Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.09.2016 01:39 - Ще стане ли Дойче банк начало на нова финансова, икономическа и обществена криза? А Комерцбанк – как е тя? А влиянието върху еврото?
Автор: iliaganchev Категория: Новини   
Прочетен: 884 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 28.09.2016 18:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Ще стане ли Дойче банк начало на нова финансова, икономическа и обществена криза? А Комерцбанк – как е тя? А влиянието върху еврото?

27.09.2016     

Днес Хенрик Бьоме от „Дойче Веле“ направи следния коментар: „Продължава да гори ярко на банковите кули във Франкфурт. Ако продължи все така, данъкоплатците в Германия скоро отново ще трябва да спасяват една банка – и то най-голямата!“

Дойче банк, която е създадена една година преди основаването на Германската империя, е най-големият по брой на сътрудниците и сума на активите германски финансов конгломерат. Тя е и една от 30-те най-важни транснационални банки в света, в която участват търговски, ипотечни, инвестиционни банки, лизингови  компании и т. н., както и 28 милиона клиенти, 2814 филиала, от които 1845 в Германия, други многобройни участия, представителства в 76 страни в света. Към 31 декември 2015 г. балансовата сума на ДБ е била 1629 млрд. евро, а сътрудниците - 101 000.

Няколко часа след разтърсващите съобщения за ДБ от Франкфурт последваха съобщения за тъмни облаци на следващата по големина германска банка – Комерцбанк: борсовото й положение се смъкна приблизително до това на Дойче банк. Последва съобщението за подготвян „хладен удар“ от ръководството на банката – персоналът от сегашните 51 000 души да бъде съкратен с 9 000 от обикновените сътрудници (изглежда новата стратегия на Мартин Зилке засега не е показала необходимия ефект!).

Какво стана? Нали кризата от 2007 г. уж беше успешно преодоляна и почти забравена? Да не би пък прогнозираният още през 30-години на миналия век 6-ти цикъл на Кондратиев (на т.н. дълги вълни) вече да е наближил?

            На 28.04.2015 г. забележителният немски икономист Лео Неофидов даде интересно интервю, публикувано под заглавие Шестият Кондратиев, в което съживи спомена за великия руски икономист-прогнозист Николай Кондратиев, станал жертва на сталинската кървава вакханалия през 1938 г.

            Кондратиевските вълни са периодични икономически цикли с продължителност 40-60 години. Те се пораждат от дълбокопроменящи иновации (т.н. Базисни иновации) и водят до продължителен подем. Те са най-важният двигател за структурната промяна.

Много важно е да се схване, че не всяка важна иновация е базисна и, освен това, кои са базисните иновации за всеки цикъл – в случая за актуалния 6-ти цикъл, който Кондратиев е считал за ПОСЛЕДЕН ЦИКЪЛ НА КАПИТАЛИЗМА. Характерни за 6-тия Кондратиев са източници на растеж, различни от тези при предишните 5 цикли. Анализът на тези нови източници на растеж е твърде интересн и води до съществени политико-икономически изводи. Тези изводи вероятно ще ни заливат през следващите години.

            В посоченото интервю на Лео Неофидов отпреди една година все пак се чувстваше определен оптимизъм поне за икономическото положение в Германия. Последните дни поставят под съмнение този оптимизъм, но най-близкото бъдеще ще покаже, доколко е основателно това съмнение. Бих желал отново да чуя мнението на Неофидов през следващите дни във връзка със случващите се борсови и финансови събития в държавата на благополучието. Особено като не забравяме факта, който самият той изтъкваше – цитирам: „Повече от 1/3 от обществения продукт се създава чрез безпорядък – измама, пране на пари, корупция, престъпност, деструктивност“.

            Но да се върнем към обекта на днешните съобщения и дискусии, които започнаха в Германия вчера, а днес се разпространиха даже от малка България до голям Китай.

            Накратко някои силни критики за ситуацията на ДБ звучат така:

„Тя залагаше и се самозаложи. Дойче Банк искаше да завладее Лондон и Уолстрийт, а сега се чуват слухове за държавни помощи“.

