Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05.2016 23:01 - Клането в Нанкин, извършено от японската армия, е не по-малко ужасно от американската бомбандировка над Хирошима!
Автор: iliaganchev Категория: Новини   
Прочетен: 2610 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 28.05.2016 23:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Клането в Нанкин, извършено от японската армия, е не по-малко ужасно от американската бомбандировка над Хирошима!

Пекин, 28.05.2016     王毅外长:广岛值得关注,南京更不应忘记

Министърът на външните работи на Китай Ван И (王毅) заяви вчера:

„Хирошима заслужaва внимание, но и Клането в Нанкин (南京大屠) не бива да се забравя!“

Повод за това заявление даде визитата на лидерите на няколко страни в град Хирошима по покана на японското правителство.

„Пострадалите заслужават съчувствие, но виновните никога няма да могат да снемат от себе си отговорността“.

            Президентът на САЩ Барак Обама по време на визитата си в Япония за участие в срещата на 7-те посети на 27 май Хирошима, единият от двата японски града масово пострадали от американските атомни бомбандировки в края на Втората световна война.

            Какво представлява Нанкинското клане, което е сравнително малко известно на българите.

            На 13 декември 1937 г. японските войски окупират град Нанкин (Нандзин - 南京), който тогава е бил столица на Китайската република.

Започват масови убийства и мародерства, продължили 40 дни:

Загиват над 300 хиляди китайски военопленици и мирни жители на града, а 20 хиляди жени са изнасилени.

Документите за Нанкинското клане са включени през октомври 2015 г. в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО.

            НАНКИНСКОТО КЛАНЕ (南京大屠)

            През август 1937 японската армия навлиза в Шанхай, където среща ожесточено съпротивление, понася големи загуби и успява да овладее града в средата на ноември. Отначало японският Генерален щаб решава да не разширява военните действия, но въпреки това на 1 декември заповядва на 2 от японските армии – Централокитайската армия и 10-та армия – за превземат столицата на Китайската република, Нандзин.

            След поражението в Шанхай ръководителят на Китай и Гоминдана (Националната партия) Чан Кайши, разбирайки че падането на Нандзин е въпрос на време, напуска столицата и се премества с правителствените учреждения в град Ухан (Ухан остава столица до нападението от японците през 1938).  Стратегията на генерал Чан,  препоръчана от неговите немски военни съветници, трябвало да завлече японската армия навътре в Китай и да използва огромната територия като основен отбранителен актив.

            Писателят Тацудзо Ишикава в книгата си „Живите войници“ ярко описва жестокостите, извършени от войниците на 16-та дивизия от японската Шанхайска експедиционна армия по време на маршаот Шанхай до Нандзин. Данните базират върху серия от интервюта с военослужещи, които писателят е записал през януари 1938 г. в Нандзин.

            С приближаването на японската армия до Нандзин китайското население започнало панически да напуска града, опасявайки се не само от предстоящото сражение, но и от обикновено прилаганата от японците тактика на „изгорената земя“.

            По онова време в Нандзин са живеели и много европейци, които са се занимавали с търговска и мисионерска дейност. При приближаване на японската армия в града останалисамо 27 души-чужденци. 5 от тях са били журналисти, които напуснали също града на 16 декември. Други 15 чужденци сформирали в западния квартал комитет, наречен „Международен комитет на Нандзинската зона за безопасност“, чийто ръководител става немския бизнесмен Рабе, когото избрали и поради това, че бил член на Националсоциалистическата партия – все пак между Герма ния и Япония е бил сключен и е действал т.н. „Антикоминтерновски пакт“.

На 9 декември японските военни дали ултиматум на китайските военни да предадат града до 24 часа и заплашили с унищожение.

Същия ден Йон Рабе, който вече бил заминал на американския военен кораб USS Panay (PR–5),  изпратил телеграми до Чан Кайши, до американския посланик, намиращ се в гр. Ханкоу, а също и до японските военни влсати в Шанхай. Чан Кайши направил декларация, че Нандзин трябва да се отбранява до последния човек.

            На 10 декември японският генерал Мацуи издал заповед Нандзин да бъде превзет със сила: 16-та дивизия от Шанхайската експедиционна армия атакувала от изток, 6-та дивизия от 10-та армия - от запад, а 9-та дивизия – в участъка между тях.

            На 12 декември командващият на китайските войски в града дава заповед за отстъпление, след което настъпва хаос.

На 13 декември японците навлизат в града, срещайки само незначителна съпротива. Същия ден в Нандзин на двата бряга на река Яндзъ акустират 2 японски флотилии.

