Като предговор:
Определящите актуални разлики между страната на гърците и страната на българите са следните:
· Гръцката държава е фалирала, поради корумпираната съвместна политика на гръцкия ПЕС (ПАСОК) и гръцката ЕНП (НОВА ДЕМОКРАЦИЯ) от една страна и най-големите европейски правителства и техните олигархично-финансови работодатели;
· Гръцкото население, което е НАРОД, не е фалирало сега (както и никога досега!);
· Българската държава не е фалирала (все още), поради корумпираната й и грабителска политика спрямо собственото й население и нагаждачеството спрямо правителствата, провеждащи имперска глобализаторска политика към народите от света;
· Българският народ, който засега е население, е фалирал отдавна и му предстои или да се събуди, или да изчезне …
Медиите на капитала, каквито са преобладаващите медии, ни заливат ежечасно
с потоци от лъжи по отношение на формирането на гръцкия дълг и виновните за политическата и икономическа ситуация в Гърция.
Наложително е нещата да се КОНТРАизясняват!
Занимават ни с повърхностното следствие „паричните автомати“(банкоматите) в Гърция – как се били изпразвали.
Занимават ни с фалшивата грижа на правителствата от евро-зоната за спасяването на Гърция, Евросъюза и злополучното евро, което наближи долара (отдолу!).
Плашат ни с социалното напрежение в Атина, предизвикано уж от неразумния Ципрас и „неговата“ СИРИЗА.
Истина е, че примките около СИРИЗА ги затягат работодателите на същите политико-медийни манипулатори.
КАК ДА РАЗБИРАМЕ АЛЕКСИС ЦИПРАС?
Проблемът е в това, че на него всъщност не му беше даден никакъв истински шанс от страна на еврокапитала и неговите власти, на първо място от ФРГ.
Всъщност германските данъкоплатци би трябвало да бъдат благодарни на сегашното гръцко правителство затова, че то отхвърляше този „спасителен“ пакет, който му беше предлагат настойчиво от горепосочените. Приемането на пакета в този му заробващ вид би означавало, че цялата тази трагедия само ще продължи.
Естествено, че е драматично, това което се случва и ще се разиграва през следващите дни и месеци в Гърция – тоае е една твърде много тежка ситуация. Но трябва да виждаме и следното, преди да правим повърхностни заключения в качеството ни на български (а и европейски) всезнайковци: Държавата Гърция от 2010 г. вече е във фактически фалит, а от 2010 г. това положение се прикрива чрез обстоятелството, че се дават все нови кредити, за да се изплащат стари дългове, при което това се обвързва с капитали, които правят Гърция все по-бедна.
Споменатите „многознайковци“ веднага биха кипнали в дискусия: „Че как така Ципрас да не е получил шанс или по-точно – шанс за „друг вид политика“?“
Или – „Кой или какво го е принудило съвсем изненадващо да прави референдум в уикенда?“
ОК! Ципрас би имал една или повече възможности:
· Той би могъл от свое име да каже, че отхвърля Програмата, без да пита
населението. Това естествено, при една така възникнала ситуация, е трудно. Всъщност за него говори фактът, когато той казва, че искяа да се допита до цялото население на страната;
· Вторият вариант за действие от страна на премиера Ципрас би бил: той
приема „Пакета“ който му бяха предложили „институциите“. Това би означавало, че още милиарди от парите на данъкоплатците (на първо място от ФРГ) биха потекли „към Гърция“ J, но в действителност не към тази страна, та там да се изгради нещо, а изключително, за да се плащат пак стари дългове – и това би било с мерки като например по-нататъшно увеличаване на ДДС, следващи намаления на пенсиите, които със сигурност биха продължили цялата тая драма от последните години. Такъв вариант би означавал, че търсенето още веднъж ще бъде задушено, стопанството не би направило последващ пробив, следователно това не би донесло нищо добро!
Тогава, при такова евентуално раболепие пред еврокапитала на финансовата олигархия, след не повече от половин година отново бихме се върнали в точката, в която се намираме днес. Така че е изцяло отговорна позицията на Ципрас, когато той отхвърли предложеното ЛЪЖЕСПАСЕНИЕ от страна на ЛЪЖЕСПАСИТЕЛИТЕ! Добре би било и правителството на ФРГ да се замисли, което г-н Шойбле упорито не иска да разбере, и по-често да се допитва до собствения си германски народ, например и в този конкретен случай, доколко населението е готово да продължи да отстъпва за една такава напълно провалена политика нови и нови милиарди (от данъците му, разбира се). Парите на народа не могат и не бива да се хабят за постоянни спасявания на институциите на финансовата олигархия в Европа и света (банки и др.).
Така наречените „демократи“ веднага биха скочили на подобни думи:
„Че как така, какви референдуми, нали си имаме парламенти?! Хайде да не политизираме нещата, ами да гледаме икономически“ (напр. Каролев, Ангелов и сие). И още: „Меркел и Оланд нали били предложили инвестиционна програма от 35 милиарда?!“
„Да, ама не!“ (известен цитат)
Да, ако тази т.н. инвестиционна програма би била именно само такава! Тогава Ципрас би бил в правото си да я приеме от името на гръцкия народ. Само че, тази „германско-френска оферта“ (т.е. ЕНП + ПЕС), която не беше и съвсем ясна (дайте я и да я обсъдим изцяло!) – действително ли се касаеше за чиста инвестиция от 35 млрд? – тя беше ОБВЪРЗАНА най-малкото с драстично увеличаване на ДДС! А ние (даже и неспециалистите) знаем, че това има екстремно отрицателно въздействие върху стопанството: от примери с други държави знаем, че даже увеличение на ДДС а 1 или 2 % ( а не като „спасителната грижа“ за Гърция – увеличение на ДДС от 10 %), че този отрицателен ефект върху икономиката се дължи да понижената като следствие покупателна способност на съответното население. Често при такава мярка, се получава в краен резултат даже намален приход в бюджета.
