02.2017 19:51 - Поуки от германската военна история – предателството на ГСДП с гласуването на военните кредити през 1914
Автор: iliaganchev Категория: Новини   
Прочетен: 803 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Поуки от германската военна история – предателството на ГСДП с гласуването на военните кредити през 1914

През юли 1914 ГСДП все още организира масови демонстрации срещу заплахата от военно развитие, а няколко дни по-късно същата тази партия прогласува кредитите за Първата световна война. Как се стига до тази фатална промяна в мнението?

Дни преди избухването на войната, на 25 юли 1914 г., ръководството на ГСДП призова за масови демонстрации против „престъпното подклаждане на военна омраза“, в които се включват половин милион души. Тези демонстрации са насочени предимно срещу провокационната политика на Дунавската монархия. Демонстрантите настояват Германският райх да използва цялото си влияние върху австрийските съюзници, за да осигури мира; в никакъв случай не бива да се оставим да бъдем въвлечени в една война.

Социалдемократите и техните привърженици не знаят в този момент, че Берлин по тайни канали е уверил Виена в пърлна солидарност, т.е. е поощрил ясно курсът към война. Господарите на вилхелмовия райх са запазили в тайна своите цели, тъй като  трябва да се съобразят със съпротива.

За военщината и политиката ГСДП е най-опасният противник.

          Те си спомнят, как партийните водачи Август Бебел и Вилхелм Либкнехт се борят още по време на войната за създаване на Райха през 1870/71 енергично против анексирането на Елзас-Лотарингия и са обявили своята солидарност с трудовото население на Франция. За тази своя смела и ясна позиция те бяха заплатили с арести – социалдемократите в Райха бяха охулвани като „безотечественици“:

На имперския национализъм хората на Бебел бяха противопоставили прочутия лозунг: „На тази система нито един човек, нито един грош!

ГСДП представлява най-голямата фракция в Райхстага. При последните предвоенн избори през 1912 г. тя спечелва повече от една трета от гласовете. Също и чрез свързаните с нея профсъюзи тя упражнява голямо влияние върху работничеството. Тя е водещата сила и това е  пример за подражание на онези партии, които през 1889 г. се обединяват в Социалистически интернационал. Представителите на европейското работничество начело с ГСДП винаги са давали клетва помежду си, че ще предотвратят заплахата от война чрез своето побратимяване.

Кайзер Вилхелм Втори и Генералният щаб се страхуват отначало да арестуват превантивно водачите на ГСДП като форма на обезглавяващ удар срещу очакваната съпротива. Тогава те използват завоалирани средства: Канцлерът Теобалд фон Бетман Холвиг разчита на омилостивяване чрез задоволяване вместо на конфронтация.  Той използва обстоятелството, че части от рабптническото движение страдат от стигмата на „безотечественици“ и въпреки официалната риторика на класовата борба се надяват да бъдат признати за патриоти.

Той нарежда ГСДП да бъде заплетена в мрежа от лъжи, насочени към най-уязвимото място: страхът от руснаците.

Многократно през последните дни на юли 1914 представители на ГСДП са викани в пруското министерство на вътрешните работи: правителството не било искало на забранява мира и демонстрациите – трябвало само ГСДП да не помага чрез своя необмислена критика на масовото антигерманско настроение в Русия срещу собственото държавно ръководство. Алберт Зюдекум, представител на дясното партийно крило, уверява канцлера с честната си дума, че той не трябва да се страхува от каквито и да било бойни акции на ГСДП.

Правителството хитро подклажда дълбоко вкоренения страх от деспотизма на Изтока: откакто през 1849 г. царските войски потушават движението за освобождение в Австро-Унгария, Русия е мразена от всички европейски демократи и преди всичко от социалдемократите като бастион на реакцията. Даже партийният шеф Август Бебел през 1904 г., когато е  вече на 64 години, декларира пред Райхстага, че в случай на нападение от царизма лично щял да сложи на рамото си пушката.

Тактиката, Германският райх да бъде представен като невинна жертва на една руска агресия, се оказва перфектна.

Вечерта на 31 юли 1914 г. Военното министерство съобщава на военното командване, че според „достоверно съобщение“ ГСДП „имала намерение при сегашното положение да се държи така, както подхожда на всеки германец“. Буквално за една нощ настроението на работниците също се преобръща.

Освен това социалдемократическата преса, която се позовава вече изцяло на официалната пропаганда, твъри, че армията щяла да бъде мобилизирана само за отбраната – руските варварски орди били вече тръгнали. Работничеството инстинктивно застава на страната на уж заплашената родина.

Още на 2 август 2014 германските профсъюзи призовават да се прекратят всички борби за заплатите, с цел патриотично взаимодействие със стария класов враг.

С това поведение, което е влиза в историята на Първата световна война като „Мир в крепостта“, те с послушание приемат прочутия апел на Вилхелм Втори, който е отправен 2 дни по-късно: „Аз не познавам вече никакви партии, аз познавам само германци!“

На същия този 4 август 1914 г. в Райстага се случва онова, което е било невъзможно до края на юни: Фракцията на ГСДП декларира своето съгласие за военните кредити. В запазеното обяснение към протокола тя прехвърля отговорността за войната върху „империалистическата политика“ и посочва, че „до последните часове е действала чрез мощни митинги за запазването на мира“. Но всички усилия са напразни. Сега ние сме изправени пред наглия факт на войната. За нашия народ и неговото свободно бъдеще в случай на победа на руския деспотизъм много, ако не и всичко стои на карта.“

Така единодушно, както е било социалдемократичното одобрение на военните кредити в райстага, партията разбира се в никакъв случай не е действала. Защото след драматични дискусии във фракцията на ГСДП дни преди това едно малцинство от нейни депутати се изказва против военните кредити. Но свещената партийна дисциплина изисква, веднъж приетото с вътрешно мнозинство решение да се защитатава единодушно. По тази причина даже Карл Либкнехт, синът на основателя на ГСДП и отявлен противник срещу войната, гласува в райхстага с Да.

