„Der groЯe Fьhrer des deutschen Volkes” („великият вожд на германския народ“), австриецът Адолф Хитлер, беше си присвоил това официално название благодарение на простотията през 20-те до 40-те години на този народ в неговото изявено мнозинство, изразяваща се предимно в склонността му към манипулируемост от страна както на лумпинизираните представители на московския комунизъм (Германската секция на Коминтерна – ГКП), така и на едрия германски индустриален и банков капитал.
Лесно забелижимо е, че и в днешно време българското население все повече се поддава на подобни манипулации. Затова е полезно да се изучава същността на бившите (и настоящи) сатрапи не само от чужди характеристики, а преди всичко от собствените им думи в техните устни и писмени изяви.
В този смисъл представлява интерес за сегашните поколения на България и Европа в условията на засилващата се финансово-икономическа и социална криза да отделят няколко минути, за да се запознаят с речта на Хитлер, произнесена на 14 септември 1934 г. пред хиляди германски младежи и девойки.
В масови мероприятия Хитлер обявяваше своите възпитателни цели по пропагандистко-картинен начин. В речта си пред 54 хиляди младежи от „Хитлерюгенд“ на стадиона в Нюрнберг (Бавария) той поиска от младежите „да бъдат бързи като хрътки, жилави като кожа, твърди като стоманата на Круп“.
По това време единствената разрешена младежка организация наброяваше 4 милиона, а по-късно достигна 8, 7 милиона, с което в нея бяха включени 98 % от всички млади германци. Останалите младежки организации бяха разтурени или се „саморазтуриха“.
Ето едно от запазените за история видео-доказателства за тази реч:
https://www.youtube.com/watch?v=Wq65b7E3zoM
„Моя германска младеж! След една година мога да ви поздравя отново тук!
Страхотно е извършеното оттогава в Германия. Преди 12 месеца борбата за власт вече ни подари успеха. Оттогава нашето движение, чиято млада гвардия днес сте вие и чиито носители тогава бяхте вие, заемаше една след друга позициите в тази държава, и по този начин ги даде на германския народ. Вие самите се разрастнахте в същото време от голяма организация в най-голямото младежко движение, в най-голямата младежка организация в света.
Ние знаем, че нищо не бива подарявано в живота на народа, всичко трябва да се извоюва и да се завладее. Ние знаем, че нищо не може да се вземе просто така, ако преди това не е научено и не се насади у нас. И ние бихме искали сега вие, германските момчета и момичета, всичко да приемете това в себе си, което ние се надяваме един ден за Германия, което искаме да видим от Германия.
Ние искаме да бъдем един народ, а вие, моя младеж, би трябвало да станете този народ. Ние искаме някога да няма да виждаме вече класи и съсловия и вие в себе си не бива повече да позволите да избуяват такива. Ние искаме на видим някога една империя и вие трябва да се възпитавате към тази цел в една организация. Ние искаме да видим тогава този народ да бъде верен и вие трябва да се научите на тази вярност. Ние искаме този народ га бъде някога послушен, а вие да се упражнявате в подчинение. Ние искаме този народ някога да стане миролюбив, но също така и смел, и вие трябва да сте готови за такова миролюбие.
(бурни аплодисменти)
Ние искаме този народ някога да стане не женствен, а да може да бъде твърд.
Да бъде той в състояние да оказва съпротива на несгодите на този живот и вие трябва да го постигнете това сред младежта. Ние искаме този народ един ден отново да стане честолюбив, а вие трябва още в младежките си години да усвоите понятието за чест. (аплодисменти)
Всичко, което искаме от Германия на бъдещето, това ние изискваме от вас, младежи и девойки. (аплодисменти)
Това трябва да упражнявате, чрез което трябва да го дадете на бъдещето. И това, което изграждаме и днес и това, което правим, ние ще си отидем, но във вас Германия ще продължи да живее, и когато от нас нищо не остане, тогава вие един ден ще трябва да държите в своите ръцезнамето, което ние някога извадихме и развяхме високо от нищото. (бурни аплодисменти)
Ето защо вие трябва да стоите здраво върху почвата на вашата земя, така че това знаме никога да не ви бъде отнето. И тогава може би поколение след поколение ще идва след вас и тогава вие ще имате правото да изисквате от тях същото. Тогава вие отново ще можете да изисквате от следващата след вас младеж, щото тя да бъде такава, каквито сте били вие. (аплодисменти)
И тогава Германия ще ви погледне с гордост и на всички ще трепне сърцето от радост, когато ние ви видим и когато ние видим залога във вас, че нашият труд не е бил напразно, а че носи плодове за нашия народ, тогава всички ще ни обхване гордото щастие да можем да виждаме във вас завършека на нашия труд и заедно с това съзнанието, че милиони в голямата война, многобройните другари сред нас не са понесли напразно жертвата за Германия. Че от всичко в края на краищата все пак един ден отново ще възникне един единодушен, свободен, родр, честолюбив народ. (аплодисменти)
И аз зная, това не може и да бъде другояче, защото вие сте плът от нашата плът и кръв от нашата кръв и във вашия млад мозък гори същият дух, който владее и нас. (бурни аплодисменти)
Вие не можете да бъдете други, освен свързани с нас и когато големите колони на нашето Движение днес победоносно маршируват през Германи, тогава аз зна, че вие ще се присъедините към колоните. (аплодисменти)
И ние знаем:
Пред нас е Германия!
В нас марширува Германия!
Зад нас идва Германия!
(бурни аплодисменти)
Интересно е да се сравни видяното и чутото в посоченото видео от 1935 с филмите, налични в архивите, за комсомолските и партийни помпозни митинги и конгреси в СССР през 30-те или 50-те години, както и на тези в България през периода 1949 – 1989.
