Днес се навършват 130 години от раждането на героя на китайската революция маршал Джу Дъ
在纪念朱德同志诞辰130周年座谈会上的讲话
Джу Дъ (朱德) е роден на 01.12.1886 г. в село Лидзяван, околия Илун в провинция Съчуан в семейството на селянин-арендатор с 12 деца. Поради бедността и невъзможността да бъдат изхранвани, са останали 8 от тях, а другите се е наложило да бъдат удавени.
Когато Джу Дъ навършил 9 години, помешчикът поискал да се увеличи арендното заплащане, което наложило семейството да напусне селото и да се раздели по различни селища. С възпитанието на момчето се заел чичо му, който нямал свои деца. Той го изпраща през 1892 г. в селското училище, където се ограмотил и започнал да чете и стари китайски книги, същевременно се трудил, за да подпомага семейството си. През 1905 г. Джу Дъ заминава за Шунцин, където продължава учението си, от 1907 до 1908 г. учи във физкултурното училище в гр. Ченду. След завършване на училището се връща в родната си околия Илун и там става учител по физкултура. Възгледите на младия Джу Дъ предизвиквали враждебно отношение от страна на местните чиновници и богаташи, поради което той е принуден да напусне родния край.
За 70 дни пеш Джу Дъ пристига в главния град на провинция Юннан Кунмин (тогава Юннанфу), където постъпва в армията, като няколко месеца служи като ротен писар, а после започва обучението си в Юннанското военно училище. Там той се запознава с революционните идеи на Сун Ятсен и неговите привърженици.
В края на 1909 г. Джу Дъ става член на революционната организация Тунмънхуй заедно с 14 други курсанти и там полага клетва да се бори за спасяването на Китай.
През август 1911 г. Джу Дъ е един от най-добрите 100 курсанти на Военното училище и е назначен за командир на взвод в частите на Юннанската армия.
Синхайската революция (октомври 1911 – февруари 1912) веднага получава силна поддръжка в Югозападен Китай. На 30 октомври в Кунмин въстават 73-ти полк и 74-ти полк. Джу Дъ, който по това време е вече командир на рота, взема участие в щурма на резиденцията на генерал-губернатора. На 1 ноември ротата на Джу Дъ взема активно участие в подкрепа на революционерите и в съседната провинция Съчуан.
През есента на 1912 г. Джу Дъ става командир на отряда на Юннанското военно училище и преподавател по военно дело.
През лятото на 1913 г. Той е командир на батальона, отговарящ за охраната на границата с Виетнам и борбата с местните бандити.
Действайки срещу бандитите, Джу Дъ разработва специфична тактика, преработена по-късно в тактика на партизанската борба на Китайската комунистическа партия. Успешните действия на батальона му довеждат до стабилизация на положението в граничния район и нарастване на авторитета на самия Джу Дъ.
В началото на 1916 г., вече като командир на полк, Джу Дъ взема участие в боевете против привържениците на нововъстановената монархия на лъжеимператора Юан Шикай. По-късно в хода на борбата между регионалните милитаристи Джу Дъ командва бригада в състава на Юннанската армия, преименувана по-късно в известната Армия за омиротворяване на държавата.
Още през август 1912 г. Джу Дъ става един от първите членове в Юннан на Гоминдан, партията основана от Сун Ятсен и неговите привърженици. Политическата му дейност става все по-активна, за което естествено са му помагали статуса на командир на бригада и генералският чин.
През 1916-1920 г. 3-та пехотна бригада на Джу Дъ контролира няколко околии в провинциите Съчуанг и Юннан. Сллед неуспения опит да се намеси в политическия живот и да прекрати междуособната борба за власт между местните групировки бригадата на Джу Дъ понася големи загуби и е разформирована през пролетта на 1921 г. В течение на една година той възглавява полицейското управление на главния град Кунмин, след което подава оставка, напуска Кунмин и се установява в Шанхай.
През юли 1922 г. се среща с лидерите на Гоминдана – Сун Ятсен, Ван Дзинвей и Ху Ханмин. Те предлагат на Джу Дъ да сформира армия за превземането на южната провинция Гуандун и да им помогне в боевете, но Джу Дъ отказва, заявявайки на Сун Ятсен, че е загубил 11 години от живота си с погрешната тактика на използване на едни милитаристи срещу други и че окончателно е решил да замине в Европа, за да изучава марксистката теория и военното дело.