Второто условие на „благородните спасители“ беше, още веднъж да се намалят пенсиите., би трябвало да знаем следното: В Гърция не съществува функционираща социална система. Цялата фамилия често преживява изключително от приходите на пенсионерите в нея, тъй като няма осигуряване за безработните, каквото в сравнително добър вид съществува в „висшите“ страни на ЕС. Много лесно е „висшите“ да предлагат и се разполагат с „нисшите“. В Гърция пенсиите вече бяха драматично намалени през последните години. Така че за правителството на Ципрас би било трудно, даже невъзможно, да подпише такова ИЗДЕВАТЕЛСТВО над невинни хора, без да събори напълно своята достоверност в собствената си страна. (Мисля, че отдавна е ясно, кои политически фамилии бяха виновни за възникналата дългова криза – да не ги забравяме!).
Следващият момент, за който мнозина питат: А защо правителството на Ципрас и СИРИЗА, не изпълни едно от основните си програмни обещания, именно да увеличи данъците за свръхбогатите семейства?
Това наистина беше може би слабост на правителството, която не е съвсем изяснена. Във връзка с този въпрос е необходимо в качеството на пояснение да кажем следното:
Когато Гърция се съвземе от настъпилия фалит, тя трябва да тласне стопанството си напред. Гърция има една невероятно монополизирана икономика, намираща се в ръцете на няколко фамилии! Така че естествено е чрез съответни данъчни мерки да се поеме тежестта за сметка на тези действително свръхбогати, които на всичко отгоре по време на кризата станаха още по-богати. (Имах възможност да видя една вечер през лятото на 1993 г. в периметъра на едно голфигрище сладката и всеобилна безгрижна нощ на част от свръхбогатите на Гърция. По време на прекрасното събитие на охолството един американец ми каза нещо, което тогава не разбрах: „Гърците са най-богатите в света“. Възразих му, че най-богати са американците. Той отхвърли моето незнание с елементарното изречение: „Вижте какъв сладък живот живеят тези хора тук!“ На предишния ден бях се срещнал с един от основните наследници на династията Онасис и от него научих за мое изумление (тогава) още нещо свързано с перманентната гръцка политико-икономическа корупция: ставаше въпрос за това, как той и неговите подобни прехвърлят преливането на предизборни пари ту за „Неа демократия“, ту за ПАСОК от ПЕС. Тогава спомена и някои наши политици, възползвали се от богатството му, чиито имена съм забравил. Любезен преводач ми беше Илко Шивачев, по-късно посланик в Кувейт, ако не се лъжа.).
Още по последния поставен по-горе въпрос:
Правителството на Ципрас беше направило поне в някои пунктове такива предложения: то например искаше да увеличи тежестта за фирми с годишна печалба над 500 000 евро. И точно тогава това отново беше отхвърлено от евроинституциите. Така че то направи някаква оферта за по-силно облагане на свръхбогатите и то в недостатъчен обхват, която всъщност беше „отклонена“. Това е естествено проблем! (Този проблем съществува и в България, но тук това е по-естествено, като се има предвид, че българските олигарси са или бивши партийни и комсомолски ръководители, или ченгета от ДС и т.н. „Стопанска милиция“ – това е във всички бивши тоталитарнокомунистически страни от съветския блок!).
Когато най-после във всички страни на ЕС богатите бъдат „поканени“ за разплащане в държавната каса, едва тогава можем да очакваме преход към едно по-малко кризисно общество…
В противен случай човечеството продължава упорито да следва пътя на самоубийството и предстои не по-добро, а по-лошото!
В гръцкия „случай“ до този момент въобще не става въпрос за това, какво Гърция предлага, а евроинституциите имат последната дума. На Гръцкото правителство му е оставено само правото да каже да или не. Изобщо не бяха разгледани сериозно насрещните предложения на гръцкото правителство. И не ставаше въпрос за това, има ли то други варианти, чрез които да се стигне до желаните постъпления. Само едно постоянно изискване – приема ли или не. Трябва да кажем, че е отвратително, как след 5 години провалила се политика в Гърция, стопанството там беше руинирано, как страната обедня, безработицата беше тласната нагоре и как Евросъюзът упорито се придържаше към първоначалната си концепция. Накратко: и сега искат от Гърция това, което искаха неуморно в продължение на 5 години. Резултатът от тази евроупоритост:
От 5 години пенсиите намаляват, заплатите намаляват, по никакъв начин не намалява дългът, а към днешна дата е много по-висок оттогава и нещата изглеждат така, но все говореха в ЕС, като че ли фиктивното „СПАСЯВАНЕ“ на Гърция било започнало. Ето защо е абсолютно безотговорно да се да се продължава т.н. „спасителна програма“, измислена от ГФР, Франция и няколко други страни, откъдето са кредиторите. Това е безотговорна политика не само спрямо Гръция, но и спрямо собствените си народи в огромното им мнозинство.
