През юни 1947 г. с постановление на Политбюро на ЦК на ВКП(б) „За незаконното награждаване от другарите Жуков и Телегин на певицата Л. Русланова и други артисти с орден и медали на Съветския Съюз“ Лидия Русланова е лишена от  ордена на Отечествената война. Заедно с Русланова от наградите им са били лишени още 27 артисти, на маршал Жуков е наложено партийно наказание, генерал-лейтенант Телегин е изключен от ВКП(б), уволнен от армията, а по-късно арестуван. Все те са влизали в кръга от познати на маршал Георги Жуков, началника на Генералния щаб по време на войната.

            В средата на 1948 година е разкрит „заговор на военните“. През септември едновременно са арестувани генерали от най-близкото обкръжение на Жуков с цел да се стигне до показания срещу него. В това число е влизал и мъжът на Русланова, генерел Владимир Крючков, герой на Съветския съюз за бойни заслуги в Берлинската операция. На 18 септември 1948 година рано сутринта генералът се е готвил на посрещне жена си на летище Внуково, която се е връщала от гастроли, но е бил арестуван.

            Почти едновременно с мужа й е арестувана и Лидия Русланова, която в този момент се е намирала в гр. Казан. По думите на дъщерята на Крюков, Маргарита, Русланова са я арестували, за да не може „да вдигне шум“ в цялата страна.

На Лидия Русланова е предявено обвинение по член 58 от Углавния кодекс на РСФСР („За антисъветска пропаганда“). Освен това са я обвинили в „грабеж и присвояване на трофейно имущество в големи размери“…

На първите разпити следователят казвал, че му е известно за „разговори с антисъветско съдържания“, които е водила Русланова с конферансието си Алексеев. Обвиняват я в разпространение на клевети за съветската действителност. Русланова не се признава за виновна. …

Разпитите продължавали по 6 – 7 часа. Следователят я разпитвал за взаимоотношенията с Жуков, но след акто не постигнал желаното, прекратил разпитите. Русланова започнала да се упокоява: следователят няма нови данни и скоро ще я пуснат. Но нещата тръгват по друг начин:

През януари 1949 г. излиза Разпореждане на Главното управление по контрола над репертуарите при Народния комисариат за просветата на СССР за налагане на забрана върху песните на Русланова:

Да се снемат от по-нататъшно производство и да се забрани да се използват на открити концерти, транслации и радиопредавания всички плочи със записи на Русланова. Да се разреши реализацията само на плочите, вече налични в търговската мрежа, без да се допуска рекламната им транслация в магазините.

Певицата се е съпротивявала продължително, но когато я заплашват, че ще арестуват всичките и роднини и старицата, която я обслужвала в къщи, Русланова не издържала и казва какво се е случило тогава: „Когато си представих, как ще измъчват тази старица и как тя ще умира в затвора, аз не можех да поема такъв грях в душата си и с ръцете си написах самопризнание“. …

Следователите от Министерството на ДС изискали справка за здравословното състояние на Русланова, за да разберат колко й остава да живее. При освидетелстването на здравето на затворената Русланова се оказва, че тя има хронично възпаление на жлъчката и черния дроб и други заболявания и е годна за лек труд.

На 28 октомври 1949 г. Лидия Русланова е осъдена от Специалния състав при МГБ на СССР на 10 години изправително-трудови лагери с конфискация на имуществото. Изпращат я да отбива наказанието в „Тайшетския филиал на ГУЛАГ“ – Озёрлаг. Отначало я изпратили да работи в село Изикан в Чунския район на Иркутска област. В околностите на Изикан имало 3 зони. Женската колония се намирала в покрайнините на Изикан. Затворничките трябвало да строят първия участък на БАМ (Байкало-Амурската магистрала), линията Тайшет — Братск.

Когато по река Лена плавал шлепът, на който превозвали затворниците, хората, които работели по брега, чували как по водата се разстила силен женски глас, пеещ руски народни песни и казвали: „Русланова пее, Русланова пак я преместват“.

От Изикан я преместват в Тайшет. В Озёрлаг в годините на сталинските репресии имало немалко артисти, певци и музиканти.

В Тайшет Русланова се е намирала от декември 1949 до март 1950 г.

 Лидия Русланова давала концерти и в изправително-трудовия лагер. По  време на концертите аплодисментите са били забранени.

На 26 март 1950 я преместват в затвора на град Владимир. Причина за това става нейната независимост, избухлив характер и „остър език“. Капитан Меркулов написал следният донос срещу нея:

 „Русланова разпространява сред своето обкръжение антисъветски, клеветнически измислици, а около нея се групират различен род вражески елементи от състава на затворничките. Въз основа на гореизложеното излизам с ходатайство за замяна на 10-те години ИТЛ на затвор за 10 години.“

 Отново я разпитват 3 месеца, опитвайки се да постигнат от нея компрометиращи показания срещу маршал Жуков.

Във Владинировския затвор Лидия Русланова се е намирала от 29 юни 1950 г.

 Затворническото началство намеквало за възможно облекчаване на режима, ако Русланова пее на една празнична вечер, на което тя гледайки с изразителните си очи през решетките, отговорила:

„Славеят не пее в клвтка!“.

Няколко пъти попада в карцер, от което получава белодробно възпаление.

….

(Продължава)