В Шанхай Джу Дъ се среща и с генералния секретар на новосъздадената Китайска компартия и му изказва желанието си да стане член на тази партия. Чен Дусю отказва, считайки, че високото положение, което Джу Дъ е заемал в милитаристките среди изискват продължителен срок за проверка на неговата искреност и за изучаване на марксизма, на задчаите и политиката на ККП.
Джу Дъ заминава за Германия, където се запознава с Джоу Енлай, създателя на европейската организация на ККП и през ноември 1922 г. става член на КПК.
По време на престоя си в Германия Джу Дъ сериозно се заема със самообразованието си, изучава немския език, проучва произведенията на Карл Маркс, Фридрих Енгелс и Ленин.
През март 1924 г. Джу Дъ постъпва във Философския факултет на Гьотингенския университет. Паралелно с другата учебна политическа дейност той всестранно повишава своето ниво в овладяване на военното дело, купува книги по военна теория, среща се с немски офицери и генерали, изучава известни операции от Първата световна война.
За активно участие в политическия живот на китайското студентство на страната на Германската компартия и подготовката на манифестация на китайската община, както и за издаването на вестник „Минсин“, Джу Дъ е изгонен от Германия и заминава за Съветския съюз.
На 4 юли 1925 г. той пристига в Ленинград, а скоро след това заминава за Москва. Известно време Джу Дъ се учи в „Комунистическия университет на трудещите се от Изтока“, а после е изпратен в подмосковското градче Малаховка, където се провеждат курсовете по военно дело.
На 18 май 1926 г. Джу Дъ заминава за Владивосток, а от там се прехвърля в Китай – на 12 юли е в Шанхай.
В Китай той повлиява на познатия си местен милитарист Ян Сън и той преминава на страната на Национално-революционната армия на Гоминдана. Войските на Ян Сън са преобразувани в 20-ти корпус на НРА, а Джу Дъ става комисар като представител на Гоминдана към командването на корпуса. Ян Сън с неодобрение следи, как в резултат на действията на Джу Дъ настъпва „болшевизация“ на неговите части и през януари 1927 г. изпраща Джу Дъ и неговите активни помощници в гр. Ухан под предлог за запознаване с опита на щаба на Национално-революционната армия.
В Ухан Джу Дъ получава нова задача от ЦК на ККП – да разгърне работа сред разположените в гр. Нанчан войски на 5-ти фронт на НРА с командир юннанския генерал Джу Пейдъ, който добре е познавал Джу Дъ и го назначава за главен съветник в Щаба на 5-ти фронт и командир на учебния офицерски полк.
След като възглавява полка, Джу Дъ заедно с военното обучение особено внимание отделя на на политическото възпитание на курсантите. Планомерно се провежда привличане на курсанти за членове на ККП.
През април 1927 г., след контрареволюционния преврат на Чан Кайши, Джу Дъ напуска гр. Нанчан. На 21 юли се връща нелегално отново там и на 1 август разположените в Нанчан войски се вдигат на въстание. На 5 август въстаническата армия се насочва на юг, като претърпява големи загуби и началот она септември е разбита от превъзхождащите сили на чанкайшистите.
25-та дивизия (около 3 000 бойци) под командването на Джу Дъ 3 дни се сражава, но претърпява поражение. Отстъпвайки с останалите 2 000 бойци, Джу Дъ провежда историческо съвещание, на което за пръв път е решено да се проведе нов курс – на партизанската война в сеска местност. Частите се насочват към югоизточната част на провинция Дзянси и се реорганизират. След завземането на няколко околийски града те нарастват по численост до около 10 хиляди бойци, след което отстъпват на непревземаеми позиции в планинския район на границата между провинциите Хунан и Дзянси – планината Дзинганшан. Там те се обединяват с отряда на Мао Дзъдун, състоящ се от няколко стотин души.
На 4 май 1928 г. по решение на фронтовия комитет на ККП е одобрено създаването на прочутия 4-ти корпус на Китайската Червена армия с командир Джу Дъ, политически комисар Мао Дзъдун и началник на политическия отдел Чен И (от 1955 г. маршал на КНР).