Дойче банк достигна най-ниското си ниво. Акцията на тази франкфуртска парична институция, която някога искаше да определя международния финансов пазар, се срути в началото на тази седмица с 6 %, падайки на 10,29 евро.

Откакто американското министерство на правосъдието заплаши Банката с наказание в размер на 14 млрд. долара поради неразрешени ипотечни сделки, се спекулира, дали тя ще може да покрие тази сума, като се има предвид нейното изтъняло капиталово покритие. Слуховете за разговори относно държавно спасяване на банката тръгнаха. Самата банка и федералното правителство отрекоха остро тези слухове.

Минаха точно 20 години от времето, когато банката се изкачи до глобалния инвестиционен бизнес и започна със своите амбициозни планове в Лондон и на Уолстрийт. Дойче Банк искаше да бъде в Ню Йорк най-малкото толкова голяма, колкото американските инвестиционни банки в Европа – такава беше точно целта й през 1996 г. Рейтинговите агенции се удивляваха още тогава на този стремеж. Агенция  Moody"s например казваше, че Дойче банк с инвестиционното банкиране щяла да бъде по-малко зависима от от нейните германски лихвени печалби. Същевременно обаче при международното инвестиционно банкиране се повишаваха волатилността (Volatility) на печалбите, пазарният риск и свързаните със собствения капитал балансови рискове.

            Такова беше положението с почти всички големи европейски банки: в страните им нарастваше конкуренцията, в националния бизнес на фирми и частни клиенти все повече нахълтваха чуждестранни банки. Затова пък в Лондон и на Уолстрийт ги привличаха тлъстите печалби на глобалния борсов бизнес, на търговията с ценни книжа и валута, на новото структуриране на предприятия във времената на глобализацията.

            Дойче банк придружаваше националните й индустриални концерни при тяхното международно ориентиране.

            Акционерите тържествуваха, предупрежденията бяха игнорирани!

            Експанзията на инвестиционното банкиране се отплащаше цели десет години, до финансовата криза през 2007 г. На дневен ред бяха двуцифрови печалби на собствения капитал, частично до повече от 20 %. Акционерите празнуваха.

Редица предупреждения от страна на традиционните немски банкови специалисти за рисковото използване на баланса потъваха във въздуха.

Дойче Банк с течение на времето изпадна в зависимост от големите печалби от Лондон и Уолстрийт. А печалбите създаваха впечатление, че нейната експанзионистична политика е правилна.

Експанзията успяваше, но само поради това, че прекомерните печалби от бързо нарастващото инвестиционно банкиране покриваха високите бизнесрискове,   недостатъчното осигуряване срещу тези рискове, стремително нарастващите цени и следствията от съмнителни бизнеспрактики.

Самият бизнесмодел въобще не беше поставян под въпрос, макар че институцията беше опасно зависима от инвестиционното банкиране. Та нали Дойче банк нямаше големия американски пазар зад гърба си, а един домашен пазар, по-малко привлекателен поради влиянието на публичноправните спестовни каси и провинциалните банки.

Банката нямаше доходоносното управление на активите като стълб, както е при големите швейцарски банки. Тя нямаше в ръцете си азиатския пазар, както конкурентната британска банка HSBC и „Standard Chartered“. Нито пък беше „Goldman Sachs“. На Голдман Сакс плащаха за консултантската експертиза и други такива безскруполни действия. Дойче Банк печелеше за рисковото използване на своя баланс. Така тя постигна през 2007 г. своята цел: Банката се числеше към трите най-силни инвестиционни банки в света.

 

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ на 28.09.2016)

 

Късно им „просветна“ на тези всемогъщи банкери и на техните политически слуги! Дойде финансовата криза, първо с „Лемън Брадърс“, та уж се изясни, че изкуствено надутият, кредитнофинансиран икономически растеж не би могъл да бъде повторен с десетилетия напред. Не беше изминала и година, през която да не бяха опитани по-строги предписания за собствения капитал, по-остри дефиниции за рисковопретеглените активи и по-строги изисквания за ликвидността. Инвестиционното банкиране поскъпна, рисковото използване на баланса – на непоносима цена.

