Прочетен: 1307 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.05.2017 20:12
Великият Методий пред католическия баварски съд в Регенсбург
На челната част на стената, ограждаща църквата, наречена „Alte Kapelle“, в центъра на баварския град Регенсбург, в близост със символа - католическата катедрала, през 1985 година е поставена голяма паметна метална плоча със следния надпис на немски:
„ZUM GEDENKEN AN DEN GROSSEN SLAWENAPOSTEL METHODIUS UND SEINEN AUFENTHALT IN REGENSBBURG IM JAHRE 870 vom dankbaren bulgarischen Volk 1985“.
През 2015 г. религиозните водачи на православните българи в Регенсбург получават разрешение от Общината и поставят до нея плоча от същия вид и големина и със същото съдържание на български език:
„В ПАМЕТ НА ВЕЛИКИЯ СЛАВЯНСКИ АПОСТОЛ СВЕТИ МЕТОДИЙ, ПРЕБИВАВАЛ В РЕГЕНСБУРГ ПРЕЗ 870 Г. – от благодарния български народ 2015“
Твърде меко е наречено случилото се тук през 870 г. с нашия светец Методий ПРЕБИВАВАНЕ, което съм описал по-нататък ...
През 867 двамата славянски мисионери Кирил и Методий се появяват първо пред един църковен събор във Венеция и са поканени Рим, където са приети любезно от папа Адриан II. В Рим Константин заболява тежко, става монах и приема монашеското име Кирил. Той умира на 14.02.869 в Рим.
Методий е назначен от папата за папски пълномощник за панонско-моравските славяни и препоръчан изрично на князете Растислав (Ростислав), Святоплук (Святополк I, Цвентибалд) и Коцел (Хоцил). Тримата славянски князе, иначе обикновено разделени, намират по този начин възможност да постигнат независимост от залцбургско-баварската църква. Папата назначава Методий за архиепископ на Сирмиум (днешна Сремска Митровица във Воеводина, Сърбия), където в съответствие с традицията до нахлуването на аварите е имало едно епископство. Методий най-често се е намирал в Мосбург (днес в провинция Каринтия, окръг Клагенфурт), тъй като Сирмиум се е намирал под българско господство. Залцбургският пълномощник в Двора на Коцел в Мосбург след като вижда, че мисията му се е провалила, се завръща през 870 г. в Залцбург.
От този момент спорът ескалира още повече, като Методий по време на една баварско-моравски сблъсък попада в пленичество и е откаран по нареждане на крал Лудвиг II Немски и баварските епископи в Регенсбург, за да отговаря за дейността си.
В Регенсбург е разпитван, инквизиран и осъден с участието на Лудвиг и епископите на две години и половина затвор в Швабия (в района на Боденското езеро).
Естествено е в такъв случай да се разбере, че т.н. „Conversio Bagoariorum et Carantanorum“ , който е считан в международен обхват за първоразряден източник, всъщност е съставен под диктовката на крал Лудвиг Немски по време на съдебното следствие срещу Методий през 780 г. в Регенсбург. С право в изследователските работи постоянно се подчертава, че Залцбург е приповдигал своите заслуги и дейности в зоната на Славянската мисия, за да представи двамата славянски апостоли КИРИЛ И МЕТОДИЙ като „нашественици“ в една уж добре организирана мисионерска дейност.
Залавенето и съденето на Методий е станало без знанието на папата, но в момент, когато се засилва баварското влияние в Моравия, когато Светополк е заел престола, а Ростислав е ослепен по заповед на Людовик Немски.
Пред Регенсбургския скалъпен процес Методий се държи смело и достойно.
На обвинението: „Ти проповядваш в наша област!“, той отговаря: „Ако знаех, че е ваша, бих се отказал, но тя е на Свети Петър“ (т.е. подчинена на папата) … „И наистина, ако вие от настървение и алчност прекрачвате въпреки каноните старите граници и забранявате Божието учение в тези области, пазете се да не би, като искате с костен череп да пробиете желязна планина да си пръснете мозъка“.
Обвинителят му казва: „Щом говориш остро, зло има да патиш“.
Методий отговаря: „Казвам истината през царете и не се срамувам, а вие правете с мене, каквото искате. Аз не съм по-добър от ония, които, като са говорили истината, чрез много мъки са се освободили от този живот“.
