(за обучение на онези, които допускат греха да мразят Исляма и вярващите в Него)
1. Слава на Бог, най-великия, изпълнен с благоволение и милост.
Той създаде всичко, включително човека.
Нему отреди специално място, честта да бъде Божи пълномощник
И накрая го дари с разум,
Пречисти неговите чувства и му
Даде душевно прозрение – така че да може да вниква в Природата,
Да разбира себе си,
Да различава Бог чрез дивните му знаци
И да го възхвалява за истина, почит и единство.
2. За олицетворение на това велико доверие
На човека беше дадена воля,
За да могат неговите действия да бъдат
Отражение на Божията воля и закон
И неговата мисъл, избирайки свободно,
Да изпита върховната радост
От хармонията с твореца
И с великата драма на света около него,
С негово собствено душевно развитие.
Но сътворен, макар и от най-добрата форма,
Той наруши единството, когато неговата воля се изврати
И той избра неравния път на несъгласието.
3. Тъга и болка, егоизъм и падение,
Невежество, отчаяние и безверие
Отровили неговия живот и той
Видял образа на злото във физическия,
Духовния и моралния свят и
В него самия.
4. Тогава неговата душа
Се вдигнала срещу него и неговото собствено
Несъгласие предизвикало несъгласие
Между ближните му.
И той започнал да се страхува от силния
И да подтиска слабия,
Да се хвали с успех и да проклина в нещастие.
Да бягат един от друг,
Преследвани от призраци,
Защото истината и реалността на
Единството беше напуснала тяхното съзнание.
5. И когато хората се разпростряха
По целия свят и се образуваха народите,
Говорещи различни езици
И съблюдаващи различни обичаи и закони,
Злото се разпространи в раси и народи
И те се разединиха.
Човешкото братство беше двойно забравено –
Първо между индивидите
И после между народите.
Арогантност, егоизъм и безверие
Посяли кълнове в обширни почви,
А мир, доверие, любов и справедливост
Изгаснали сред маси от хора.
6. Но бог с Неговото творчество, милост и любов,
Който опрощава и направлява индивиди и народи
И превръща в добро дори това, което ни изглежда зло.
Никога не изоставя
Измъчените души, обърнали взор към Него,
Нито групи от мъже и жени, които
Се вслушват в неговата воля и закони,
И укрепва един и друг
В единство и истина.
Съшо така народите, които обитават
Планини и долини в пек и студ,
В райони плодородни и безплодни,
В общности, които бродят из земи и морета.
Ловуват, пасат стада,
Обработват почвата, претърсват морета
За храна, петрол, богатства и
Скъпоценности и изкопават от недрата на земята
Скъпоценни камъни, метали
Или складирана енергия или упражняват
Изкуство и сили,
Произвеждат несметни богатства
С оръдия на простодушното човечество
Или живеят скромен живот в съзерцание.
7. Те всички са деца на Бог
И ще разделят с Него любовната грижа
И трябва да бъдат във владението Му
В единство и хармония.
И така сиянието на това единство
Е осветило всички епохи и народи
Чрез избраните от Бог апостоли,
Които слезли да обитават сред хората,
За да споделят радости и тъжби,
За да страдат за тях и с тях
И дори повече от смъртните.
Така че тяхното послание и
Живот да изпълнят вътрешната
И непроменима цел на Всевишния
Да направлява човек в съдбата му.
И вечно тази светлина,
Това мистично сияние на Божията воля
Е светило и ще огрява с неизразимо великолепие.
8. И много са формите, под които
Техните послания са доставяни
В зависимост от нуждите на времето
И разума на хората.
И разностранен е бил техният живот,
Както и тяхната отговорност.
Но те всички са свидетели на истината
За Божието единство, мощ, благоволение
И обич.
(следват главите от 9 до 41) . . . . .