Но Дойче банк отначало не реагираше. По същия начин както Bob Diamond, шефа на Barclays, и Anshu Jain, тогавашният шеф на инвестиционното банкиране и по-късно съпредседател на управителния съвет на Дойче банк, когато други отслабени от финансовата криза се налагаше да се измъкват от глобалното инвестиционно банкиране, когато конкуренцията изтъняваше, а търговските договори във волатилния, неспокоен бизнес през годините след финансовата криза щяха все повече да намаляват. Но същият този Jain подценяваше обстоятелството, колко много поскъпваше регулирането на бизнеса, че балансите на универсалните банки вече не можеха да служат на рисковете на инвестиционното банкиране и че политиката на ниските лихви на централните банки би поставила в клещи лихвения марж в обсега на националния пазар. (Забележка: налага се да използвам установеното понятие „волатилен бизнес“, но с удоволствие бих го заменил с по-ясното понятие „казинов бизнес на банките“)

Защо акционерите на банката се тревожат от вероятни последствия за акциите?

Факт е, че от описания по-грое кризисен момент досега на Дойче банк й върви все по-зле в нарастваща степен и че бизнесмоделът й не е вече адикватен. Вижте сами графиките на борсовия й индекс за различни периоди и за цялостния период от 2007 досега и ще се уверите в казаното.

През първите 9 месеца на настоящата 2016 г. тя застава зад J.P. Morgan, Goldman Sachs, Bank of America Merrill Lynch, Morgan Stanley, Citigroup, Barclays и Credit Suisse, изпадайки на 8-мо място. Във всички 3 направления на инвестиционото банкиране, т.е. в бизнеса със заеми и акции и в бизнеса със синдициран кредити (syndicated loans), банката е отдала, съгласно данни на британската анализаторска компания Dealogic, пазарни дялове и то не само в глобалния, но и в националния и европейския пазар.

Да разгледаме някои практически особености, респ. бизнессъбития.

            Едва сега тази важна франкфуртска банка започна да спестява. Отношението Разходи/Печалба (Cost income ratio), което характеризира ефикасността на кредитните институти, при ДБ е 115,3 %, което все още е значително по-високо от тази характеристика при глобалните конкуренти. То отблъсква благоприятни бизнессделки, което други банки отдавна са преодолели и съкращава постепенно инвестиционното банкиране. Банката нито постига достатъчни печалби, които би могла да използва за генериране на капитал, нито има купувачи, на които би могла достатъчно бързо да отстъпи бизнестеритории, с цел да освободи капитал. Отблъсването на участие от почти 20 % за китайската „Hua Xia Bank“ през тази година да донесе на ДБ 4 млрд. долара. Продажбата на Postbank, която абсорбира 10 % от рисковия капитал, но пък осигурява 11 % принос към печалбата, ще е по-трудно. Липсва силна от гледна точка на печалбата алтернатива на концерна.

Заплашителната тежест поради глоба от страна на американското правосъдно министерство в размер на 14 млрд. долара е само точката, в която се разпали дискусията за бизнесмодела на банката. Но този път с последици за съществуването.

Банката има натрупани около 6,2 млрд долара разпореждания за санкции.

До края на 2017 г. допълнително ще се добавят около 3,3 млрд. долара. Но тъй като  една голяма част от натрупващата се сума от 9,4 млрд. долар ще бъде необходима за други плащания съгласно правни споразумения с американското министерство на правосъдието, на разположение за плащания към американците за провалили се ипотеки стоят само около 4 млрд долара.

            Проблеми в процеса на търсене на капитал

Дори и ако американците не останат на сегашното си искане в размер на 14 млрд долара, за всеки милиард  над тези 4 млрд. банката ще бъде поставена на тясно, счита  Kian Abouhossein, банков анализатор от J.P. Morgan. В такъв случай Дойче банк не би имала повече никакъв толаранс, за да плаща други или по-високи санкции. Тогава тя би трябвало някакси да намери други резерви или да си набави капитал.

