Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.07.2016 16:17 - Китай счита решението на Хагския арбитражен съд по спора в Южно-китайско море незаконно и недействително!
Автор: iliaganchev Категория: Новини   
Прочетен: 674 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 12.07.2016 18:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Китай счита решението на Хагския арбитражен съд по спора в Южно-китайско море незаконно и недействително!

Пекин, 12.07.2016, 17:18 (11:18 ч.)

„Арбитражният съд по спора в Южно-Китайско море между Китай и Филипините прие днес така нареченото „окончателно решение“, което е незаконно и недействително.

По този повод китайската страна нееднократно е заявявала, че филипинското правителство на Бенигно Акино III в едностранен порядък инициира арбитраж, нарушавайки със самия този факт международното право. Китай не приема и не признава постановлението на арбитража, който не притежава необходимата юрисдикция.“

 

Страните на НАТО, начело със САЩ както винаги в такива случаи считат обратното:

Днешните немски медии също реагираха веднага по следния подробен начин:

Арбитражният съд присъди във вторник, че нямало никакво правно основание за това, Китай да иска да направи валидни исторически права върху ресурсите в морската област. Петте арбитражни съдии дадоха по този начин право на многогодишния процес по оплакване на Филипините.

Правителството на Филипините приветства веднага решението, но същевременно призова към сдържаност. Китай, който беше бойкотирал преговорите, преди това многократно беше потвърдил, че нямало да признае решението.

Вярно, че Решението на Арбитражния съд е правно обвързващо, но не съществува конкретна процедура, чрез която да се наложи изпълнението на това решение.

Китай основава претенциите си върху една карта от 40-те години.

В спора пред Хагския Арбитражен съд ставаше въпрос за правните претенции върху една област в Южно-китайско море с площ 3 милиона кв.м. Обаче и Филипините, както и другите граничащи с района страни Виетнам, Малайзия, Тайван и Бруней настояват за части за себе си. ...

... Парацелските острови (Имат се предвид китайските острови Сиша), една миниатюрна островна група в Южно-Китайско море, са част от международния спор. ”

 

СКОРОШНИ СЛУЧКИ ОКОЛО СПОРНИЯ РАЙОН

17.02.2016, Пекин: Средства на противовъдушната отбрана на Китай отдaвна са разположени на островите Сиша.

Съобщенията на западните медии за разполагането от Китай на зенитно-ракетния комплекс HQ-9 („Хунци-9“) на спорния остро Вуди (Юнсиндао) в Южно-Китайско море е „гола вода“ от разгъването на теорията за „китайската заплаха“ – средствата на ПВО са разположени отдавна на тези острови“, заяви Министерството на отбраната на Китайската народна република.

„Островите Сиша (Парацелсите острови) са неотменима част от територията на Китай. Китай притежава неоспоримото право да разполага на своята територия военна структура за защита на своята национална сигурност и суверенитет. Китайските средства за ПВО на соответните острови се разполагат от вече много години. ...“

09.07.2016, Пекин: Военно-морските сили на Китай проведоха учения в Южно-Китайско море (中国南海军演4上将坐3舰队出动 对美有力回击)

На 8 юли военно-морските сили на КНР проведоха учения до южно-китайската провинция-остров Хайнан и островите Сиша (西沙群島), наричани от страните на НАТО „Парацелски острови“. В плановите маневри взе участие основно Южно-Китайският флот на китайската армия, а също така и сили от другите два китайски военни флота – Северно-Китайския и Източно-Китайския – общо около 100 кораба. (повече – тук: http://iliaganchev.blog.bg/novini/2016/07/11/voenno-morskite-sili-na-kitai-provedoha-ucheniia-v-iujno-kit.1463895 )

 

ДАЛИ СПОМЕНАТАТА ОТ АРБИТРАЖНИЯ СЪД КАРТА ОТ 40-ТЕ ГОДИНИ Е ЕДИНСТВЕНОТО ОСНОВАНИЕ ЗА КИТАЙСКА ПРЕТЕНЦИЯ?