 Японската армия започва „чистка“ в т.н. Надзинска зона за безопасност, която имала площ 3,85 кмІ и която била препълнена с почти цялото останало в града население.

            Започва кървава оргия:

Свидетели, европейци и китайцы, оказали се в Нандзин след превземането му от японците, съобщават, че в течение на следващите 6 седмици окупаторите извършват масови изнасилвания, убийства, актове на мародерство и други престъпления.

Американският мисионер Джон Маги (John Magee) заснел 16-милиметров филм и направил снимки на Нанкинското клане.

През 1937 г. командированите журналисти от японските вестници Osaka Mainichi Shimbun и Tokyo Nichi Nichi Shimbun, давали редовни репортажи за „конкурса“ между двама японски офицери (Тошиаки Мукаи и Цуьоши Нода) от споменатата 16-та дивизия, които се състезавали, кой от двамата пръв ще убие 100 китайци с меч. По пътя от град Дзюйжун до град Таншан  (провинция Дзянсу), Мукаи убил 89 души, а Нода – „само“ 78. Поради това състезанието продължило: когато стигнали до планината Дзъдзин, Мукаи вече бил убил 106, а Нода – 105 души. Тъй като това им се сторило неясен резултат, двамата „ японски храбреци“ решили да започнат ново състезание, но вече за убийството на 150 души.

            (След капитулацията на Япония двамата офицера са арестувани, осъдени за „престъпления към човечеството“ и разстреляни в Нандзин.)

            Международният военен трибунал за Далечния Изток (远东国际军事法庭) е оценил, че броят на изнасилените жени е 20 000, без да се считат към тях децата и старите жени. Войниците са претърсвали домовете на метното население. Обикновено жените са били похитявани и после подлагани на групови изнасилвания. Често веднага след изнасилването са ги убивали, нерядко със страшни издевателства или чрез вкарване на щикове, бутилки, бамбукови пръчки и други предмети в половите им органи. За децата не са се правели изключения – престъпниците са ги разпаряли.

На 19 декември 1937 свещенникът Джеймс Маккалум е записал следното в своя дневник:

            „Аз не зная, на кое да се спра. Никога не съм чувал или чел за такава жестокост. Изнасилване! Изнасилване! Изнасилване! Ние преброихме минимум 1000 случая през нощта и деня. В случай на съпротива и даже намек за неодобрение те нанасят рани с щик или застрелват ... Хора в истерика ... Жени биват отнасяни всяко утро, ден и вечер. Като че ли на цялата японска армия е реазрешено да извършва всичко, което поиска.“

            Националността „хуй“, главното китайско мюсюлманско малцинство, също е пострадало по време на клането – една от джамиите е била разрушена, а другите са били запълнени с трупове. Имамите са погребали по мюсюлманския обред повече от 100 свои сънародници.

Разправата с военоплениците също е била жестока – действало е предложението на армията, ратифицирано лично от император Хирохито на 6 август 1937 г., отстраняващо препятствията, които са ограничавали свободата на действие спрямо китайските военопленници поради рамките на международното право.

Веднага след падането на града японците започват да издирват китайски войници, при което са задържани хиляди младежи. Много от тях са били откарани в река Яндзъ и там са били разстрелвани с картечници.

На 18 декември е било извършено най-масовото убийство на военопленници на брега на Яндзъ, известно като Straw String Gorge Massacre. Преди обед чпонските войници завързват ръцете на пленниците заедно, разделят китайците на 4 колони и откриват по тях огън. Нещастниците са крещели от ужас. След около час виковите им са затихнали, а след това японците са доубивали оживелите с щикове. Повечето са били изхвърлени в река Яндзъ. При този разстрел са загинали около 57,500 китайци.

Състоящото се от 42 част тайванско документално разследване, разпространено в света през 1995-97 г. под названието „An Inch of Blood For An Inch of Land“  (一寸河山一寸血), съдържа извод за 340 000 китайци, загинали в Нандзин в резултат от японската атака: 150 000 от бомбардировките и артилерийските обстрели за 5-те дни на самата битка и 190 000 по време на масовите убийства. Изследванията се основават на материалите на Токийския процес.

ЗА ВСИЧКО ТОВА СПОМЕНАВА В ДЕКЛАРАЦИЯТА СИ ОТ 27.05.2016 министърът на външните работи на Китайската народна република ВАН И.

През 1995 г. Daniel Kwan провежда в Лос Анджелис фотоизложба с названието „ЗАБРАВЕНИЯТ ХОЛОКОСТ“. . . . .

 



Тагове:   китай-сащ-япония,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 5243617
Постинги: 4957
Коментари: 877
Гласове: 1343
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031