Военноморският флот на Китайската народна република

ВМФ на КНР (中国人民解放军海军), който е част от Китайската народоосвободителна армия (КНОА) е в състав от 290 000 души и е подразделен на 3 флота.

            Основанието за поддържане и развитие на ВМФ

Според китайските ръководители понастоящем заплахата за безопасността на Китай произхожда главно откъм морето; Китай трябва да разскъса блокадата от страна на международни сили, насочена срещу неговата морска безопасност. Само когато КНР разкъса тази блокада, ще може да се говори за подем на Китай. За да бъде подемът на Китай стремителен, страната трябва да може да пресече океаните и да излезе на хоризонта на своето бъдещо развитие (中国人民解放军军事学院).

Китай притежава втория по големина ВМФ в света и най-големият цивилен морски сектор. През 2006 г. морската индустрия на КНР произвеждаше около 10 % от БВП на страната (270 млрд. USD). През 2020 г. тази съставка ще нарастне на 1000 млрд. долара.

Китай има 14.500 км. брегова ивица (при повърхност на страната 9,6 мил. кв.км.) и експлоатира 1400 пристанища върху тази ивица.

След 2015 г. Китай е първата в света корабостроителна нация в света, след като изпревари Южна Корея и Япония.

Китай има повече мореходни и речни дълбоководни кораби и повече океански риболовни кораби от всяка друга държава.

През 2006 г. морското образование е било съсредоточено в 7 морски университета и 18 образователни морски института за обучението на китайските морски специалисти.

Китай разполага с 5 от 10-те на-големи пристанища в света. Само през 2005 г. например в китайските пристанища са влезли 1,5 милиона кораба (Andrew S. Erickson).

            Китай е зависим от вноса и износа по море, в частност на петрол, 80 % от който минава с петроловози през Малакския пролив.

            Всестранно доказана е необходимостта на Китай да укрепва своята морска сигурност по всякакъв начин, включително чрез поддържането и развитието на ВМФ.

            РАЗВИТИЕ НА МОЩТА НА ВОЕННО-МОРСКИТЕ СИЛИ

            ВМФ към Китайската народоосвободителна армия възниква едва през 1949 г., когато на разположение на КНОА се оказват няколко кораба на гоминдановския ВМФ, екипажите на които преминават на страната на Китайската народна република, против намиращата се под влияние на американците остатъчна „Китайска република“, ръководена от Гоминдана, начело с Чан Кайши.

През ноември 1949 г. е основана Военно-морската академия.

            През пролетта на 1950 г. е осъществен десант на остров Хайнан (Забележка: тук сега се намира най-новият, 4-ти Център за изстрелване на космически ракети, във Венчан). Готвел се е десант и на о-в Тайван, последната крепост на Чан Кайши, но поради започването на американската война в Корея този план не е бил изпълнен.

            Официално ВМФ на НОАК е създаден през септември 1950 г., а през 1952 г. в Китай възниква и Авиацията на ВМФ.

През 1954 г. за подпомагане на китайския ВМФ в Китай са изпратени съветски военни съветници; със съдействието на СССР през 1954-1955 г. флотът е реорганизиран, като се подразделя на 3 флота:

Флот на Северно море (щаб в Циндао), Флот на Източно море (щаб в Нинбо) и Флот на Южно море (щаб в Джадзян).

Първоначално в китайските корабостроителници са се строили копия на съветски кораби, но после започва създаването и на свои модели.

            През 50-те години се е обсъждал проект за създаването на Обединен съветско-китайски тихоокеански флот, но поради рязкото влошаване на взаимоотношенията между двете страни идеята пропада.

            По време на т.н. „Културна революция“ флотът сериозно забвя развитието си.

            През 1970-те години, когато ръководството на страната е поето от забележителния Дън Сяопин, китайският ВМФ е значително модернизиран, като в неговия състав се появяват и атомни подводни лодки, някои от които с балистични ракети.

През 80-те години значително се увеличава зоната на действие на ВМФ на КНОА; докато по-рано основната му задача е била отбраната на крайбрежието, то в края на 20 век китайският военно-морски флот започва да се превръща в океански флот.

            През 2002 г. ескадра на ВМС на КНР извършва първото във военно-морската история на Китай околосветско плаване, преминавайки през моретата на Тихия, Индийския и Атлантическия океан.

            През 2012 г. в състава на  ВМФ се появява първият самолетоносач, с което Китай става 10-та държава в света, имаща на въоръжение самолетоносач.

(Продължение с данните от 2016)

. . . . .