 

ИСТОРИЧЕСКИ ФРАГМЕНТ ЗА РАЙОНА:

618 г. – 1279 г.

На островите Сиша бяха намерени археологични находки от епохите на китайските династии Тан и Сун (1974) и няколко доказателства за поне временно китайско заселване от това време  (1990).

Според старата китайска книга „Wujing Zongyao“, публикувана през 1044 г. при царуването на Севрената династия Сун, островите са принадлежали на зоната контролирана от императорския военно-морски флот на Сун (2008 - http://zx.china-b.com/nfldx//zixun_73156.html - 我国对西沙南沙群岛主权的历史和法理依据„Нашата Сиша, Историческо-правната основа за  държавния суверинитет върху островите Нанша“).

1279 г. – 1368 г.

През 1279 г. Кублай Хан, император на династията Юан, след победата си над Сун, изпраща прочутия астроном Guo Shoujing в Южно-китайско море, за да изследва островите и заобикалящата ги морска територия и да ги измери.Опорната база на Гуо при изследователските му пътувания е била на островите Сиша. Неговата дейност подробно е описана в книгата „Yuan Shi“. Според Yuan Shi островите на Южно-Китайско море са влизали в границите на династията Yuan. Картите, изготвени по времето на Юан, показват Чанша (от Сиша) и Шитан (от Нанша) като част от Империята на Юан.

1368 г. –1912 г.

Местни хроники и други исторически източници от династия Мин (1368 –1644) и династия Цин (1644–1912) отново споменават островите в Южно-китайско море като територия на Китай.

Тогавашната префектура Qiongzhou (най-високото ниво на управление на Хайнан) е упражнявала управленческите функции по времето на Мин и Цин върху островните групи Сиша (Paracel) и Нанша (Spratly). По това време островите не са били постоянно заселени и са служели главно като бази на китайските рибари.

Първите европейски „посетители“ на островите Сиша са били френските мореплаватели (около 1568).

През 1816 г. виетнамският император Gia Long обявява островите за виетнамска територия.

В ТОЗИ ПЕРИОД ЗАПОЧВА И СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ГРУБАТА И БЕЗМИЛОСТНА КОЛОНИЗАЦИЯ НА КИТАЙ ОТ 7 ДЪРЖАВИ, която продължава до 1945 - 49 година – с края на Втората световна война и създаването на Китайската народна република:

* Британската империя,

* Френската република,

* Руската империя,

* Японската империя,

* Германската империя,

* САЩ и

* Португалия.

 

През 1883 г. правителството на китайската династия Цин протестира остро срещу ГЕРМАНИЯ, когато германски кораби предприемат „проучвателни плавания“  в района на островните групи Сиша и Нанша.

През 1895 und 1896 пред островите потъват съответно немският кораб „Bellona“ и японският кораб „Imezi Maru“. Останките от тези кораби били намерени, извадени от китайски рибари и продадени за скраб на остров Хайнан.

В Китайско-френския договор от 1887, след завоевателната война и окупирането на част от Южен Китай от французите се установяват нови граници ...Франция окупира и Индокитай – т.е. фактически край на виетнамския император и превръщането му във френска кукла! Тогава е начертана и така наречената „Sino-Tonkin Delimitation Line“ (линия на морската граница), съгласно която островите източно от линията принадлежат на Китай: ОСТРОВИТЕ СИША И НАНША се намират източно от тази линия!

През 1910 г. доразложилата се в условията на колониалното робство Цинска династия поканва търговци да вземат под наем островите в Южно-Китайско море, да ги управляват и да ги развиват. За целта китайското правителство се задължавало да охранява островите и да запазва китайския суверенитет над тях.

След 1912 г.

През 1911 г. Цинската династия е свалена чрез революция под ръководството на Сун Ятсен.

