Моята прогноза за близкото бъдеще на света – част 2

(Част 1: http://iliaganchev.blog.bg/novini/2015/02/15/moiata-prognoza-za-blizkoto-bydeshte-na-sveta.1338610 

1. Царства и империи

2. Краят на Цинската династия и колониализацията на Китай

3. Пътят на Китай към национална независимост

… След разривът в гоминдана през 1927 г. битките между привържениците на Чан Кайши и ККП се засилват и започва период на гражданска война. Избухват няколко въстания, ръководени от комунистите.

4. Ролята на Китайската комунистическа партия за обединяване на националните сили срещу външната агресия

На 1 август 1927 г. сред войници на гоминдановската армия избухва  Нанчанското въстание. Във въстанието вземат участие над 20 хиляди войници и офицери под ръководството на  Джоу Енлай (周恩来), Джу Дъ (朱德), Не Жунджън (聂荣臻), Е Дзянин (叶剑英), Лин Бяо (林彪), Чън И (陈毅), Лю Бочън (刘伯承), Хъ Лун (贺龙) и Е Тин (叶挺). След няколко дни въстанието е разгромено от войските на Чан Кайши и 15 хиляди войници напускат Нанчан, започвайки опити да създадат своя революционна база. През април 1928 г. 1000 бойци начело с Е Тин, 2000 бойци начело с Джу Дъ и 8000 въстанали селяни от южната част на провинция Хунан достигат до планината Дзинганшан, обединяват се с въстаническия отряд на Мао Дзъдун в т.н. 4-ти корпус на работническо-селската Червена армия и създават Революционната база Дзинганшан. През декември 1927 година избухва въстание в Кантон, което е потушено за няколко дни.

През юли 1928 г. на страната на Червената армия преминава 5-та дивизия на Гоминдана, в която командир на един от полковете е Пън Дъхуай (彭德怀) бъдещ маршал и министър на отбраната на Китайската народна република). Този полк и още няколко въстанали полкове от провинция Дзянси създават 3-ти корпус на ЧА.

В края на 1929 година избухва въстание в гоминдановската бригада на Фъй Юйсан в гр. Нинду, след което въстаниците начело с Дун Джънтан създават 5-ти корпус на ЧА.

Отделни части от въстаналите в нанчан армейци по командването на Сюй Сянцян (徐向前)(бъдещ маршал на КНР) достигат до граничния район между провинциите Анхуй, Хънан и Хубей и създават по-късно 4-ти корпус на ЧА.

На границата между Хубей и Хънан по средното течение на река Яндзъ въстанали гоминдановци формират военни части под командването на Хъ Лун (贺龙) (бъдещ маршал на КНР), от които по-късно е създаден 2-ри корпус на ЧА.

Отначало бойните действия на ЧА имат типично партизански характер. Едва през 1929 г. ЦК на ККП решава да създаде в района Дзянси-Фудзян фронтови партиен комитет начело с Мао дзъдун (毛泽东). Реорганизацията на ЧА продължава през целия период от 1929 до 1934 г.

През 1931 г. укрепва връзката между стабилните съветски райони и на 7 ноември 1931 г. те са провъзгласени за Китайска съветска република (中华苏维埃共和国) със столица гр. Жуйдзин (част от Ханджоу в Югоизточна Дзянси). Избрани са Централен изпълнителен комитет и Временно централно съветско правителство с председател Мао дзъдун (毛泽东), както и Революционен военен съвет начело с Джу Дъ. ЧА е реформирана в полкове и дивизии, а армейските групи и фронтове – в корпуси.

Чанкайшистките войски провеждат 5 наказателни походи, целящи унищожаване на Червената армия, съветските райони и самата ККП:

В Първия наказателен поход, започнал през ноември 1930 г., Чан Кайши изпраща 7 дивизии (100 000 бойци) срещу командвания от Джу Дъ  Първи фронт на ЧА. Походът приключва през декември 1930 г. с разгром на гоминдановците.

През март 1931 г. започва Вторият наказателен поход, командван от генерал Хъ Инцин (何应钦), в който участват 200 000 гоминдановци. През май 1931 г. походът завършва с провал.