Отчитайки авторитета и заслугите на Джу Дъ, ЦК на ККП го назначава на 28 август 1930 г. за главнокомандващ на Червената армия на Китай, а на 3-тия пленум на ЦК през септември 1930 г. е избран за кандидат-член на ЦК на ККП.
Под военното ръководство на Джу Дъ са отбити 4-те наказателни похода на Гоминдановската арния на Чан кайши срещу Червената армия.
Поради несъгласие с Мао Дзъдун във воденето на военните действия през октомври 1932 г. Мао е заменен с Джоу Енлай на поста политкомисар на Червената армия на Китай.
През 1934 г. под натиска на войските на Чан кайши положението в Централния съветски районе става критично и Джу Дъ разработва план за пробив през 4-те укрепени линии на вражеското обкръжаване, в резултат на което въоръжените сили на ККП извършват забележителното стратегическо пребазиране на Северозапад, получило наименование ВЕЛИКИЯ ПОХОД. (В днешно време названието „Велик поход“ – Чанджън – носят най-мощните китайски ракети, които поеха велик поход на китайската нация към Луната и Марс).
През 1937 г., след началото на агресията на Японската империя срещу Китай и образуването на единния фронт на ККП и Гоминдана, комунистите се съгласяват войските им да бъдат включени в състава на Народно-революционната армия.
На 22 август 1937 г. председателят на Военния комитет на Националното правителство на Китайската република издава заповед за преобразуване на Червената армия в 8-ма армия на НРА. За неин главнокоманващ е назначен Джу Дъ, а за негов заместник Пън Дехуй (от 1955 г. също маршал на КНР).
На 25 септември 1937 г. войските под командването на Джу Дъ нанасят удар по японската бригада в района на планинския проход Пинсингуан.
По време на антияпонската борба Джу Дъ решително е отстоявал идеята за единен фронт с Гоминдана, вместо автономна партизанска война, на която е бил привърженик Мао Дзъдун.
Ползвайки се с огромен авторитет в армията, Джу Дъ дълго време е заемал висшите командни армейски постове, без да се намесва във вътрешнопартийния живот на ККП. Мао постепенно установява автократичния си режим в партията и съответно двойно ръководство в армията, където се намесва все повече. На 12 април 1840 г. Секретариатът на ЦК на ККП решава да откомандирова Джу Дъ от фронта за работа в съвестката столица Янан.
Въпреки огромните си военни заслуги в борбата срещу японската агресия и намесата на САЩ на страната на Гоминдана, на 7-ия конгрес на ККП през 1945 г. Джу Дъ е принуден да припише на Мао всички успехи на партията в антияпонската война, водещата му роля в създаванет оан въоръжените сили и посочва необходимостта винаги да се следват идеите на Председателя Мао.
Мао не закъснява с благодарността - на първия пленум на ЦК на 7-ия конгрес на ККП Джу е избран за член на Политбюро и секретар на ЦК.
След провъзгласяването на Китайската народна република на 1 октомври 1949 г. Джу Дъ отново е назначен за главнокомандващ на Народно-освободителната армия на Китай, а на 19.10.1949 г. става и зам.председател на народно-революционния военен съвет.
През 1954 г. на 1-вата сесия на Всекитайското събрание на народните представители Джу Дъ е избран за зам.председател на КНР.
През 1955 году, когато са въведени военните звания, Джу Дъ заедно с още 9 други военачалници получава висшето военно звание „маршал на КНР“.
Взаимоотношенията с Мао продължават да са сложни през следващите години.
На поста председател на Постоянния комитет на Всекитайското събрание на народните представители от 1959 г. маршал Джу Дъ отстоява реалистичен курс в ръководството на икономиката и социалните процеси, изказва се с рязка критика за субективизма, командния стил и т.н. кампании за борба с „уклоните“, поощрявани от Мао в стил, близък до сталинския.
По време на т.н. Културна революция, когато много ръководители на ККП и КНР, в това число Лю Шаоци и Дън Сяопин, както и редица висши военачалници (Хъ Лун, Чен И, Сюй Сянцян, Не Жунджън, Е Дзянин), са подлагани на нападки и преследване, Джу Дъ не мълчи. В отговор на неговата решителност в защита на невинните, съпругата на Мао Дзъдун, Дзян Цин, инспирира издевателствата на хунвейбините срещу Джу Дъ.