Новото правителство на провинция Гуандун (Кантон) поставя островите Сиша под управлението на окръг Я (сегашния Сан’я) към тогавашната префектура Хайнан.

По времето на Китайската република Китай упражнява своите суверенни права над островите в Южно-Китайско море, като да концесии за извличането и експлоатацията на суровини на частни китайски бизнесмени и същевременно протестира срещу чуждестранните претенции и окупацията на някои от островите.

АГРЕСИВНИТЕ ФРЕНСКИ БЪРКОТИИ

През март 1925 г. генерал-губернаторът на Френската колония Индокитай декларира, че „Парацелските острови“, т.е. Сиша са френска територия.

На 27 юли 1932 г. Китайският посланик във Франция отправя по нареждане на китайското външно министерство дипломатически протест против френските претенции към островите.

На 30 ноември 1932 г. високопоставеният представител на китайското външно министерство, Zhu Zhaoshen, изпраща писмо до френския консул в Гуанджоу (Кантон)  и повторно завява, че „абсолютно извън всякакво съмнение е, че островите Сиша са разположени в рамките на територията на Китай“.

През 1937 г.  френската мисия проучва възможностите да създаде на островите инфраструктура за мореплаването и въздушния транспорт.

 На 3 юли 1938 г., без да се съобразяват с многократните китайски протести, френски войски окупират островите Сиша. Тази акция става малко преди избухване на Японско-китайската война, когато Китай е бил зает основно с оказване на съпротива срещу японската агресия.

На 6 юли 1938 г. японското външно министерство, т.е. антикитайският агресор,  „протестира“ със следните думи:

 "Още декларациите, които бяха направили през 1900 и 1921 г. съответно Великобритания и Франция, установяваха, че островите Сиша са част от префектурата Хайнан. Поради това актуалните претенции, които се повдигат от Виетнам или Франция към островите Сиша, са изцяло неправомерни.“

По време на Втората световна война Япония изгони френските войски и се настани на островите в Южно-Китайско море.

След края на войната т.н. „Република Китай“, която се поместваше в остров Тайван, през октомври и ноември 1946 г. взе островите Сиша, Нанша и други острови в Южно-Китайско море. Япония се отказа официално през 1952 г. от островите.

Французите поддържаха гарнизон на остров Шанхудао (Pattle Island), който през 1956 г. бе поет от южновиетнамски войски.

През същата 1956 г. войски на Китайската народна република върнаха на китайския народ източната част от островната група, като я окупираха.

На 15 януари 1974 г. китайските войски извършиха десант върху западните острови и победиха в кратка схватка южновиетнамските сили.

С това приключи освобождаването на всички китайски територии, окупирани през последните 100 години от разни агресивни държави.

През 2014 г. държавният китайски петролен концерн CNPC съобщи, че неговата сондажна платформа е окрила в района на островите Сиша петролни и газови находища.

ТОГАВА ЗАПОЧНА И ИНТЕНЗИВНАТА АМЕРИКАНСКА НАМЕСА И ПОДКЛАЖДАНЕТО НА ТЕРИТОРИАЛНИ СПОРОВЕ СРЕЩУ КИТАЙ.

В края на януари 2016 г. американският кораб-разрушител „USS Curtis Wilbur“  приближи на по-малко от 12 морски мили остров „Triton“ от групата Сиша.

Така се занизаха протести, упреци и съдилища ...

ЕДНО Е СЪВСЕМ ЯСНО – ТОЗИ ПЪТ КИТАЙ НЯМА ДА СЕ ОГЪНЕ ПРЕД ЧУЖДЕСТРАННИ АГРЕСИВНИ НАМЕРЕНИЯ, ОТКЪДЕТО И ДА ПРОИЗЛИЗАТ ТЕ!       (пък и ще има неслаби държави, които ще го подкрепят, както се разбра днес ... )




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 2603129
Постинги: 2889
Коментари: 877
Гласове: 761
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930