През юли 1931 г. Чан Кайши започва Третия наказателен поход със 170 000 армия срещу 30 000 бойци на ЧА.  

През септември в Манджурия (Северен Китай) започва японската агресия, което принуждава Чан Кайши да прекрати похода.

През декември 1931 г. започват студентски вълнения в Шанхай и Нандзин (Нанкин). По време на 100 хилядната студентска демонстрация в Нандзин студентите разгромяват сградите на ЦК на Гоминдана и гоминданското правителство. В град Нинду въстава 26-ти гоминдановски корпус и 10 хил. войници преминават на страната на Червената армия.

В края на януари 1932 г. японските войски започват нападението в Шанхай и на 1 март 1932 г. окончателно превземат града.

На 18 февруари 1932 г. Япония провъзгласява отцепването на Манджурия от Китай.

През февруари – март 1933 г. японците разширяват агресията си и окупират провинция Жъхъ (Вътрешна Монголия), достигайки символа на Китай – великата китайска стена.

Вместо да води решителни военни действия срещу агресора Япония, Чан Кай-ши започва през април 1933 г. Четвъртия наказателен поход срещу ЧА. По това време съветските райони са разполагали с боеспособни въоръжени сили с численост 65-72 хиляди души.

През юли 1933 г. губернаторите на провинциите Гуандун, Гуанси, Фудзян, Юннан, Гуйджоу и Чахар се опълчват срещу вредната за страната политика на Чан Кайши.

Вместо да оцени катастрофалната за Китай обстановка, гоминдановският главатар упорито започва Петия наказателен поход срещу Червената армия, в който включва 500 хиляди бойци и 300 самолета, по план, разработен от военния му съветник, германския генерал Фон Зект (бивш н-к на ГЩ на Германия).

Това поведение на Чан вбесява китайските патриоти и на 20 ноември 1933 г. избухва забележителното въстание в столицата на провинция Фудзян, гр. Фуджоу. На страната на народа са генерали от гоминдановската армия, създадено е народно-революционно правителство, което на следващия ден публикува „Антияпонско съглашение за премирие“, сключено от командването с правителството на Централния съветски район. Членовете на новото правителство декларират напускането на Гоминдана.

В обстановка на разширяващата се военна агресия на Япония верните на Чан Кайши войски разгромяват въстаналите във Фудзян.

На 29 януари 1934 г. ръководството на Китайската комунистическа партия излиза с писмена декларация, призоваваща към „възможно най-широк единен фронт“ включващ всички антияпонски и антиимпериалистически сили на Китай.

В отговор на опитите на ККП за обединяване на китайския народ за решителна отбрана срещу японската агресия, Чан Кайши започва на 26 септември 1934 г. т.н. генерално концентрично настъпление срещу Централния съветски район, с масирано използване на авиация и артилерия.

Започва легендарният в новата китайска история Велик поход на Китайската народно-освободителна армия с участието и под ръководството на Мао Дзъдун.

Последователността в развитието на Великия поход е следната:

Още през лятото на 1934 г. е създадена група в ЦК на ККП в състав генералния секретар на ККП Бо Гу (博古), военния съветник Otto Braun (с китайски псевдоним Ли Дъ - 李德) и Джоу Енлай, която да подготви всестранно предстоящия военен пробив в обкръжението на Централния съветски район и да извърши евакуацията в по-безопасен район.

С цел отвличане вниманието на гоминдановския противник в провинциите Фудзян, Джъдзян, Дзянски и Анхуй се създават многобройни опорни бази.

През юли 1934 г. 30 гоминдановски дивизии започват настъпление срещу Централния съветски район, в резултат от което ЧА понася тежки загуби.

На 16 октомври 1934 г. главните сили на Първи червеноармейски фронт започват пробив за напускане на Централния съветски район от гоминдановското обкръжение и генерално изтегляне заедно със сили от други революционни бази към Северозападен Китай, като преминават през южната част на пров. Дзянси и се насочват към западната част на провинция Хунан. На 21 октомври 1934 г., благодарение на успешното разузнаване, армейските части успяват да се промъкнат между силно укрепени позиции на блокиращия ги Гоминдан в един участък на границата между Хунан, Гуандун и Гуанси.

