История и сегашно състояние на исляма в Китай 1. РЕЛИГИОЗНИТЕ РАЗЛИЧИЯ НА КИТАЙ ОТ СВЕТА: Религиозните специфики на Китай започват от древността. От тази гледна точка Китай представлява цивилизация от друг тип. Социалната етика и административната практика тук винаги са играли значително по-голяма роля, отколкото мистичните абстракции и индивидуалистичните търсения за спасение. Трезвият ирационално мислещ китаец никога не се е замислял особено над тайнствата на битието и проблемите на живота и смъртта. Затова пък китаецът винаги е виждал пред себе си еталон за висша добродетел и е считал за свой свещен дълг да му подражава. ************************************************************************************* Автентичният китаец цени над всичко друго материалната обвивка около себе си, т.е. своя живот. За най-велики и общопризнати пророци в Китай се считат преди всичко онези, които учат да се живее достойно и в съответствие с приетата норма, да се живее заради живота, а не в името на блаженството на оня свят или за спасението от страданията. ****************************************************************************************** В Китай също се признава Висше божествено начало – НЕБЕТО. Но китайското НЕБЕ не е нито Йехова, нито Иисус, нито Аллах, нито Брахман или пък Буда. Небето е висшата върховна всеобщност, абстрактна и студена, строга и безразлична към човека. С течение на времето през различни периоди в системата на китайската религиозно-философска мисъл са съществували освен Небето и Буда, също и Дао (Великият път към истината и Добродетелта). И все пак не Буда и Дао, а Небето винаги е било централната категория на върховната всеобщност в Китай. В религиозната структура на Китай духовенството и жречеството винаги са играли незначителна и социално несъществена роля. ****************************************************************************************** 2. КАК ИДВА ИСЛЯМЪТ В КИТАЙ? Съгласно исторически записки през 7 век, по „Пътя на коприната“ и по море (през Гуанджоу и Цюанджоу), Китай често е бил посещаван от арабски и персийски търговци-мюсюлмани; те са внасяли подправки и кехлибар, а са изнасяли коприна, мрамор и чай. Чрез тях светът е научил за китайските изобретения като компаса, хартията и барута, което силно е стимулирало икономическия и културния обмен между Изтока и Запада. Немалко търговци-мюсюлмани останали в Китай, сродили се с местните жители, а потомците им станали първите китайски мюсюлмани. Ислямът получил в Китай широко разпространение. Той оказал и продължава да оказва дълбоко влияние върху историята и културата, етиката, начина на живот, нравите и обичаите на националностите с мюсюлманско вероизповедание. Строителството на джамии (Гуанджоу, Цюанджоу, Ханджоу, Янджоу и др.) и преводът и изследването на основните теоретични трудове станали важен начин за разпространението и развитието на исляма в Китай. С течение на времето ислямът тук приел традиционната китайска култура и по този начин възникнала религия с китайска специфика. ************************************************************************************* Предистория на навлизането на исляма в Китай: ****************************************************************************************** Както е известно, в основата на исляма исторически стоят 5 свещени личности: 570 – 632: Великият Пророк Мухамед (穆罕默德 ) 632 – 661: Четирите праведни халифи (四大哈里发 ): * 632 – 634: Абу Бакр (阿布•伯克尔 ) * 634 – 644: Умар ибн ал-Хатаб (欧麦尔•本•赫塔卜 ) * 644 – 656: Усман ибн Афан (奥斯曼•本•阿凡 ) * 656 – 661: Али ибн Абу Талиб (阿里•本•阿比•塔利卜 ) *************************************************************************************** През 651 г. третият праведен халиф, Усман ибн Афан, изпраща делегация начело със Саад ибн Абу Ваккас, чичо по майчина линия на Великия пророк Мохамед, при Тан Гаозу -唐高祖(649-683), китайския император от династията Тан. Императорът заповядал след това посещение да започне строителство на джамия в памет на Пророкa Мохамед. Така в Кантон (Гуанджоу) била построена джамия, наречена „Храмът на светлината“ (Хуайшън съ - 怀圣寺 ), която е първата в Китай и една от първите в света. Китайското правителство я обяви за една от ключовите национални културни реликви, подлежащи на защита от държавата. В Китай са най-известни 4 стари мюсюлмански джамии: 怀圣寺 – Хуайшън съ 扬州仙鹤寺 – Янджоу сиянхъ съ (Джамията в Янджоу, пр. Дзянсу) 泉州清净寺 – Цюанджоу циндзин съ (Джамията в Цюанджоу, пр. Фудзян) 杭州凤凰寺 – Ханджоу фънхуан съ (Храм на Феникса в Ханджоу, пр. Джъдзян). ******************************************************************************************* По време на западните походи на Чингисхан в началото на 13 век в Китай се появяват многочислени мюсюлмански групи, дошли от Централна и Западна Азия. Тези мюсюлмански войници, някои от които са били и занаятчии и дребни чиновници, също разпространяват исляма. По време на династията Юан -元朝(1271-1368) по цялата страна са посторени джамии; мюсюлманите са заемали правителствени длъжности на различните нива. По време на Мин –明朝 (1368-1644) и Цин –清朝 (1644-1912) чрез декрети ислямът