В края на първото полугодие квотата на собствения капитал (equity ratio) за рисковопретеглените активи е била 10,8 %, но трябва да нарастне към края на 2018 г. на 12,5 %.

Не по-малко важен е въпросът, дали Дойче Банк ще има достатъчно резерви, за да може да изплати през пролетта лихвените купони върху дълга, които при необходимост ще бъдат инкасирани и ще важат като компенсация на собствен капитал  (AT1).  Наглед това е добре, но е важно следното: Купоните могат да се плащат, само ако резервите са достатъчно високи. Ако не са, инвеститорите на пазарите за заеми се отдръпват. Тогава отново нарастват разходите за банката да се рефинансира на тези пазари.

Следователно ситуацията е тежка. Американската политика обаче не иска да си навлече репутацията, че допринася за колапс на европейската банкова система. Тоест правосъдното министерство на САЩ би могло да „помогне“ съгласно мотото: Една част банката да плати като санкция. Друга част да бъде изплащана в течение на години на клиентите, чиито ипотеки са били натрапени. Немските надзорни органи биха могли да обмислят, дали при необходимост да изчерпят толерансите в регулаторните предписания. В такъв случай Дойче банк би могла да избегне прекален прилив на капитал, което поради сегашния курс на акциите би било изключително скъпо и би ужасило акционерите.

John Cryan (от 01.07.2015 президент на ДБ) е на правилния път, променя културата и редуцира рисковете. От 2007 г. досега ДБ увеличи своя акционерен капитал от 37 на 62 млрд евро, увеличи ликвидните резерви почти трикратно, от 65 на 223 Mлрд евро, снижи , намали своите взривоопасни рискови позиции от 88 на 29 млрд евро. Като следваща стъпка националната мрежа от филиали и бизнеса с малки клиенти трябва да бъде по-силно дигитализиран и едва тогава банката може да започне растеж.

Засега балансът ще бъде използван и по-нататък, но не така рисково. Мениджмънтът на банката под ръководството на председателя на надзорния съвет  Paul Achleitner не е предложил алтернатива на сегашния бизнесмодел. Може би този модел трябва да бъде опроменен, за да получат инвеститорите отново смелост.

Евентуалният полезен вариант за бъдещето на Дойче Банк в случай, че се наложи държавна помощ за оздравяване:

Ако държавата подпомогне с пари банката, тогава би трябвало да се очаква, че същата държaва трябва да поеме и бизнеса на банката (щом вземат оздравителните пари от народа чрез данъци, то и новата обновена банка трябва да е в разпореждане на същите тези данъкоплатци чрез държавата!). Към тази промяна би се отнасяло преди всичко връщането към основния традиционен бизнес (спестяване на пари / заемане на пари) в Германия. Не може да се позволява партито на банкерите, както стана при последната банкова криза, просто все така да си продължава за сметка на други. Иначе те отново ще завъртят колелото на късмета и ще залагат на глобалния паричен пазар.

Ако държавата на едрия капитал не е съгласна с този вариант, остава втори болезнен, но също справедлив вариант: Никакви държвни, т.е. общонационални пари за банката – оставя се да фалира. Тогава в рамките на анализа на синдиците влиза да установят точно и виновните причинители на фалита и техните държавни слуги или поощрители. (Когато един работник или даже група работници не си свърши работата, работодателят не им плаща, а държавата също не им осигурява заплащане.)

Остава да видим, дали Дойче Банк няма евентуално да стане втора Леман Брадърс. Тогава рухването на тази значителна банка ще провокира краха на цяла редица проблемни европейски банки, което от своя страна ще предизвика паника сред акционерите – те ще започнат активно да изтеглят парите от сметките си, лишавайки банката от пари и неминуемо водейки я към банкрут.

ПРОДЪЛЖЕНИЕТО НА ТЕЗИ РАЗСЪЖДЕНИЯ САМО ЩЕ СЕ НАЛОЖИ ОТ ХОДА НА РАЗВИТИЕТО НА СИТУАЦИЯТА С ДОЙЧЕ БАНК И КОМЕРЦБАНК ...

 




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 2642254
Постинги: 2908
Коментари: 877
Гласове: 766
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930