От 27 ноември до 1 декември 1934 г. преследващите гоминдановски войски и авиация нанасят непрекъснати тежки удари върху придвижващата се Червена армия и от нейните 80 хиляди бойци остават 30 хиляди.

Изминавайки за 2 месеца пеш над 500 км. по труднопроходими високопланински пътеки, ЧА успява да пробие ипоследния 4-ти пръстен на гоминдановската блокада, който немските съветници на Чан Кайши са считали за непристъпен.

В началото на декември 1934 г. ЧА се сблъсква с нова трудност, минавайки през територията, населена с народността мяо (苗族), която се е отнасяла поначало враждебно към китайците (местните жители подпалвали домовете, в които отдъхвали червеноармейците).

През декември 1934 г. започват сериозни разногласия сред ръководителите на ЦК на ККП, участващи в Похода, по въпроса за военната тактика и управлението на войските: Мао Дзядун, Ван Цзасян и Чжан Вентян подлагат на критика действията на членовете на Военния комитет Бо Гу, Ото Браун (Ли Дъ) и Джоу Енлай по отбранителните мероприятия срещу Гоминдана и стила на ръководство на Похода. Джоу Енлай приема критиката и предложението да разработи план за придвижването на основната колона към Гуйчжоу, а Ото Браун и Бо Гу продължили да упорстват. В средата на декември войските спират на кратък отдих в района на гр. Дзуни.

На 1 януари 1935 г. на заседание на Политбюро е взето решение Ото Браун да се извади от състава на Военния комитет за допуснатите грешки в ръководенето на военните действия. На разширеното заседание в Дзуни Мао Дзъдун е избран за член на Политбюро на ЦК и главен политически комисар на Червената армия. Бо Гу е освободен от поста генерален секретар на ККП и заменен с Джан Вентян (张闻天). Джан Вентян е единият от групата на т.н. „28 болшевики в Китайската компартия“, които са завършили Московската школа на Коминтерна „Коммунистический университет трудящихся Китая“ (中國勞動者孫逸仙共產主義大學).

Независимият председател Мао не е оставял задълго в обкръжението си никого от московските „суфльори“: в конкретния случай с Джан Вентян Мао е имал два пъти повод да го отстрани от постовете му: първия път,  поради нееднократните му опити да обвини Мао, че не се придържа към „пролетарския класов характер“ на ККП и че имал „дребнобуржоазна селска идеология“ – в хода на кампанията „Движение за подобряване на стила“ на 20 март 1943 г. Джан Вентян е освободен от поста генерален секретар: втория път, на 8 пленум на ЦК на ККП (1959 г.) е обвинен в „антипартийна дейност“, свален от всичките му постове и изпратен в пълна забрава. Реабилитиран е 2 години след смъртта на Мао.

На 3 май 1935 г. походните колони на ЧА преминават бурната река Яндзъ, а на 29 май 1935 г., в условия на непрестанна бомбардировка от страна на гоминдановската авиация – и още по-трудната река Даду по единствения й висящ мост.

Следва преодоляването на снежните планински вериги и блата на границата с Тибет и редица следващи трудности в средата на октомври 1935 г. войските на 1-ви фронт провеждат последен бой с противника си близо до границата със Съветския район в Северен Шенси.

На 20 октомври 1935 г., след една година предвижване на Северозапад, ЧА завършва своя исторически Велик поход, изминавайки с непрекъснати боеве над 10 хиляди км, пресичайки 12 провинции, преодолявайки 18 планински вериги, форсирайки 24 големи реки. В края на Похода силите на ЧА са наброявали около 7-8 хиляди души, от които само 4 хиляди участници в похода. Тези закалени в боеве армейци поставят началото на антияпонската армия, която по-късно извоюва победата над агресора Япония и доведе до създаването на Китайската народна република на 1 октомври 1949 година.

(продължава)

5. Дън Сяопин и икономическият подем на Китай

. . . . .