получава държавно признаване и започва да процъфтява в Китай. ******************************************************************************************** Най-голямо разпространение ислямът получава сред 10 национални малцинства в страната: хуй, уйгури, казахи, татари, киргизи, таджики, узбеки, дунсян, саларов, баоан. Мнозинството от тях живеят в Северозападен Китай. Само народността ХУЙ има известно разселване и в други райони на страната. ****************************************************************************************** 3. СЕГАШНОТО СЪСТОЯНИЕ: Основни религии в Китай са: будизмът, даосизмът, ислямът, католицизмът и протестантството. Свободата на вероизповеданият е гарантирана от конституцията на КНР. Правителството не възпрепятства провеждането на религиозните дейности, осигурява свободата на вероизповедание, защитава правото на храмове и църкви, забранява на атеистите да водят атеистична пропаганда в култовите места. Освен това, държавата гарантира на религиозните служители правото да участват в политическия живот, да имат свои представители във всички органи на управление на държавата. За провеждането на самостоятелно и независимо управление будизмът, ислямът, католицизмът и протестантите са създали местни и национални организации. Тези организации и дейността им не се намират под контрола на чуждестранни религиозни центрове. ******************************************************************************************** При Китайската академия на обществените науки и Шанхайската академия на обществените науки са създадени институти на световните религии със специални отделения по будизъм, ислям и христианство. Освен това за подготовката на духовенството и специалисти по проблемите на религията са създадени следните институти: • Ислямски теологичен институт, • Нанкинска обединена теологическа семинария, • Институт за китайския будизъм. Много от религиозните институти и техните дейци поддържат контакти със сродни организации в света, като по този начин постигат взаимно разбирателство и укрепват приятелските си взаимоотношения. *********************************************************************************************** ПРИНЦИПЪТ НА СВОБОДА НА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА БЕШЕ НАРУШЕН В ПЕРИОДА НА Т.Н. КУЛТУРНА РЕВОЛЮЦИЯ: Тогава бяха унищожени религиозните организации, закрити или разрушени много храмове, джамии и църкви; практически беше прекратена религиозната дейност. След смъртта на Мао Дзъдун през 1976 г. и поемането на властта в армията, държавата и партията от Дън Сяопин храмовете, джамиите и църквите са възстановени, отново открити, а дейността им възстановена. *********************************************************************************************** Броят на вярващите мюсюлмани в Китай сега е около 14 мил. души. Скоро след образуването на Китайската народна република, в началото на 1952 г. мюсюлманските лидери Бурхан Шахиди (1894-1989) (包尔汉•沙希迪), Пу Шен, Ма Дзян и Пан Шицян създават Китайската ислямска асоциация (中国伊斯兰教协会) - националната организация на китайските мюсюлмани, като през май 1953 г. тя е утвърдена на Първата ислямска конференция в столицата Пекин. Неин председател за 3 мандата е бил Бурхан (По време на т.н. Културна революция, от 1966 до 1976 г. е в затвора). Тогава председател става Джан Дзйе (张杰). От март 1987 до декември 1993 Бурхан е почетен председател. Председател е Шен Сяси (沈遐熙). От декември 1993 до януари 2000 – председател Ан Шивей (安士伟). От януари 2000 до май 2006 и преизбран от май 2006 до септември 2011 и от септември 2011 отново преизбран – председател Чен Гуанюан (陈广元). През април 1955 г. към Асоциацията е основан ИСЛЯМСКИЯТ ТЕОЛОГИЧЕН ИНСТИТУТ, в който се извършва подготовката на немалко мюсюлмански свещенослужители и имами. Асоциацията помага също в изследванията в областта на историята на исляма и теологията, организира преиздаване на КОРАНА и на мюсюлманските класици. През 1957 г. започва да излиза списанието на Асоциацията „Ислямът в Китай“. В Китай уважават традициите на мюсюлманите. Особените нужди на мюсюлманите по отношение на храната, погребалните церемонии и спазването на религиозните обреди се намират под правителствена защита. ****************************************************************************************** Всяка година Китайската ислямска асоциация организира групи от мюсюлмани за извършване на поклонението в МЕКА (Хаджът е разрешен през 1980 г. и само през 2010 г. например поклонението са го извършили 13 000 китайски мюсюлмани). Вече дълги години по покана на Асоциацията гостуват мюсюлмански лидери и учени; членове на Асоциацията също гостуват в ислямските държави. Делегации на Асоциацията вземат участие в работата на международни конгреси. Тези контакти помагат на разбирателството и приятелството между китайския народ и народите на различните мюсюлмански страни. ******************************************************************************************** КИТАЙСКИТЕ МЮСЮЛМАНИ СА ПРЕДИМНО СУНИТИ от ханафитската школа. ШИИТИ са основно вярващите от таджикската народност. *ПРОДЪЛЖАВА ...