На 18 октомври 1969 г. по указание на новия министър на отбраната маршал Лин Бяо маршал Джу Дъ заедно с други партийни дейси е изселен от Пекин.
83-годишният пълководец е заточен в провинция Гуандун, в малкот оградче Цунхуа, където пребивава под строг надзор до юли 1970 г.
Връщането му в Пекин Мао предприема уплашен от стремежа на ЛинБяо да заеме поста председател на КНР.
Въпреки ненавистта на Дзян Цин , маовата жена, през януари 1975 г. Джу Дъ отново е избран за председател на ПК на Свекитайското събрание на народните представители.
До последните си дни маршал Джу Дъ продължава да работи активно и ляга в болница само няколко дни преди смъртта си.
Великият герой на китайската революция и пълководец на Китайската армия умира в 15:01 ч. На 6 юли 1976 г. на възраст 90 години.
След смъртта името на Джу Дъ получава заслуженото уважение.
На 29.11.2016 г., на специално събрание в Пекин по случай 130-годишнина от рождението на Джу Дъ, председателят на Китайската народна република и генерален секретар на ККП, Си Дзинпин произнесе особено дълга и вълнуваща паметна реч за великия ветеран и китайски герой:
习近平
同志们，朋友们：
今天，我们在这里集会，纪念朱德同志诞辰130周年，缅怀他为民族独立和人民解放、国家富强和人民幸福建立的不朽功勋，追思他为党和人民事业不懈奋斗的光辉一生，学习他的崇高品德和精神风范，激励全党全军全国各族人民满怀信心把中国特色社会主义伟大事业继续推向前进。
朱德同志是伟大的马克思主义者，伟大的无产阶级革命家、政治家、军事家，中国人民解放军的主要缔造者之一，中华人民共和国的开国元勋，是党的第一代中央领导集体的重要成员。
1886年12月1日，朱德同志出生在四川省仪陇县一个贫苦佃农家庭。那时的中国，正处于半殖民地半封建社会，中国人民遭受着前所未有的苦难。朱德同志和无数仁人志士一样，苦苦思索和探求救国救民的道路。早在青年时期，他就表达了“祖国安危人有责，冲天壮志付飞鹏”的远大志向。1909年，他离开家乡远赴昆明云南陆军讲武堂求学前，又立下“志士恨无穷，孤身走西东。投笔从戎去，刷新旧国风”的誓言。他加入孙中山先生领导的同盟会，积极投身于推翻清朝封建统治的辛亥革命，参加了护国战争和护法战争，成为滇军名将。
朱德同志目睹军阀混战使国家陷入“四野萧萧风雨急，中原黯黯鬼神愁”的悲惨境地，认识到资产阶级领导的旧民主主义革命无法解决中华民族出路问题。他从俄国十月革命和中国五四运动中看到了希望的曙光，毅然拒绝高官厚禄的诱惑，先到上海、北京，后又远渡重洋，执着寻找救国救民的真理。1922年，在马克思的故乡德国，朱德同志参加中国共产党，从此走上革命道路，把自己的一切奉献给了共产主义崇高事业.