Същият ден вечерта Роза Люксембург, която след гласуването  кипи между отчаянието и необузнания гняв, събира една групичка от противници на войната сред партийната интелигенция. Но само една нищожна част от работниците открито се противопоставя на патриотичното безумие – младежи от Бранденбург разпространяват позиви със следното сатирично съдържание:

Ihr ungezдhlten Millionen

Aus Schacht und Feld, aus Stadt und Land,

Ihr seid nun Futter fьr Kanonen,

Die schuf des Proletariers Hand!

Jetzt schieЯt man auf den Bruder gern,

Weil es der Wunsch der hohen Herrn!

Vernichtung vieler Menschenleben,

Das ist das Ziel, das wir erstreben.

Das nennt man jetzt den heil"gen Krieg,

Mit uns das Volk, mit uns der Sieg!

 

Необходимо е известно време, докато се разбере в окопите, че т.н. отбранителна борба за спасяване на родината в окопите се превръща в грабителска война. Докато социалдемократите и вярващите работници  нахлузват каските и в другите водещи войната страни левите партии обикновено изпадат в шовинизъм и призовават към оръжието.

Цензурата и армията имат задачата да задушават още в зародиша й всяка опозиция срещу войната.

Въпреки това левите противници на войната, след като преодоляват първия шок, мобилизират силите си.

Карл Либкнехт, който отдавна е съжалявал за подчинението си на партийната дисциплина, пише в края на септември 1914 г.:

„Даже от някаква националистическа гледна точка нашата фракция допусна огромна грешка. Чрез своето гласуване тя събори всички стени, които в чужбина стояха срещу войната и външното и вътрешно участие на народните маси в тази война.“

На 2 декември 1914 г., когато е трябвало да бъдат одобрени следващи военни кредити, Либкнехт единствено от депутатите на ГСДП гласува с Не. Но още през декември 1914 гласовете с НЕ от фракцията на ГСДП нарастват до 44, като това е представлявало почти половината от депутатите на тази партия.

Скоро в райха започват гладни бунтове.

Следващата срамна стъпка на ГСДП – през януари 1916 г. мнозинството от соцдем-депутатите в Райхстага изгонва Карл Либкнехт от фракцията, за да може според възгледите им ,съвпадащи с тези на военните, да изолира най-опасните противници на войната.

През март 1916 от парламентарната група на ГСДП са прогонени вече 18 дисиденти; те образуват парламентарна група „Социалдемократическа работна общност“.

През септември 1916 г. в швейцарското село Цимервалд се събират представители на европейските леви – от страна на ГСДП решителният противник на войната Георг Ледебур – за да отхвърлят военната политика на своите партии.

През април 1916 г., на втора конференция, те искат връщане към интернационализма и мира, без анексии и военни репарации.

На Цимервалдските конференции от страна на руските социалдемократи-болшевики участва Ленин, който издига искането войната да се превърне в гражданска война за смъкването на международния капитализъм.

В неутрална Швейцария през пролетта на 1916 г. излиза брошурата „Кризата на социалдемокрацията“, подписана от „Юниус“. Зад този псевдоним стои Роза Люксембург, която изказва страстната си критика към „Самоубийството на европейската работническа класа“. Статията тя написва от Пруския женски затвор в Берлин и успява да изпрати в Швейцария. ( в статията си Роза пише: Das im August, im September verladene und patriotisch angehauchte Kanonenfutter verwest in Belgien, in den Vogesen, in den Masuren in Totenдckern, auf denen der Profit mдchtig in die Halme schieЯt. Das Geschдft gedeiht auf Trьmmern, Stдdte werden zu Schutthaufen, Dцrfer zu Friedhцfen, Lдnder zu Wьsteneien, Bevцlkerungen zu Bettlerhaufen, Kirchen zu Pferdestдllen; Vцlkerrecht, Staatsvertrдge, Bьndnisse, heiligste Worte, hцchste Autoritдten in Fetzen gerissen.)

Подложена на тежестите на войната работническата класа в Германия се надига, постепенно и със закъснение схванала лъжите на кайзера и агресивните военни от генералния щаб.

На 1 май в много от големите градове работниците излизат на демонстрации – за пръв път след началото на войната.

На Потсдамския площад по време на демонстрацията Карл Либкнехт издига лозунг: „Долу войната! Долу правителството!“, след което на място е арестуван от полицията. В края на юни 1916 г. Либкнехт е изправен пред съда в Берлин с обвинение за държавна измяна. Тогава десетки хиляди работници от отбранителната индустрия излизат на стачка.

Стачки се провеждат и в Щутгарт, Бремен и Брауншвайг.

Нататък историята е известна – революции в Русия и Германия, размирици в много страни, промяна на света ...

 




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 2548993
Постинги: 2878
Коментари: 877
Гласове: 759
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031