Лъжите на български медии за последното становище на Китай относно американските THAAD

Пекин, 02.10.2016

Българското интернет-издание днес.бг публикува днес, 2 октомври 2016, статия със смехотворното заглавие „Китай скочи в защита на севернокорейския лидер Ким Чен Ун, размахва пръст на САЩ!“ (http://www.dnes.bg/world/2016/10/02/kitai-skochi-v-zashtita-na-kim-chen-un-razmahva-pryst-na-sasht.317302 ) Веднага и други български медии препубликуваха този неадикватен материал, изопачаващ смисъла и същността на китайската позиция.

Накратко: Заглавието е напълно неадикватно на съдържанието на китайското предупреждение, насочено към една единствена защита,  а именно на собствените си национални интереси!!!

Какво е в действителност китайското становище, което така „разтревожи“ няколко западни издания и техните поръчители?

„Разполагайки противоракетна система, която едва ли е в състояние да защити Сеул, но е в състояние да шпионира Китай и Руския Далечен Изток, САЩ изобщо не се опитват да защитят някого в Източна Азия, а жадно се стремят към хегемония и военно преимущество.

            Скритите намерения на „Чичо Сам“, които той преследва, разгръщайки противоракетен комплекс с подвижно наземно базиране за високо прехващане на ракети „THAAD“ в югоизточната яаст на Корейския полуостров, биват оправдавани с така наречената „ракетнa зплаха“ от страна на КНДР, която, според мнението на Вашингтон, представлявала „страна-престъпник“ и „ос на злото“.

            Говоренето за защита на своите съюзници от заплахите с ракети на „страната-престъпник“ естествено засилва моралното превъзходство на Вашингтон. Въпреки това реалността е далече по-малко благородна, отколкото ни я рисува „Чичо Сам“.

            Фактът, че  THAAD покрива всички американски военни бази на полуострова и оставя незащитени Сеул и околните му градове, чиито жители представляват почти половината от населението на Южна Корея, напълно демаскират скритите намерения на „Чичо Сам“. (И.Г.: Допускам, че китайците използват раздразнено названието „Чичо Сам“, припомняйки, че не са забравили завоевателната политика и действия на САЩ спрямо Китай през периода на Третата гражданска война в Китай през периода 1945-1949 г. По този въпрос публикувах на 30.09.2016 специална статия, осветляваща фактологично онова време - http://iliaganchev.blog.bg/novini/2016/09/30/poslednata-bitka-mejdu-gomindana-i-kitaiskata-kompartiia-i-s.1479761 ).

            Разполагането на THAAD в Рпублика Корея представлява преди всичко важна стъпка, която да излекува „ахилесовa пета“ на противоракетната система на Вашингтон в Азиатско-Тихоокеанския регион, която отдавна безпокои американските политици с недостатъчната си способност за разпознаване.

            С помощта на радар от X-диапазон, който може да наблюдава район с дължина над 1200 мили (1900 км) от полуострова, т. е. почти половината територия на Китай и южната част на далечния изток на Русия, САЩ са способни ефективно и незабавно да повишат точността на разпознаване.

Втората част на тайния план на Вашингтон също е свързана с използването на този радар. След разгръщането на THAAD комплексът може да помогне на въоръжените сили на САЩ в събирането на данни за стратегическите ракети  на китай и Русия чрез наблюдаване на техните експериментални изстрелвания, което ще позволи на САЩ да неутрализират тяхното ядрено сдържане.

            Въпреки това, разполагането на THAAD в Република Корея за противодействие на така наречената „ракетна заплаха“ от страна на „държавата-престъпник“ представлява холивудска драма на чичо Сам, в която той играе както в качеството на режисьор, така и на актьор.  Под маската му на спасител прозират стратегическото безпокойство и жадният стремеж към хегемония и превъзходство.“