在新民主主义革命时期，朱德同志先后担任中国工农红军总司令、八路军总司令、中国人民解放军总司令，为中华民族独立和解放、为建立人民当家作主的新中国作出了杰出贡献。他参与领导八一南昌起义，打响了武装反抗国民党反动派的第一枪。他率领南昌起义军余部和湘南起义农军上井冈山，同毛泽东同志率领的湘赣边界秋收起义部队胜利会师，点燃土地革命战争的燎原之火。随后，他同毛泽东同志一道探索农村包围城市、武装夺取政权的中国革命道路。朱德同志先后同毛泽东同志、周恩来同志一起，指挥红军粉碎国民党军队对中央革命根据地的四次“围剿”，并在战略转移中领导红军进行长征。
在新民主主义革命时期，朱德同志先后担任中国工农红军总司令、八路军总司令、中国人民解放军总司令，为中华民族独立和解放、为建立人民当家作主的新中国作出了杰出贡献。他参与领导八一南昌起义，打响了武装反抗国民党反动派的第一枪。他率领南昌起义军余部和湘南起义农军上井冈山，同毛泽东同志率领的湘赣边界秋收起义部队胜利会师，点燃土地革命战争的燎原之火。随后，他同毛泽东同志一道探索农村包围城市、武装夺取政权的中国革命道路。朱德同志先后同毛泽东同志、周恩来同志一起，指挥红军粉碎国民党军队对中央革命根据地的四次“围剿”，并在战略转移中领导红军进行长征。
在遵义会议上，朱德同志坚决支持毛泽东同志的正确主张，为确立毛泽东同志在红军和党中央的领导地位作出了重要贡献。他同张国焘分裂党和红军的错误行为进行了毫不妥协的斗争，团结红四方面军、红二方面军广大指战员，实现了红军三大主力会师。毛泽东同志称赞朱德同志在这场复杂的斗争中“度量大如海，意志坚如钢”。
全国抗日战争爆发后，朱德同志写下“与日寇决一死战，复我河山，保我民族，保卫国家，是我天职”的誓言，亲率八路军东渡黄河，开赴华北抗日前线。他坚决贯彻党中央战略方针，广泛发动群众，开展抗日游击战争，开辟华北抗日根据地，建立起支持长期抗战、夺取最后胜利的重要战略基地。1940年，他抵达延安，协助毛泽东同志指挥全国各根据地的抗日战争。为克服陕甘宁边区的严重经济困难，他亲自指导南泥湾的开发工作，推动大生产运动，培育和倡导“南泥湾精神”。在党的七大上，他作《论解放区战场》的军事报告，系统总结了党领导武装斗争特别是抗日战争的经验，详细阐述了人民战争的基本特点。
解放战争时期，朱德同志参与制定“向北发展，向南防御”等一系列重大战略决策，协助毛泽东同志指挥解放区军民粉碎国民党军队的全面进攻和重点进攻，取得辽沈、淮海、平津三大战役的胜利，进军全国，彻底打败国民党反动军队，迎来新民主主义革命伟大胜利。
新中国成立后，朱德同志在党、国家、军队重要岗位上积极参与社会主义革命和建设的重要决策，为我国社会主义制度建立和各项建设事业发展作出重要贡献。他参与领导了我国社会主义改造和经济建设，为党的纪律检查工作做了大量奠基性工作，在人民军队革命化、正规化建设方面提出了很多重要思想，为国家政权机构制度建设、组织建设和社会主义法制建设做了大量卓有成效的工作。
朱德同志在近70年的革命生涯中，为中国革命成功、为中国人民解放事业立下了丰功伟绩，为我国社会主义革命和建设事业建立了不朽功勋，深受全党全军全国各族人民爱戴和崇敬。毛泽东同志称赞朱德同志是“人民的光荣”，周恩来同志称赞朱德同志的革命历史“已成为二十世纪中国革命的里程碑”。这是党和人民对朱德同志的最高评价，朱德同志当之无愧！
同志们、朋友们！
在近代我国波澜壮阔的历史进程中，一代又一代共产党人团结带领全国各族人民接续奋斗，使中华民族走出了近代以来前所未有的苦难，迎来了今天实现中华民族伟大复兴的光明前景。朱德同志就是这些共产党人中的杰出代表，是我国民族英雄璀璨群星中的一颗巨星。朱德同志在毕生奋斗中表现出来的思想品德和精神风范，是党和人民的宝贵精神财富。
我们纪念朱德同志，就是要学习他追求真理、不忘初心的坚定信念。朱德同志经历过旧民主主义革命的失败，从切身体验中认识到，旧的道路走不通了，只有马克思主义才是解决中国问题的真理。在确立马克思主义信仰、树立为共产主义事业奋斗的崇高理想后，无论面对什么样的艰难险阻和重大挫折，他始终没有动摇。越是危难关头，他越是信念坚定。南昌起义部队南下潮汕失败，朱德同志所部孤立无援，他挺身而出，稳住军心，斩钉截铁地说，黑暗是暂时的，要革命的跟我走，最后胜利一定是我们的。1975年初，他在89岁高龄时亲笔写下“革命到底”的条幅。1976年2月，他又写下“全党团结紧，险峰敢登攀”的诗句。在临终前不到两个月，他看到《共产党宣言》新译本后，不顾年高体弱，驱车到中央党校，看望参与翻译的同志，一起交流对这部马克思主义经典著作的学习心得。