Присъствалият на съда крал Людовик Немски, разгневен от упоритоста, с която Методий се защищава, а съдниците не могат да му възразят, казва подигравателно: „Не измъчвайте моя Методий, защото се е изпотил като при пещ“.
Методий отговаря: „Тъй е, господарю. Веднъж някакви хора срещнали един философ изпотен и го запитали: „Защо си изпотен?“, а той отговорил: „Спорих с прости хора“.
Едва след много острата намеса на следващия папа Йоан VIII. Методий е освободен през 873 г. Вярно е, че папата забранил на Методий да използва славянския език в богослужението. Въпреки, че сега Методий е трябвало да замине за Моравия, княз Коцел успял да извоюва, апостолът да отиде отначало отново в Мосбург.
През това време на новия залцбургски архиепископ Теотмар бързо се отдало отново да се настани в Панония. Още през 879 панонското епископство отново било ликвидирано. След смъртта на княз Коцел, главния поддръжник на славянския първоучител, Методий се оказва без подкрепа и заминава през 880 г. за Моравия. След пристигането си там се справя с редица интриги и постига в заключение съгласието на папата отново да води литургиите на славянски език.
За съжаление моравският княз Светополк, който заема престола след ослепяването на предшественика си по заповед на баварския крал Лудвиг Немски, и други благородници, се поддават на възстановяването на литургията на латински.
Папата прави опит да подкрепи Методий, като изпраща за епископа на Нитра Вихинг в Моравия, който в една или друга степен толерирал Методий.
През последните 5 години апостолът прави опит за сближаване с Константинопол, при което е ставало въпрос преди всичко за теологичните разлики между франкската (баварската), римската и византийската църква.
Същевременно Методий превежда библията и многобройни църковнослужебни трудове на староцърковно-славянски.
През 885 г. Методий умира и неговият проект за една славянско оцветена църква в Моравия и Панония в значителна степен е провален. При Светополк и епископ Вихинг е осъществено окончателното преминаването към западно-латинската литургия.
Делото на Методий обаче остава живо чрез неговите ученици, сред които Климент, който развива по-нататък глаголицата в азбуката, наречена кирилица.
Използвани като литературни източници са статиите и докладите на следните автори:
Герхард Биркфелнер – 1000 години християнска Русия – Мюнстер, 1988
Имре Боба – История на Моравия – Хага, 1971
Егон Бошоф – Писмото на баварските епископи до папа Йоан – фалшификация? –Kьолн-Ваймар-Виена, 1995
Егон Бошоф – Източнофранкската империя и славянската мисия през 9 век: ролята на Пасау – Сигмаринген, 1998
Чарлз Боулуз – Франки, моравци и маджари. Борбата за Среден Дунав – Филаделфия, 1995
Карл Брунер – Херцогства. От щурма на Унгария до 12 век – Виена, 1994
Хайнрих Бютнер – Архиепископ Вилигис от Майнц и Папството при създаване на епископството в Бохемия и Моравия през 10 век – 1965
Хайнц Допш – Пасау като център на Славянската мисия – 1985/86
Хайнц Допш – Между Залцбург, Византия и Рим. За мисионерството в Панония през 9 век – Залаегершег, 2002
Мартин Егерс – Великоморавското царство. Реалност или фикция? – Щутгарт, 1995
Карл Кристиан Фелм – 1000 години християнство в Русия. По случай милениума от „Покръстването на Киевска Рус“ – Гьотинген, 1988
Франц Глазер – Мюнстерския Молцбихл, най-старият манастир на Каринтия - 1989
Фриц Лошек – „Conversio Bagoariorum et Carantanorum“ и писмото на архиепископ Теотмар Залцбургски – Хановер, 1997
Валтер Пол – Аварите. Чергарски народ в Средна Европа - Мюнхен, 1988
Кристиан Рор - Наместниците-епископи на Църковната провинция Залцбург и тяхното място от Средновековието до днес – Залцбург, 1999
„Залцбург и Славянската мисия. По случай 1100 г. от смъртта на Свети Методий“ – Доклади пред Международния симпозиум в Залцбург, 20/22.09.1985
Хервиг Волфрам – „Conversio Bagoariorum et Carantanorum”. Бялата книга на Залцбургската църква относно успешната мисия в Карантания и Панония – Виена-Кьолн-Грац, 1979
Херберт Вурстер – Пасау и Залцбург. Митрополит и наместник в диспут – Залцбург, 1998
Кристиан Рор – Между Бавария и Византия – Залцбург, 2003
